Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БОМБА С КОНСТИТУЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ

СДС и главният прокурор са на път да превърнат 12-те конституционни съдии в заложници по една от най-пиперливите теми през последните няколко месеца - колко и какви ще бъдат промените в конституцията и изобщо ще станем ли свидетели на ремонт на основния закон. Сините народни избраници вече сезираха Конституционния съд с искане за задължително тълкувателно решение по повод предлаганите от СДС 24 идеи за промяна в конституцията. Те поставиха и прословутите си осем въпроса, свързани с чл.158, т.3 от основния закон. Става дума за това, дали се променя формата на държавно устройство и държавно управление при следните случаи: - намаляване броя на народните представители и съвместяване функциите на народен представител и министър;- ограничаване на имунитета на народните представители и на магистратите;- промяна на процедурата за смяна на правителството и разпускане на Народното събрание;- премахване на длъжността вицепрезидент;- делегиране на правомощия на местната власт за определяне на местни данъци и такси;- създаване на изборно второ ниво на местното самоуправление - област;- създаване на нова институция обществен защитник (омбудсман);- формиране на съдебната власт само от съдии и въвеждането на мандатност за ръководителите на съдебните институции.В този ход на СДС безспорно има политическа и партийна интрига. Още повече че в момента тече тиха битка за това, кой точно да обладае инициативата около бъдещия конституционен ремонт, кой най-добре ще усвои ползите от предстоящия дебат, какви да бъдат измененията в основния закон и дали изобщо да ги има. Както можеше и да се очаква - сините идеи набързо бяха прегърнати или припознати от куп още разноцветни народни представители и от главния прокурор. Нещо повече. Никола Филчев внесе (едновременно с депутатите от СДС) свое отделно искане до Конституционния съд, също посветено на необходимостта от задължително тълкуване на чл.158, т.3 от конституцията в частта й Промени във формата на държавно устройство и на държавно управление. Тези ходове, колкото и да са очаквани от анализаторите, предопределят (освен интригата) появата на изключително сериозни юридически въпроси, чиито отговори могат да доведат до много важни последици. Защото сините депутати и главният прокурор на практика легализираха позабравения спор дали голяма част от шумно рекламираните предложения за промени в конституцията могат да бъдат направени от Обикновено народно събрание, или е задължително свикването на Велико народно събрание. Преките последици от сезирането на Конституционния съд са поне няколко. Първо, самите конституционни съдии се превръщат в ключов играч и тяхното решение би могло да се използва както за оправдание, така и за регулиране на броя и обема на бъдещите изменения в основния закон. На второ място се дава достатъчно място за лавиране, особено по въпроса да има ли изобщо или какви точно да са промените в частта на конституцията, посветена на съдебната власт. На трето място - все по-ясно на хоризонта се очертава възможността за свикване на Велико народно събрание с всички произтичащи от този факт последствия:- прекратяване на мандата на сегашния парламент, обявяване на предсрочни избори, пък после... каквото сабя покаже;- отлагане на промените в конституцията за някакво имагинерно бъдеще и затягане на присъединителните отношения с Европейския съюз;- възраждане на дебата република или монархия.И накрая - с искането до Конституционния съд депутатите фактически бягат от отговорността си около измененията в основния закон. Защото в самата конституция е записано, че правомощията за промяна са именно на Народното събрание - било то обикновено, или велико.Така или иначе обаче, казусът е налице и неговото решаване при всички обстоятелства ще изиграе съществена роля върху бъдещите промени в конституцията. Нека обаче погледнем на фактическата обстановка и откъм нейната съдържателна страна.На 29 октомври (вторник) Конституционният съд образува две дела. Първото е по искане на 56 депутати и има за докладчик Живан Белчев. Второто дело е по искането на главния прокурор Никола Филчев и за негов докладчик е определен бившият правосъден министър Васил Гоцев. Почти сигурно е, че двете дела ще се обединят и, ако те бъдат допуснати (а КС трудно може да намери аргументи за отказ), накрая нищо чудно да имаме едно общо тълкувателно решение. Най-малко заради това, че и двете искания са за тълкуване на един и същи текст от конституцията.Въпросната разпоредба се намира в Глава 9 на основния закон, озаглавена Изменение и допълнение на конституцията. Приемане на нова конституция. Член 158 определя, че само Велико народно събрание би могло:1. да приема нова конституция;2. да решава въпроса за изменение на територията на Република България и да ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;3. да решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление.Именно последното изречение е точка единствена от ремонтния дневен ред на Конституционния съд, а интригата тръгна от изявленията на редица отговорни юристи (включително и на бивши конституционни съдии), че част от предлаганите промени фактически изменят държавното устройство и трябва да се приемат само от Велико народно събрание. Твърденията се появиха веднага след лансирането на идеята за изваждане на прокуратурата и следствието от съдебната власт. А логиката на защитниците на тази теза е следната: ако прокуратурата и следствието минат в изпълнителната власт, се обезсмисля и съществуването на Висшия съдебен съвет - върховния и единствен ръководен орган на съдебната система според конституцията. Оттам нататък се променя всичко.Какво евентуално може да се очаква от конституционната дузина в тази посока?Например висшите съдии могат да кажат, че промяна на формата на държавно устройство има не само при изваждането на прокуратурата и следствието от съдебната система, но и при ограничаването (или пълното снемане) на магистратския и депутатския имунитет.Нещо повече. Те могат да сложат в тази графа дори измененията, които безспорно ще се наложат във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз. При това с много повече основание. Защото нима не е промяна на държавното устройство (например) признаването на юрисдикцията на Европейската комисия или пък на Съда на европейската общност? Разбира се, това са само примери, които показват до каква абсурдна ситуация може да се стигне само след няколко месеца, когато се очаква Конституционният съд да се произнесе. Защото в момента под държавно управление се има предвид единствено фактът, че България е република с парламентарно управление (чл.1 от конституцията).Държавното устройство пък е форматирано само в чл.2 от основния закон, който определя, че Република България е единна държава с местно самоуправление и в нея не се допускат автономни териториториални образувания. Казано по друг начин - нито една от бъдещите промени в основния закон, извикали на живот досегашните две искания (на СДС и главния прокурор), не предполага промяна на държавното управление и на държавното устройство. Чрез исканията на главния прокурор и на депутатите от СДС обаче се допуска възможността Конституционният съд да даде такова разширително тълкуване на тези две понятия, че фактически да обезсмисли евентуални изменения на конституцията. Защото стигне ли се до свикване на Велико народно събрание, нещата около промените наистина ще загрубеят. Или поне ще се проточат с години, тъй като процедурата е доста сложна. Избори за ВНС могат да се насрочат само тогава, когато за това гласуват две трети от общия брой депутати в обикновеното Народно събрание (160 души). В срок до три месеца от вземането на решението президентът трябва да посочи датата, на която те ще се проведат. С произвеждането на избори за ВНС се прекратяват пълномощията на обикновеното Народно събрание. После две трети от всички депутати във ВНС (400 души по закон) в три гласувания (в различни дни) трябва да се произнесат по внесените проекти за промяна в конституцията. Тоест - изменението на формата на държавно устройство или управление трябва да бъде подкрепено най-малко от 267 народни представители. Актовете на Великото народно събрание се подписват от неговия председател в седемдневен срок от приемането им, след което се обнародват.Но в сегашната ситуация има и нещо много опасно. И то е, че каквото и прецизно определение да даде Конституционният съд за това що е държавно устройство и държавно управление, то никога няма да е пълно. Защото висшите съдии нямат абсолютно никакво право да тълкуват нещо, за което не са попитани. С отговорите на въпроси нещата стоят по същия начин. А както вече видяхме - СДС им поставя само осем конкретни въпроса, докато главният прокурор си пита само за прокуратурата и съдебната власт.Къде се крие опасността? В евентуалната... верижна реакция и лавината от въпроси, които могат да затрупат Конституционния съд. Примерно - някой може да се сети дали разрешаването на чужденците да купуват земя не е промяна на част от държавното устройство. Или пък ограничаването на суверенитета на Българската народна банка за сметка на Европейската централна банка (след евентуалното ни приемане в ЕС) не е фатално за държавното управление? Или пък благославянето на възможността българи да бъдат съдени в държави-членки на евросъюза? Ето я схемата, по която парламентът и обществото са на път да се завъртят в един много порочен и безспорно - опасен кръг. В който всичко да зависи единствено от волята на 12 души, пък били те и конституционни съдии.Всъщност, ако се позамисли човек малко по-сериозно, дали пък точно това не е и истинската цел на питанията? Да се осуетят, блокират или поне малко да се отложат във времето промените в конституцията, засягащи съдебната власт? При евентуално решение на Конституционния съд, че тази глава може да се пипа само от ВНС, промени просто няма да има? Всъщност само въпрос на време е да лъсне кой и за какво се бори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във