Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БОЙКО НИКОЛОВ Е СЛОЖИЛ КРАЙ НА ЖИВОТА СИ С ИЗСТРЕЛ В ТИЛА

В навечерието на новогодишните празненства България трябваше да бъде разтърсена от тежък скандал. Два дни преди президентът Георги Първанов да ни честити пълноправното членство в Европейския съюз, един столичен седмичник публикува дописка, според която от три месеца и половина Софийската градска прокуратура не разрешава тялото на антимафиота Бойко Николов да бъде кремирано или погребано. За най-голяма изненада обаче скандал не се състоя, защото темата Държавното обвинение се гаври с паметта на антимафиота намери отзвук само в едно електронно издание и... всичко приключи. До онзи ден (5 януари, петък), когато Параграф 22 научи, че за разлика от десетки и стотици други случаи, този път прокуратурата не се гаври с никого. Тъкмо обратното...

Хронологията
Началникът на сектор Компютърни престъпления, интелектуална собственост и хазарт в Главна дирекция Борба с организираната престъпност Бойко Николов се самоуби на 10 октомври, около пет часа сутринта в дома си. За изясняване на причините, довели до трагичния инцидент, е образувано дознание, а за наблюдаващ прокурор е определена Ивелина Петрова от Софийската районна прокуратура (СРП).
Няколко часа по-късно в публичното пространство се появиха и първите две версии за самоубийството на Николов. Според първата хипотеза той е сложил край на живота си, тъй като е страдал от тежко и нелечимо заболяване. Според втората версия, последните няколко месеца от живота на антимафиота били истински кошмар. Един от заместник-директорите на ГДБОП страшно много искал да пенсионира Бойко Николов, но неназован по-висок началник в МВР натискал яростно за неговото дисциплинарно уволнение.
Простата аритметика показва, че въпросният заместник-директор на ГДБОП има цял орляк преки ръководители: шефа на антимафиотите - главен комисар Ваньо Танов, директора на Национална служба Полиция - главен комисар Валентин Петров, главния секретар на МВР - главен комисар Илия Илиев, петимата заместници на вътрешния министър и самия шеф на МВР - Румен Петков.
Кой от всички тези политически и професионални ръководители е искал да смачка достойнството на Бойко Николов след 20-годишна пълноценна кариера в системата на МВР, така и не стана ясно. По-важното обаче е друго. Още на 10 октомври по обед един от най-устатите членове на Висшия съвет на БСП - бившият заместник-началник на Шесто управление на бившата Държавна сигурност и бивш секретар на МВР по времето на Жан Виденов (1995-1997 г.) Цветко Цветков (между другото по паспорт той наистина се казва Цветко, а не Цвятко), не пропусна възможността да захапе Румен Петков и... почти всички негови подчинени, изброени преди малко.
Измислени началници, хора с ограничена обща култура, провинциални буквоеди с претенции са подгонили Бойко Николов с настървението на чиновници - заяви в ефира на една частна радиостанция Цветко Цветков. - А заместник-директорът на ГДБОП Донка Георгиева и преките шефове на Бойко Николов са хората, които носят пряка вина за неговата гибел.
Освен това Цветков обвини ръководството на ГДБОП и за лошата атмосфера в службата. При това по толкова категоричен начин, че - дето има една дума - направо
окачи на въжето
главен комисар Ваньо Танов:
В ГДБОП се сплитат политиката, властта и престъпността... Искат се резултати в борбата с организираната престъпност, а се пречи бюрократично и избирателно на тези, които могат да ги постигнат. Ползва се информацията им, включително и срещу интересите на МВР, и се закрилят обекти на организираната престъпност заради високопоставено политическо покровителство - размаха словесния боздуган Цветко Цветков. - В ГДБОП има информация, там се знаят схемите, мрежите и лицата, които участват в организираната престъпност. Данни има, но някой, който е висок професионалист в МВР и в политиката, трябва да събере куража и да организира тези данни. Да ги оцени, да ги анализира и да настрои работата така, че да се работи за българската държава, а не за някакви други интереси, заяви още той.
Въпросният висок професионалист в МВР и в политиката - вътрешният министър и заместник-председател на БСП - Румен Петков, с нищо не показа, че знае какви ги е говорил в радиоефира неговия съпартиец Цветко Цветков. Вместо това около разследването на самоубийството е спусната толкова плътна информационна завеса, че през следващите два-три месеца дори вездесъщите добре информирани източници проспиват няколко много важни събития.
През първите десетина дни след трагичния инцидент дознателят, разследващ самоубийството на Николов, разпитва само един-единствен колега на покойния антимафиот. При това ченгето извършва това процесуално действие съвсем повърхностно и у всички в ГДБОП остава впечатлението, че

случаят вече е приключен
На 26 октомври 2006 г. същият този дознател не присъства на разпечатването на кабинета на антимафиота в ГДБОП. Тази проява на въпиюща професионална небрежност хвърля в допълнителен смут колегите на Николов: в жилището му не е открито предсмъртно писмо и според тях нишката, която може да доведе до изясняване на мотивите за самоубийството, като нищо е могла да се намира сред личните вещи в кабинета му.
На 23 ноември стана известно, че няколко дни по-рано заместник-директорът на ГДБОП Донка Георгиева е подала оставка, и вътрешният министър Румен Петков я е разписал без никакви възражения. Онова обаче, което не стана известно, е, че макар Донка Георгиева да бе заклеймена като главен виновник за смъртта на Бойко Николов, тя също не е била разпитвана от дознателя, разследващ самоубийството.
А на 10 декември, когато изтече задължителният двумесечният срок за приключване на дознанието, тихомълком и в условията на дълбока секретност по искане на прокурора по делото Софийската градска прокуратура удължи срока за разследване на самоубийството с още... четири месеца.
Скандалът
На 29 декември, в последния си брой за 2006 г., в. 168 часа отпечата материал, озаглавен Три месеца не погребват висш полицай. Според тази публикация, призвана да трогне читателите на вестника и да ги вдигне на бунт срещу държавното обвинение, трупът на Николов е откаран в съдебна медицина на 10 октомври по обед, а аутопсията и тройната съдебно-медицинска експертиза са извършени още на следващия ден.
Според дописката, съпругата на покойния антимафиот - Мая, подава молба до Софийската районна прокуратура за освобождаване на тялото веднага след смъртта на Бойко Николов. Два дни по-късно (явно молбата е подадена още на 10 октомври - бел. ред.) тя получава отговор. С него прокурор Ивелина Петрова разрешава погребение, но забранява кремация. Аргументите й са, че назначените по случая експертизи още не са приключили. Мая Николова приема становището на прокуратурата. Според традициите семейството организира траурна церемония и поклонение. След това тялото на антимафиота е закарано за съхранение в частна погребална агенция.
Мая Николова чака повече от 20 дни. Тя се надява през това време прокуратурата да си е свършила работата и да й бъде разрешена кремация - се казва още в публикацията на 168 часа. - Това не става. Тогава съпругата обжалва решението (става дума за постановлението на Ивелина Петрова от СРП - бел. ред.) пред Софийската градска прокуратура. Седмица по-късно прокурор Пламен Христов не само не разрешава кремация, но забранява и погребение. Причината е, че дознанието още не е приключило.... Месец по-късно Николова наема адвокат и по негов съвет подава молба до главния прокурор Борис Велчев...
Така описана, историята наистина звучи като
зловеща гротеска
защото по разпореждане на Софийската градска прокуратура на 3 ноември тялото на Бойко Николов е върнато в Съдебна медицина и е циментирано в един от хладилниците. А шефът на държавното обвинение въобще не се трогва от жалбите на вдовицата, защото до ден днешен не е отговорил на молбата й за освобождаване на тялото.
На 3 и 4 януари (сряда и четвъртък) темата за прокурорските издевателства над опечалените е доразвита от електронното издание Хроники, списвано от Люба Манолова. Материалът е озаглавен Кой играе мръсно с паметта на антимафиота? и в него държавното обвинение е направено на пух и прах.
Няколко са изреченията в споменатите публикации, които събудиха любопитството на Параграф 22 към този уж елементарен за решаване (от процесуална гледна точка) казус.
В отговор на журналистическия въпрос Ще има ли проблем, ако на близките на Бойко Николов бъде разрешена кремация?, пред в. 168 часа шефът на Съдебна медицина д-р Станислав Михайлов отговаря така: Това трябва да реши прокуратурата. Практиката е при убийства или при такива съмнения да не се разрешава кремация...
А изречението, с което Люба Манолова окончателно ни принуди да се захванем със случая, гласи следното: Приятелите му, колегите му и тези, които го обичаха и ценяха в навечерието на Нова година, научиха потресени, че всъщност Бойко все още не е намерил покой, тъй като три месеца съпругата му е препращана от Районна в Градска прокуратура за разрешение да вземе и погребе тялото на съпруга си.
Оказа се, че от формална гледна точка със задържането на тялото двамата държавни обвинители - Ивелина Петрова от СРП и Пламен Христов от СГП, не са нарушили закона, тъй като разпоредбата на чл.157, ал.2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) е категорична: Погребението на трупа - предмет на огледа, се извършва с разрешение на прокурора.
А от професионална и емоционална гледна точка колегите на покойния антимафиот изобщо не се оказаха потресени от факта, че Бойко още не е намерил покой. Тъкмо обратното.
В четвъртък вечерта и в петък сутринта (4 и 5 януари) репортер на Параграф 22 успя да разговаря с неколцина антимафиоти, които не пожелаха имената им да бъдат цитирани. За сметка на това обаче те по най-категоричен начин приветстваха прокурорската забрана тялото на покойния им колега да бъде кремирано, като обобщеното им мнение прозвуча... още по-зловещо:
Вярно е, че досега никой не ни е разпитвал, но това не е и необходимо. Доколкото на нас ни е известно, смъртоносният куршум е пронизал главата на Бойко откъм тила и е излязъл в областта на лявото око. Освен това резултатите от натривките за изгорял барут са почти отрицателни, което е абсурдно, ако той е държал пистолета със собствената си ръка.
Може да прозвучи кощунствено - гласи по-нататък изповедта на антимафиотите - но според нашия скромен опит такъв педантичен и сръчен самоубиец не съществува. Съдете сами: Бойко си е сложил гумени ръкавици, легнал е на спалнята, обърнат надясно, и се е прострелял в тила. После е станал, унищожил е ръкавиците, върнал се е в семейното ложе, заел е същата предсмъртна поза и... чак тогава е издъхнал. На всичко отгоре окървавеният чаршаф на тази спалня някак взе, че изчезна. Така че докато не бъде намерен този чаршаф или не бъдат изяснени по друг начин истинските причини за смъртта на Бойко Николов, предварителното разследване не бива да бъде стопирано...
Поне засега единственият начин, по който думите на антимафиотите могат да бъдат потвърдени или опровергани, е, ако наблюдаващият прокурор Ивелина Петрова официално огласи резултатите от досегашното разследване. Но понеже подобен жест от нейна страна е абсурдно да бъде направен, не ни остава нищо друго, освен да изчакаме до средата на месец април, когато ще изтече 4-месечното удължаване на дознанието. С надеждата, че този път няма да се намери някой благороден висш прокурор, който хем да засекрети случая, хем да заключи завинаги най-опасните материали в служебния си сейф. Така, както се случвало с най-деликатните самоубийства по времето на социализма или пък така, както се случи преди седем години с делото за самоубийството на прокурор Николай Джамбов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във