Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БОРБАТА С ДРОГАТА НЕ КУЦА ЗАРАДИ НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

Здравко Трифонов, председател на Великотърновския апелативен съдБорбата срещу наркоманиите (в най-широк смисъл на понятието) се очерта в последните години като първостепенна задача. Ноторно известен факт е, че картината е повече от тревожна и в определени моменти вече се говори за пандемия на наркотиците като най-младата заплаха за обществото ни.Колкото и неуловимо да остава за широката публика, държавата ни отдавна доказа, че не е безразлична към този проблем и прави онова, което е по силите й за превенцията и лечението на това тежко социално явление. У нас съществува Национален съвет по наркотични вещества (върховен междуведомствен орган, призван да определя политиката за борба с наркотрафика и наркоманиите), Българска асоциация за профилактика на наркоманиите, фондация Семейство и дрога, Българска младежка организация Антидрога и т. н. В специализираните клиники за лечение на наркоманиите десетки и стотици висококвалифицирани специалисти полагат изключителни грижи за лечението на зависимите лица. Статистиката обаче е безпощадна: България продължава да е на първо място в света по смъртност на зависими, а в страната ни има най-много наркомани на глава от населението.В теорията на наказателното право съществува тезата, че ако възпитателните, превантивните и медицинските мерки не се окажат достатъчни за ликвидирането или ограничаването на едно антисоциално поведение, като последна алтернатива влиза наказателната репресия. Иначе казано - когато другите средства не постигнат желания резултат, обществото е длъжно да защити себе си (респек. - всеки свой член) чрез най-тежката мярка - репресията.В периода 1993-1997 г. българският законодател въведе сериозни наказателни санкции за всички деяния по нарковеригата - от производството до употребата. Това обаче се оказа недостатъчно и затова с последните изменения на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 62/1997 г. и бр. 21/2000 г.) законодателят потърси сериозен, адекватен отговор на наркопредизвикателствата. Особено важни по своето значение са измененията в Наказателния кодекс (НК) от 2000 г., които повдигнаха рамката на наказателната отговорност за многобройните и изчерпателно изброени деяния в разпоредбите на чл.354-356 от НК.Вярно е, че гражданите са запознати с някои от формите на този тип престъпна дейност - нелегалното производство и наркотрафика. Картината обаче е далеч по-различна от онова, което се вижда на повърхността. Ето защо целта на настоящото експозе е в най-синтезиран вид да запознае аудиторията с многобройните възможности, които НК дава на правозащитните и правосъдни органи за борба с наркотиците. Така например е изключително важно да се знае, че в НК се предвижда затвор за всеки, който без надлежно разрешение произведе, преработи, придобие, разпространява, съхранява, държи, превозва или пренася наркотични вещества или техни аналози. При това наказателната отговорност, която се носи за ВСЯКО ОТДЕЛНО ДЕЯНИЕ, е лишаване от свобода от 10 до 15 години и глоба от 100 000 до 200 000 лева.На практика пред съдилищата често се явяват подсъдими, които не са и помислили дори, че само преработката или само съхраняването (от типа - един непознат ми даде пакета и каза, че ще си го вземе след седмица) на наркотици се наказват толкова сурово. Обикновено в обясненията си пред съда те са категорични, че не носят наказателна отговорност за разпространение на дрога, защото... съхраняването на наркотик не било... наркотрафик. Тоест - това деяние не е наказуемо. Оборването на тази теза не се нуждае от допълнителни аргументи, защото в разпоредбата на чл.354а от НК законодателят категорично е посочил, че престъпление е всяка една брънка от дългата и сложна верига, преди личната доза да попадне в кръвта на наркомана. Нещо повече - в същия чл.354а законодателят е предвидил и пет квалифицирани състави на всяко едно от тези деяния:- ако деянието е имало за предмет вещества в големи размери;- ако то е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително;- ако веществата се разпространяват сред две или повече лица или на публично място, или в района на учебно заведение, общежитие или казарма;- ако престъпното деяние е извършено от лекар, фармацевт, възпитател или преподавател или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода, или е извършено повторно.Във всеки един от тези случаи наказанието е:- за високорискови вещества - лишаване от свобода от петнайсет до двайсет години и глоба от 200 000 до 300 000 лв.;- за рискови наркотични вещества - лишаване от свобода от десет до двайсет години и глоба от 50 000 до 150 000 лева. Една бегла справка в НК показва, че тези санкции се приближават и дори надвишават (в определени случаи) наказанието за умишлено убийство по чл 115 от НК. Хубаво е да се знае, че всичко това не е плод на моментно заиграване с избирателя или разместване на ценностите в наказателната политика, за да правим мили очи на Европа. Напротив - макар умишленото умъртвяване на друго лице да е едно от най-тежките посегателства, нивото на наркопрестъпността и нейните пагубни последици са принудили законодателя да вдигне летвата на репресията толкова високо, колкото тя не е вдигната в редица европейски държави. Освен това в НК е въведена наказателна отговорност и за всички, които нарушат установени правила за производството, придобиването, пазенето, отчитането, превозването и пренасянето на наркотични вещества. Тук наказателната отговорност е до пет години лишаване от свобода и глоба от 1000 до 5000 лева.Малцина знаят, че законодателят преследва и всеки, който склонява или подпомага другиго към употребата на наркотични вещества - наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, а глобата - от 5000 до 10 000 лева. Тук също са предвидени няколко квалифицирани състава, които покриват следните хипотези:- ако деянието е извършено по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем;- ако то е извършено по отношение на две или повече лица;- ако е извършено от лекар, фармацевт, възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице в местата за лишаване от свобода;- ако е извършено повторно. Наказателният кодекс преследва и всеки, който системно предоставя помещения на различни лица за употреба на дрога или организира употребата на наркотици. Всеки наркоятак се наказва с лишаване от свобода от пет до дванайсет години и с глоба от 5000 до 20 000 лева.В теорията и практиката на наказателното право винаги груповата престъпност е много тежко санкционирана. Ето защо законодателят е предвидил за този, който организира, ръководи и/или финансира престъпна група за добиване, производство, приготвяне, изработване или преработване на наркотични вещества, лишаване от свобода от двайсет до трийсет години или доживотен затвор и глоба от 300 000 до 500 000 лева. Това на практика е най-тежката наказателна санкция, фиксирана в Наказателния кодекс. А изводът - недосегаеми ли са от закона наркобароните или не са - всеки може да направи сам за себе си. (За редовите членове на престъпните групировки, занимаващи се с наркотици, наказателната отговорност е лишаване от свобода от три до пет години и глоба от 5000 до 10 000 лева.)И на последно място (но като подредба в НК, не по значение) никак не са за подценяване и наказанията, свързани с отглеждането на някои растения, имащи характер на дрога - опиев мак, кокаинов храст, индийски коноп и т. н. Единственото условие е селскостопанската дейност да се извършва в нарушение на нормите, установени от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Предвидената наказателна отговорност в тези случаи е от три до пет години затвор и глоба от 5000 до 10 000 лева.Изводът, който следва да се направи от тази всеобхватна законодателна и репресивна дейност, е, че МВР, следствените и прокурорските органи трябва с подобаваща активност да разследват тези деяния и да предават обвиняемите лица на съд. Както стана ясно - Наказателният кодекс е най-малката пречка това да се случва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във