Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БОЖИКОВ ИЗГОРЯ...

Първата номенклатурна балтия се стовари върху главите на съдебните реформатори още преди две години и половина. На 4 април 2002 г. правителството одобри проекта за изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), чиито 107 поправки създаваха реални условия за постепенното очовечаване на съда, следствието и прокуратурата. Една от най-важните стъпки, които тогава трябваше да изведат българското правораздаване на европейската писта, бе възстановяването на Националната следствена служба, разбита през 1998 г. от управляващото мнозинство на ОДС на 29 парчета. Другите промени в ЗСВ, призвани да отпушат реформата, бяха следните: всяка година магистратите декларират имотите и парите си; на всеки пет години съдиите, следователите и прокурорите минават през специално създадени атестационни комисии; въвеждат се петгодишни мандати за шефовете в съдебната система, а изборът им става чрез конкурс; инспекторатът на правосъдното министерство има право да извършва проверки на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура; освобождаването на главния прокурор от длъжност може да бъде поискано от 1/5 от членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС); главният прокурор всяка година отчита дейността на държавното обвинение пред ВСС и т. н. След заседанието на кабинета на 4 април 2002 г. правосъдният министър Антон Станков заяви пред медиите, че с приемането на измененията в Закона за съдебната власт България ще изпълни общо седем от препоръките на Европейската комисия за реформиране на българската съдебна система. На 26 април 2002 г. обаче главният прокурор даде да се разбере, че реформата на третата власт няма да я бъде така, както е замислена. На международна конференция, посветена на проблемите на българската съдебна система, Никола Филчев изненадващо каза, че мощни икономически групировки, медии и политици влияят на съдебната власт и тя само формално е независима. Но истинският шок дойде в началото на май 2002 година. Тогава главният прокурор изпрати писмо до президента Георги Първанов и до премиера Симеон Сакскобургготски, което започваше с думите: Ако не получа вашата подкрепа, ще ме убиете вие, а не престъпниците. Предпочитам да ме убият престъпниците! В трогателното си послание той уведоми двамата държавници, че е самотен в борбата с престъпността и най-настоятелно ги помоли да не позволяват ограничаване на правомощията му. В края на юни 2002 г., когато окончателно стана ясно, че президентът и премиерът не са се трогнали особено от писмото, откъм Върховната касационна прокуратура (ВКП) изтече информация, че срещу заместник-министрите на правосъдието Миглена Тачева и Марио Димитров са образувани предварителни проверки за престъпления по служба, извършени - съответно - през 1995 и 1999 година. На 4 юли 2002 г. Висшият съдебен съвет разпореди проверка на двата случая, която установи, че Тачева и Димитров са съвършено невинни, а на 17 юли 2002 г. депутатите приеха проектозакона за съдебната власт на второ четене и той бе обнародван в Държавен вестник, бр.74 от 30 юли 2002 година. Въпреки че моментът за приемането на новия ЗСВ беше избран доста хитро - в разгара на съдебната лятна ваканция, отговорът на противниците му бе съкрушаващ. В средата на октомври 2002 г. председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров прати новия закон в Конституционния съд, който на 16 декември 2002 г. си свърши работата: от общо 107 поправки конституционните съдии отмениха цели 44, защото противоречали на основния закон. Тичането на място и пазарлъците с висшата съдебна номенклатура продължиха точно година. В крайна сметка европейският разум (уж) надделя и през септември 2003 г. народните представители измениха конституцията в частта й за съдебната власт. Мандатността, атестацията, изборното начало и частичният имунитет на магистратите бяха записани в основния закон, но върховните съдилища и прокуратури останаха недосегаеми за Висшия съдебен съвет и инспектората на правосъдното ведомство. Оттогава по линия на съдебната реформа не е свършено нищо съществено, а организираната престъпност и корумпираните държавни чиновници престанаха да се притесняват за европейското си бъдеще. На 1 януари 2004 г. България трябваше да има свои национален омбудсман и система за извънзатворно изтърпяване на наказанията (пробация), но и това не се случи. Не по-малко трагични са и условията, в които работят около 3000 редови съдии, следователи и прокурори, плюс още толкова служители в съдебната администрация. С други думи, колкото и да се опитва човек да го каже по заобиколен начин, ако премиерът трябваше на 30 август да уволни някого, трябваше да започне от себе си...

Facebook logo
Бъдете с нас и във