Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БОМБА В СЪРЦЕТО

Преди трийсетина години американският писател Кърт Вонегът публикува гениалната си творба Закуска за шампиони. Нейното мото гласи: За да работи човек при нас, не е необходимо да е луд, но все пак помага! В началото на седмицата се случи нещо, което съвсем спокойно може да бъде описано с почти същите думи: За да взриви човек централния офис на СИК, не е необходимо да е луд, но все пак помага.Едва ли някой някога е предполагал, че процесите в подземния свят на България и техните проекции в обикновения живот ще доведат до подобен акт - да избухне бомба в светая светих на най-мощната и недосегаема силова групировка. Въпреки че се опитваше да изглежда хладнокръвен, дори главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов изглеждаше доста неприятно изненадан. Не за друго, а защото, както се твърди, сградата на Джеймс Баучър 87 е една от най-зорко охраняваните в страната. И за да бъде монтирана и взривена бомба в нея, са необходими поне три неща: силна мотивация, съвършен професионализъм и изумително хладнокръвие. С други думи, комплекс от качества, с каквато само неколцина български мутри или бизнесмени с екзотични прякори могат да се похвалят. Техните имена обаче се знаят и затова не бива да бъдат причислявани в кръга на обичайните заподозрени.Случката вече е известна: на 19 януари (понеделник), около 12.20 ч., бе взривен асансьор в щабквартирата на СИК. На място загинаха единият от големите сикаджии Стоил Славов, както и гардовете му Петър Петров, Илиян Казаков и Петър Харизанов. По данни на МВР взривното устройство е било поставено върху покрива на кабината, задействано е чрез мобилен телефон, а мощността му е била равна на около 600 гр. тротилов еквивалент. По случая е образувано дело, което е възложено на Националната следствена служба. Колкото и необичайно да звучи, тези няколко изречения изчерпват всичко, което официално бе казано в първите два-три дни след кървавия инцидент. Блудкавият опит атентатът в централата на СИК да бъде вързан в схемата война за наследството на Косьо Самоковеца претърпя пълен провал още в понеделник следобед. Още две неща направиха доста особено впечатление. Странно защо досущ като зомбирани в деня на взрива всички електронни медии дружно набиваха в главите на слушателите и зрителите си една неистина: В сградата на Булинс избухна бомба.... Малко е да се каже, че хората на Васил Божков, собственик на Нове холдинг и акционер в Булинс, си изтриха зъбите, за да обясняват, че сградата не е собственост на застрахователната компания и тя е само най-обикновен наемател. Но - като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша! Горе-долу толкова внимание обърнаха криминалните репортери на тези оправдания - поне в първия ден след него. Стигна се дотам, че за обект на атентата бе нарочен дори самият Васил Божков, въпреки че той не само не разполага с офис на Джеймс Баучър 87, ами няма дори навик да ходи там.Втората недомислица, която звуча от понеделник на обед до вторник сутринта, бе, че жертвата Стоил Славов е близък до СИК, а сградата се свързва с името на един от босовете на СИК - Красимир Маринов (Големия Маргин). Всъщност Стоил Славов беше един от собствениците на СИК и ключов играч в най-мощния й официален бизнес - петролния. Колкото до къщата, според информирани, групировката я е купила през 1996 г., и то на фаза груб строеж. Срещу скромните... 4.5 млн. щ. долара, изплатени до последния цент. МИШЕНАТАСпоред най-популярната версия, мишената на атентата е Стоил Славов, съдружник във фирмата Интергруп енд партнърс, от която през 1994 г. започва изграждането на империята СИК. Поводите за атентата също звучат доста банално - неуредени сметки, преразпределение на пертолния бизнес, война между групировките ВИС и СИК за контрол на наркотрафика през страната, лично отмъщение. Тези версии не издържат дори на несериозна критика, защото, ако някой е имал да си връща на Славов, той би могъл да стори това по съвсем други и по-безопасни (за атентатора) начини. Освен това Славов никога не се е занимавал с дрога. Втората, далеч по-малко одумвана хипотеза, гласи, че взривът е предупреждение към босовете на бившата СИК, а Славов и хората му са станали жертви на междуфирмени отношения по нещастно стечение на обстоятелствата. Подобно нещо може да твърди човек, който не познава принципа, залегнал в изграждането на силовата групировка преди десет години. За разлика от десетки свои бивши посестрими, СИК бе създадена по формулата на обърнатата пирамида. Тя никога не се е ръководила от един-единствен човек, в чиито ръце да е концентрирана цялата власт. Тъкмо обратното: основните играчи в нея - Красимир Маринов (Големия Маргин), Румен Николов (Пашата), Дмитрий Минев (Димата Руснака), Младен Михалев (Маджо), Венцислав Стефанов и Стоил Славов - винаги са изглеждали равноправни и... взаимозаменяеми лидери. Или поне бяха известни като такива. Именно това разсейване на властта е и единствената причина, поради която досега не е правен нито един опит за обезглавяването на групировката. Така, както поетапно бяха обезглавени структурата на Иво Карамански (с арестуването му на 14 януари през 1994 г.), ВИС (с убийството на Васил Илиев на 25 април 1995 г.), Първа частна милиция (с разстрела на Георги Николов-Мечката на 10 юни 1995 г.). На всичко отгоре СИК се оказа единствената силова групировка, в която не бяха допуснати на работа бивши милиционери. Колкото до другите две актуални личности в СИК - Поли Пантев (застрелян на о. Аруба на 9 март 2001 г.) и Милчо Бонев (бай Миле) - те се появяват на хоризонта сравнително късно. През 1993-1994 г., когато са се наливали основите, двамата все още работят за ВИС. Поли Пантев държи под контрол района между столичните булеварди Христо Ботев, Сливница, Александър Стамболийски и ул. Опълченска и се отчита директно на Васил Илиев. Легендата гласи, че той минава в отбора на СИК едва в началото на 1995 г., след като се сдърпал с висаджиите за пари.Според осведомени, през онези години бай Миле върти по-голяма част от туристическия бизнес на ВИС. Два-три месеца преди Васил Илиев да бъде застрелян (на 25 април 1995 г.) обаче между двамата избухва тежък скандал. В резултат на разправията бай Миле е глобен с 10 млн. тогавашни лева, плаща си... и минава в лагера на конкурентите...Третата версия, за която до момента никой не е обелил и зъб, е свързана, образно казано, с хората на СИК в изпълнителната и законодателната власт и особените привилегии, с които силовата групировка се ползва. Прави впечатление, че през последните четири-пет години няма нито един сериозен удар срещу сикаджийски фирми, вследствие на което те да са инкасирали крупни загуби. Независимо дали става дума за пари, или за сфери на влияние. Примерите в това отношение са десетки, но най-показателна е позабравената вече случка с операция Градуси на НСБОП, приключена през 1999 година. По време на разработката бе установено, че в периода 1995-1999 г. структури на СИК са вкарали контрабандно в България 98 000 тона чист спирт през пристанище Бургас, преработили са суровината, продали са стоката и са препрали парите... няколко пъти.Скандалът гръмна няколко месеца след уволнението на тогавашния директор на НСБОП ген. Кирил Радев през май 2000 година. Пред медиите той обяви, че от разработката нищо не се е получило, защото сред сикаджийските фирми, включени в схемата, имало и спонсори на тогавашната премиерша Елена Костова и на фондация Бъдеще за България. Никога няма да стане известно дали генералът тогава каза истината, или отново стовари отговорността за нефелната работа на подчинените си върху чужд гръб. Факт е обаче, че по материалите от операция Градуси бяха образувани около 40 следствени дела, но... правосъдието се стовари върху главите на бушоните, докато мозъците на престъпната схема все още са на свобода и се радват на добро здраве. Непряко доказателство за недосегаемостта на СИК е изпълнението на някои от т. нар. международни следствени поръчки, пристигащи в България от най-различни краища на Европа. По неофициална информация най-малко десет са случаите на наркотрафик и износ на проститутки през последните три-четири години, които се разследват в чужбина и в които са замесени хора от върхушката на силовата групировка. Следствени дела по тези материали в България обаче не са образувани и, както е тръгнало - никога няма да бъдат образувани.Според някои източници дори Ванко 1 е гризнал дръвцето заради СИК. През май 2003 г. скандалният рапър, братовчед му и баща му бяха задържани за организиране на международен трафик на проститутки, а през ноември тримата бяха осъдени съответно на дванайсет, на десет и пет години затвор. Злите езици твърдят, че рапърът бил арестуван, защото е посегнал на девойки, към които сикаджийската модна агенция Визаж проявявала определен интерес.И накрая - във вторник привечер (20 януари) откъм МВР изтече информацията, че през 1997 г. в НСБОП е започнала оперативната разработка под кодовото наименование Недосегаемите. В нея главен герой бил Стоил Славов, а през годините антимафиотите очертали изключително сериозен кръг от хора, имащи вземане-даване с него. Може само да се гадае по каква причина въпросната разработка не е прераснала в следствено дело и съдебен процес (ако Славов е бандит) или пък защо тя не е била прекратена, ако той е чист като детска сълза. Фактът обаче си е факт - за пореден път МВР тръгна да обяснява колко много знае за покойника и как животът се отнесъл несправедливо с ченгетата - човекът бил убит тъкмо когато щял да бъде закопчан и даден на прокурор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във