Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БОЙКО БОРИСОВ ПОИСКА СЪДЕБЕН БОРД

Съдебната система трябва да бъде подложена на същия мониторинг, на който МВР се подложи само. Трябва да има някой, който да инспектира хората, които пускат под гаранция уличени в престъпление, защото проследяването на един заподозрян струва 4000 лева. Онзи ден хванахме един за осми път. Той има седем висящи дела и се намира на свобода. Имайте предвид, че преди задържането му такъв човек го следим в продължение на 30 до 40 дни. Няма друга държава, която да си позволи такова разхищение... Колкото и странно да изглежда, главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов поиска западни наблюдатели в съдебната система не в състояние на афект, а в спокойната обстановка на Военната академия, където изнесе лекция в четвъртък (20 май). И донякъде е прав, защото случаят, който визира, възбужда потрес. На 17 май (понеделник) в Пазарджик бе арестуван 30-годишният Костадин Н., у когото полицаите намериха не една и две, а цели 5000 дози хероин и кокаин. Срещу мастития наркопласьор били образувани седем следствени дела, но нито едно от тях още не е приключило. На пръв поглед идеята на ген. Борисов звучи разумно, защото наистина е крайно време на магистратите някой да им стъпи на шията и да ги накара да престанат с фриволното тълкуване на законите и с баналното оправдание взех това решение по съвест и дълбоко вътрешно убеждение. Проблемът е, че на всеки съдия, следовател и прокурор и по двама западни надзорници да им бъдат зачислени, ползата от упражнението ще е никаква. Най-напред държавата няма да намери пари, за да бъдат преведени всички доказателства и материали, събирани по делата. Още по-невероятно е западняците да научат български и сами да четат каквото трябва. Не е по-назад и законовата разпоредба, според която никой, с изключение на страните по делата, няма право да чете материалите по тези дела. И накрая - защо трябва да се правят сложни схеми, при положение че българското законодателство позволява всички некомпетентни и корумпирани магистрати да отидат там, където им е мястото - на трудовата борса или в затвора?Точно тук е заровен ключът от бараката, който ген. Борисов търси почти три години - желае ли държавата да има работеща съдебна система, или не желае? Ако отговорът е да - топката веднага се прехвърля в полето на главния прокурор, на правосъдното министерство, Висшия съдебен съвет и парламента. Именно те са институциите, които могат да проверят всички забатачени следствени и съдебни дела (каквото и да им струва това като време), да опишат виновните длъжностни лица в списък и да направят необходимите предписания: срещу виновните да бъдат образувани предварителни производства и те да бъдат изправени на подсъдимата скамейка, а некадърните да бъдат изпратени по живо и по здраво в цивилния живот. Освен случката в Пазарджик, за която вече стана дума, през седмицата се появи още един удобен повод за стартирането на подобна операция. В сряда (19 май) служители на НСБОП задържаха бившия съдружник на Иван Тодоров (Доктора) - Петър Петров (Амигото), за 24 часа. Съвместно със следователи от Столична следствена служба и под ръководството на Върховна касационна прокуратура (ВКП) и Софийска градска прокуратура (СГП) антимафиотите претърсиха три офиса на фирми, близки до Петров и братята Георги и Любен Пехливанови, нарочени от МВР за наследници на убития сикаджия и наркобос Поли Пантев. Целта на операцията е била да се провери дали във финансово-икономическата дейност на тези фирми всичко е чисто. Според осведомени, те са въртели много сериозен бизнес с недвижими имоти и строителство на луксозни сгради, който не е останал незабелязан от органите на МВР и прокуратурата. При претърсванията на офисите са иззети множество оригинални документи, компютърни конфигурации и дискове с отчетно-счетоводна информация, имащи отношение към разследването. Освен това в една от колите на Петър Петров са открити незаконно притежавани радиостанции, а от офисите са иззети три специални апаратури за заглушаване на ефира. Според ген. Борисов, те са с двойно предназначение и в радиус от два километра могат да блокират всички мобилни телефони и охранителни системи, както и да спрат всякакви сигнали в ефира.След операцията са образувани две следствени дела, които са възложени на Столичната следствена служба. С това като че ли на този етап нещата приключват. А именно оттук би трябвало да започне всичко. Защото за пореден път усилията на МВР, следствието и прокуратурата са... пропилени с лека ръка, меко казано. Мнозина си спомнят, че на 18 април 2003 г. срещу бившия ортак на Петър Петров - Иван Тодоров-Доктора, бе извършен бомбен атентат, след който гръмна и яхтеният скандал със снимките от Монако. Въпреки че случаен бандит едва ли може да взриви бронирания мерцедес на сочения за топконтрабандист Иван Тодоров, делото за атентата бе пратено в Столичната следствена служба, която няма правомощия да разследва организирана престъпна дейност.Малко по-късно - на 2 октомври 2003 г., тримата собственици на ФБК Амигос 3 бяха задържани в Националната следствена служба и обвинени в пране на пари. Става дума за Петър Петров и братята Дойчин и Димитър Мирянови, които, според прокуратурата, в периода 1996-1998 г. са изнесли от България чрез ФБК Амигос и чрез четири фантомни фирми с фалшиви документи близо 90 млн. долара. Делото е изпратено в националното следствие и работата по него продължава. Преди две-три години братята Пехливанови също бяха нарочени за мишени: Любомир успя да застреля убиеца си, а джипът на Георги бе обстрелван с гранатомет. Разследването и на двата инцидента бе пратено в столичното следствие, но досега не се е чуло нещо по тях да е свършено. През късната есен на 2003 г. Иван Тодоров-Доктора обяви, че бомбата в колата му била поставена от Петър Петров-Амигото, а зад гърба му стоели двама генерали - единият нисък и изтупан в маркови костюми, а другият - по-височък, когото всички познавали. През декември тогавашният шеф на ДНСП ген. Васил Василев скоропостижно бе пенсиониран, но самоличността на втория генерал продължава да бъде обвита в мистериозна тайнственост. Според източници на Параграф 22 Доктора визирал главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, но, разбира се, няма нито едно потвърждение на този слух. Пък и не е толкова важно кого точно е имал предвид Доктора, защото този тип хора отдавна са свикнали да си приказват каквото им скимне, без да се интересуват какво се случва по-нататък. И защо ли да ги интересува, след като след думите им никога нищо не се случва?Ако България беше нормална държава с нормално действаща съдебна система, още в началото на октомври 2003 г. последните няколко случая, в които са замесени Доктора и неговите бивши партньори от Амигос, щяха да бъдат обединени и за разследването им да бъде създадена специална група, в която има ченгета, прокурори, следователи, специалисти по данъчни измами, митнически разузнавачи и т. н. След това въпросната група щеше да изтупа от прахоляка всички следствени дела и официални търговски сделки, в които се споменават имената на Доктора и колегите му, за да се види кой ги е покровителствал през годините, какви данъци са платили и какви пари са харчили. Би могло да се помисли и за изпращането на три-четири международни съдебни поръчки в Англия, Франция, Германия и Италия (примерно), от които пък да стане ясно къде Доктора държи под наем складове, какви стоки са заключени в тях и къде се продават те. Ако всичко това се беше случило, отдавна щеше да се разбере, че преди няколко години един колет е преседял в софийската Централна поща доста време, без никой да си го потърси. По едно време търпението на френските специални служби се е изчерпало и те се обадили в МВР, че става дума за контролирана пратка и че във въпросния колет има 30 кила кокаин, а получателят му се казва Иван Тодоров. Според осведомени, по същата схема разследващите искали да научат с чия помощ Доктора се осведомявал кога и къде митниците ще продават евтино конфискувани цигари, които вече са престанали да бъдат доказателства по следствени дела, за да ги купи лично той. Като нищо все в този ред на мисли, както се казва по друг повод, можеше да се изясни и още нещо: с чия благословия звездата на Иван Тодоров-Доктора изгря едновременно и на легалния, и на сенчестия бизнес небосклон. Не за друго, а защото до края на 1999 г., когато премиерът Иван Костов освежи както кабинета, така и високите етажи на тогавашното Главно управление Митници, Доктора и Косьо Самоковеца бяха познати само на двеста-триста души. И нямаха нищо общо нито с големите пари, нито с голямата далавера. За съжаление, всичко това не се случи и май няма никакви шансове да се случи. Ето защо е хубаво Висшият съдебен съвет да се вслуша в думите на ген. Бойко Борисов и да покани западни наблюдатели, които да надзирават работата не само на съда, но и на следствието и прокуратура. Пари за преводачи все ще се намерят отнякъде. Ей го, по сметките на Темида отлежават толкова много внесени парични гаранции по висящи дела, че само лихвите по тях ще са достатъчни за финансирането на тази благородна идея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във