Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Борбата с евроизмамите: много пара в свирката

Мине не мине време, и блатото, наречено борба с измамите с европари, току се размърда от някой цопнал в средата му камък. Миналата седмица така подейства височайшата визита в София на делегация на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) начело с шефа й Джовани Кеслер. Годишната конференция на службата даде повод на нашенските компетентни структури в тази област да се тупнат в гърдите и да отчетат успешна дейност.


Срещата на шефа на ОЛАФ с вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов също отприщи вълни на ентусиазъм. И отново от устата на МВР-шефа чухме познат рефрен: българското правителство е поело политически ангажимент за засилване на борбата с измамите с европейски средства, за разкриване и предотвратяване на всякакви опити за злоупотреба със средства на европейските и българските данъкоплатци.


На пръв поглед ангажимент има. Според статистиката на самата ОЛАФ през 2010 г. българските власти са подали в службата сигнали за 81 разследвания по злоупотреби със средства на ЕС у нас. От една страна, това е комплимент за страната ни, която зорко бди европарите да се харчат по предназначение и при най-малкото съмнение праща депеши до ОЛАФ. В края на октомври службата оповести, че страната ни е разследвана по две предприсъединителни програми, по-конкретно в сферата на земеделието. С измами от фондове за земеделието са свързани 61 от случаите, заяви централата на службата. В същото време за 2010 г. у нас са издадени едва две осъдителни присъди по засечените злоупотреби.


Светлина по въпроса каква е истината за борбата с евроизмамите хвърли земеделският министър Мирослав Найденов. След изнесените от ОЛАФ данни той обяви, че са засечени злоупотреби по Програмата за селските райони, както и с европейските субсидии за единица площ. Според него обаче заведените преписки по тези случаи са твърде малко. Знам със сигурност обаче, че към момента по нито един от тези сигнали не са представени безспорни доказателства, каза в телевизионно интервю министърът.


Той призна, че в списъка от сигнали, изпратени в ОЛАФ, фигурирали и подадените от бившия шеф на фонд Земеделие Калина Илиева.


От сигналите на Илиева до ОЛАФ не се пръкна нито едно читаво разследване, което да доведе до присъда. Нещо повече, след отстраняването й се чуха призиви информациите й до европейската служба да бъдат внимателно проверени. В същото време стана стана ясно, че бизнесът на доста предприемачи, спечелили проекти по европрограми, започна силно да куца заради проверките на ОЛАФ. Не защото са злоупотребявали, а просто защото при такива проверки обикновено финансирането на проектите се спира до второ нареждане...


Така че, когато от европейската служба цитират цифри за нарастването на разследванията по сигнали от България, трябва да имаме две наум. Първото е, че ни правят вятър, а второто е, че жална ще стане майката на онези, които работят по европроекти.


В компетентните ни структури обаче приемат цифрите като достижение. Дали това е така? Шефът на звеното за борба с измамите със средства от европейските фондове в Софийската градска прокуратура Божидар Джамбазов разкри, че въпреки статистиката разследванията на ОЛАФ, невинаги са свързани с престъпление. Някои от тях са административни и невинаги водят до търсене на наказателна отговорност в държавата, подала сигнала, разказа след конференцията прокурор Джамбазов. Според практиката на ОЛАФ едва когато се открият административни нарушения, тогава се налагат и административни санкции на съответните бенефициенти. А ако бъдат открити нарушения от престъпен характер, се изпраща сигнал до прокуратурата.


На конференцията на ОЛАФ главният прокурор Борис Велчев изнесе впечатляващи данни за работата на държавното обвинение по случаи с евроизмами. Оказва се, че то е истински отличник - през 2010 г. благодарение на безукорни обвинителни актове са били издадени 175 присъди за злоупотреби с европейски средства. В същото време ОЛАФ отчита 81 такива разследвания за същата година. Разбира се, разликите в статистиката могат да бъдат обяснени с наличието на изостанали дела, разрешени едва миналата година. Другата причина е, че няма добра комуникация между българските структури и европейската служба. Такъв извод направи и обвинител 'b9 1 по време на конференцията. Лоша връзка, неефективна и неработеща администрация и остаряло законодателство стоят в основата на проблемите в борбата с измами от еврофондове, заяви той.


Истината за тези разминавания назова шефът на звеното в Софийската градска прокуратура Божидар Джамбазов. Според него работата му по инициираните от ОЛАФ проверки не ограничава дейността на звеното по сигнали, подадени от български контролни органи. Ще рече - ОЛАФ си е ОЛАФ, но е важно какво се върши на наша територия. А в повечето случаи става дума за вдигане на шум. Според данни на прокуратурата през 2009 г. са били получени цели 500 сигнала от един от контролните органи, свързани със земеделието. Едва 20 на сто от тях обаче са съдържали данни за извършени престъпления.


Излиза, че парата е отивала в свирката, но не и в локомотива. В този смисъл попресилени изглеждат обещанията на вътрешния министър Цветан Цветанов за още по-добро сътрудничество на българските структури с ОЛАФ. Такава структура, пряко подчинена на министъра, е дирекция Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз (АФКОС) в МВР. Тя е в рамките на специализираната администрация на министерството и по щат в нея работят 25 души. Те са разпределени в пет сектора - Оперативно сътрудничество, Докладване на нередности, Административно-контролна дейност, Правно осигуряване ,Административно обслужване. С други думи, дирекцията е обхванала всички аспекти на работата в борбата с евроизмамите.


Вместо дирекцията да се активизира и да рови активно както около подадените от родните контролни органи сигнали, така и по проверките, предприети от ОЛАФ, напоследък се твърди, че й липсват законови механизми. След конференцията миналата седмица се чу, че АФКОС се нуждае от спешни законодателни промени, за да води по-ефективни разследвания. От официалната информация за срещата между Джовани Кеслер и министър Цветанов разбрахме, че след взаимните благодарности шефът на ОЛАФ е направил две препоръки за бъдещата работа на АФКОС. Едната - да се даде законова възможност на дирекция АФКОС самостоятелно да извършва административни разследвания - както по искане на ОЛАФ, така и по своя инициатива. Втората препоръка е да се приложат съответните европейски правни норми, така че да се даде възможност на ОЛАФ и на дирекция АФКОС, в рамките на административните разследвания, които извършват, да изискват и да получават информация. А също да извършват проверки и в помещенията на икономически структури, които не са директни бенефициенти по проекти, реализирани с европейски средства.


На какъв език са си говорили двамата, не стана ясно. Но и двете препоръки са лишени от смисъл, тъй като АФКОС и в момента има възможности да прави всичко това. Дейността на дирекцията е подробно описана в чл.150 от правилника - от контролните и анализаторски функции до сътрудничеството на дирекцията с останалите компетентни органи както в МВР, така и с останалите институции, които имат отношение към ограничаване на измамите с пари от еврофондовете. В ал.7 на чл.150 например се посочва, че дирекцията отговаря на национално ниво за докладването на нередности и измами със средства по фондове и програми на Европейския съюз в Европейската комисия; анализира и докладва на ОЛАФ случаите на регистрирани нередности на всеки втори месец, следващ съответното тримесечие. Освен това получава и регистрира сигнали за нередности, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, и след проверка и анализ ги изпраща на членовете на съвета или на други държавни органи по компетентност; сътрудничи с всички държавни органи и структури и координира дейността в областта на борбата с нередностите и измамите със средства на Европейския съюз...


По-ясно едва ли може да се каже. Любопитно е какъв превод е чул шефът на ОЛАФ, за да направи препоръки, които очевидно присъстват като възможности и в сегашните нормативни текстове. Разбира се, никъде в правилника не се казва в прав текст, че дирекцията има правомощия да извършва самостоятелни административни разследвания, но пък са регламентирани достатъчно перспективи за ефективно сътрудничество с други структури.


Най-странното е, че една от тях - Звеното за борба с измамите със средства от европейските фондове в Софийската градска прокуратура, вече работи и по твърденията на шефа му Божидар Джамбазов и на обвинител 'b9 1 Борис Велчев то работи все по-добре. Логиката в дейността на двете съвместно съществуващи звена е очевидна- АФКОС събира, анализира, проучва сигнали за измами, изпраща ги на компетентните органи и осъществява координация в проверките, които разпорежда прокуратурата.


Но вместо да се активизира сътрудничеството между двете структури, на дневен ред изникнаха спешни законодателни инициативи, целящи промени в Закона за МВР, които дават на АФКОС по-големи правомощия да води самостоятелни разследвания. Това от своя страна предполага увеличаване на щата на дирекцията. А по всяка вероятност и да бъде извадена от състава на специализираната администрация и да бъде обособена като дирекция с оперативно-полицейски функции. Поредната.


Любопитно е още нещо: защо е нужна една подобна структура, при положение че в ОЛАФ вече замислят обща за целия ЕС прокуратура и специализиран съд в областта на измамите с евросредства? Което съобщи шефът на службата Джовани Кеслер. Бяха изказани съждения, че тази прокуратура ще насочи вниманието си към всички други държави от ЕС, тъй като ние и сами можем да се оправим. Цифрите обаче сочат друго - още повече пара ще отива в свирката, а локомотивът ще остане на същото място...


nbsp;


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във