Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БОЙ ПОСЛЕДЕН

Най-после главният прокурор обяви, че излиза на светло и ще се срещне очи в очи с народа, с колеги и с враговете си дори. Наистина той остана верен на своенравието си и дългоочакваната сгледа няма се състои чрез старото и изпитано средство - обширна пресконференция, на която присъстват представители на стотици български и чуждестранни медии. Според анонсите, с които БНТ ни залива цяла седмица вече, главният прокурор ще отрапортува какво мисли за собственото си житие-битие, за случките в съдебната система и в повереното му обвинително ведомство в студиото на Всяка неделя. Защо Никола Филчев е сметнал, че ефирът на едно частно (уж) предаване е най-уместното място, от което той най-авторитетно може да разгроми всички обвинения, на които се наслушахме и начетохме през последните три-четири месеца, е друг въпрос. Така е преценил човекът, така е решил да подходи. Единият от възможните му помисли може да е такъв - именно във Всяка неделя той се появи за пръв път на публично място след избирането му за главен прокурор през февруари 1998 г. и може да изпитва някакъв сантимент към това студио. Кой знае...Далеч по-важно обаче е какво ще се отрони от устата на главния прокурор и какво трябва да разбираме между редовете на казаното от него. Дълбоко се лъжат ония, които смятат, че още с първото си изречение Филчев ще яхне белия кон, ще размаха сабя-френгия ще натъркаля главите на персоналните си врагове. Като започне с най-личните измежду тях - Едвин Сугарев, Николай Колев (Босия) и варненския апелативен прокурор Васил Миков. Нищо подобно няма да се случи, тъй като главният прокурор си има своята индулгенция, която винаги размахва по такива щекотливи поводи - главният прокурор не влиза в лични пререкания.Другата най-вероятна тема на изповедта е случката с имунитета на синия депутат и бивш шеф на парламентарната икономическа комисия в 38-ото Народно събрание Никола Николов. Тук нещата са безкрайно ясни и най-вероятно г-н Филчев няма дискутира темата. Защото си има твърдо убеждение, което винаги е споделял по такива поводи: Има следствена тайна, прокуратурата не изпълнява политически поръчки и брани интересите на всички граждани, а самият той не е запознат с материалите по делото.На широката публика обаче би й било интересно да чуе следното: по силата на каква логика двете прокурорки по делото за източването на Диамант - Илонка Кръстенякова и Красимира Котева, си позволяват лукса да отправят чрез медиите заплахи към настоящи депутати? От името на кого те плашат и на кого конкретно се заканват чрез изреченията: Г-н Николов няма да е първият (народен представител - бел. ред.), изведен от парламента за престъпления. И няма да е последният. Да му мислят тези с гузните съвести.Много малко вероятно е въпросите до двете госпожи и техните отговори да не са минали през прекия им началник - заместник-главния прокурор и шеф на Върховна касационна прокуратура (ВКП) Христо Манчев, или през самия Никола Филчев. Така че по върховете на ВКП много добре знаят какво се крие зад думите на Кръстенякова и Котева и... какво има да се случва по-нататък. А то никак не е малко, съдейки по един текст от Наказателнопроцесуалния кодекс и двете всенародни кампании, които преживяхме през 2001 г.: парламентарните и президентските избори. Член 48, ал.4 от НПК гласи: Разследването на престъпления, извършени от лица, ползващи се с имунитет, и членове на Министерския съвет, се осъществява по правилата за предварителното производство от прокурор от Върховната касационна прокуратура, определен от главния прокурор на Република България. Въпросните лица с имунитет са три групи: депутатите, магистратите (съдии, следователи и прокурори) и конституционните съдии. Колкото до предизборните кампании от 2001 г. - върнахме се към тях по една причина. В борбата за гласоподаватели лидерите на различните политически сили се скъсаха да обясняват колко сигнали за корупция сред опонентите си са изпратили на главния прокурор. Особено през последната година. Най-фамозната цифра обаче я ръснаха червените лидери, които на висок глас обявиха, че са отнесли на главния прокурор над 700 случая за корупция по време на управлението на СДС.Няколко месеца по-късно Петър Стоянов, който през есента на 2001 г. едновременно беше и държавен глава, и кандидат-президент, на един от дебатите заяви, че по време на мандата си е изпратил на Филчев близо 1200 сигнала за корупция. На 24 януари 2002 г. избухна скандалът с незаконното разпространяване на списък с имената на 40 бивши и настоящи министри, депутати и офицери от МВР и армията, срещу които прокуратурата е образувала предварителни проверки и следствени дела. Оттогава мина точно една година, но освен до болка познатите ни Александър Божков, Венцислав Върбанов, Никола Николов и о.з. ген. Атанас Атанасов (бившият шеф на Националната служба за сигурност) нито едно друго име не се завъртя повторно из публичното пространство. Какво става с делата и проверките също не е ясно. Но онова, което най-много разпалва въображението по повод предстоящия телевизионен гастрол на главния прокурор, е какво мисли той за решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 18 декември 2002 г., с което бе помолен от колегите си да подаде оставка. До момента (вече близо месец от тогава) обвинител N1 категорично мълчи по темата. Въпреки че тя е ключова не само за по-нататъшния ход на съдебната реформа, но и за съдбините на Темида. Тогава членовете на ВСС приеха сензационното решение с 13 гласа за, 9 против и един въздържал се, а самият Филчев и съдия Асен Манов отсъстваха от заседанието. Защо е толкова важно какво мисли главният прокурор по този въпрос? Най-малко поради три причини. Първата се крие в тежките обвинения, които ВСС му отправи тогава: превишаване на правата, налагане на авторитарен стил в работата на прокуратурата, нарушаване на финансовите правила, създаване на свой, прокурорски и административен екип през главата на ВСС. Втората причина, макар и от морално естество, също е ключова: хората от ВСС, поискали оставката на главния прокурор, се чувстват дълбоко обидени за начина, по който Никола Филчев реагира на постъпката им. Те едва ли са очаквали той да се изправи с гузно наведена глава на килимчето и надълго и нашироко да им разказва колко не са прави. Но чак пък за такова тотално пренебрежение едва ли някой от тях си е и помислял дори.Какво би произтекло от това? Най-малко едно нещо, което засега е в сферата на най-песимистичните прогнози: представяме си, че магистрати, поискали оставката на главния прокурор, също се обиждат. След което решават, обявяват бойкот и престават да ходят на заседанията на съвета. Ако идеше реч за трима-четирима недоволници, както и да е. Но когато става дума за 13 членове на ВСС - работата е много дебела. Защото, ако това се случи, върховният кадрови и административен орган в съдебната система ще остане без мнозинство. Тоест - няма да може да взема дори и елементарни решения, свързани с най-обикновения делник на Темида. Каква може да бъде реакцията на управляващите? Най-благоприятно за всички е, ако мандатът на сегашния Висш съдебен съвет, който изтича на 16 декември 2003 г., бъде прекратен предсрочно. Едното нищо. Санкция за бойкотьорите не съществува, а всички решения на ВСС, които ще бъдат взети без кворум (половината от 25-те членове на съвета плюс един), ще бъдат незаконни. А това на по-простичък език се нарича тотален хаос в съдебната система и държавата. Третата причина, поради която Филчев просто не трябва да подминава темата, е свързана донякъде с току-що споменатия бойкот. Предложението за оставката на главния прокурор е първият по-ясен сигнал, че пластовете във Висшия съдебен съвет (а оттам и в цялата съдебна система) бавно и сигурно се разместват. И то в такава посока, че нищо чудно до края на годината Никола Филчев да изпадне в положението и сам войнът е войн. В съвсем... буквалния смисъл на думата.Както вече стана дума, мандатът на ВСС изтича точно след 11 месеца. По закон членовете на ВСС са 25. Главният прокурор и председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд са членове на съвета по право. Парламентарната квота във ВСС е от 11 души, а третата власт е представена така - шестима съдии, трима прокурори и двама следователи, които се избират от общите събрания на отделните звена в съдебната система. За никого не е тайна, че следствието никога няма да прати в съвета хора, които поддържат главния прокурор. По простата причина, че от три години той упорито преследва една своя амбиция - да закрие следствието като самостоятелна съдебна институция и да го направи част от прокуратурата.Съдии с какви убеждения ще влязат в следващия ВСС също не е кой знае каква загадка. Председателят на ВКС Иван Григоров и председателят на ВАС Владислав Славов са сред инициаторите на решението за оставката на Филчев, а думата им тежи като воденичен камък в съдебните среди.На пръв поглед Никола Филчев не би трябвало да има проблем с прокуратурата, на която е върховен жрец. Монолитната челичност на обвинителното ведомство обаче е само привидна. В края на миналата година варненският апелативен прокурор регистрира алтернативна професионална организация, пред която стои само една цел - борба с командно-административния стил на работа, наложен от Никола Филчев, и превръщането на прокуратурата в демократична структура. Колкото и парадоксално да изглежда, в организацията на Миков влязоха и хора, които никога и по никакъв повод не са демонстрирали негативно отношение към главния прокурор. А това вече говори достатъчно...На всичкото отгоре през тази година изтича и седемгодишният мандат на председателя на ВАС - Владислав Славов, който по закон трябва да се върне на предишното си работно място. И то на същата длъжност, която е изпълнявал до избирането му за председател на ВАС. А през 1996 г., когато беше избран за шеф на Върховния административен съд, Владислав Славов не беше нищо друго, освен... заместник-главен прокурор. С други думи, интригата е пълна, а мълчанието (особено на главния прокурор) престава да бъде злато. Приятно гледане.

Facebook logo
Бъдете с нас и във