Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Борбата с корупцията: ПРИКАЗКА ЗА ХИТРАТА ЛИСИЦА

С незабравимата народна приказки Болен здрав носи в наши дни често се илюстрира хитростта не само на лисицата, но и на много нейни двукраки посестрими. За добро или лошо, подобни качества демонстрират в наши дни и родни политици и държавници, особено в моментите, когато ни убеждават колко добре се грижи държавата за гражданите си.
В кожата на хитрата лисица чудесно могат да се вместят всички онези институции, които са призвани да се борят с организираната престъпност и корупцията. А ролята на дядото играе еврокомисията - също толкова доверчива и наивна.
За съжаление стане ли дума за резултати в борбата с престъпността и корупцията, участта на бабата от приказката някак е много близка и разбираема за обществото. Обяснението се съдържа в наблюденията на социолога Антоний Гълъбов, който по принципа право куме в очи признава: Намираме се в политически ступор. Не става дума за апатия като минали години, а за отчаяние. А корупцията заема голяма част от тази тема. Приемаме я като морално осъдителна, но социално възприемлива. Да, лошо е, че ще дадеш пари или ще ги вземеш, но нали в крайна сметка ще си свършиш работа.
Думите му, описващи до болка позната действителност, бяха изречени на кръгла маса, посветена на последния междинен доклад на Еврокомисията за напредъка на България. Казаното на форума се позагуби покрай шумотевицата около гласуването на вота на недоверие към кабинета преди десетина дни. Смисленият и сериозен диспут в пленарната зала трябва да бъде насочен към Националната стратегия за противодействие на корупцията за периода 2006 - 2008 година. И по-точно - какво успя да свърши правителството за този период от поетите ангажименти и съответно какво не можа, отбеляза в навечерието на вота Гълъбов. Както вече бяхме свидетели, това така и не стана, а чухме депутати и министри да си играят на къса топка, отправяйки си взаимни упреци в корупция, замеряйки се с цифри и с безполезна статистика, докато правят теоретични напъни за дефиниране на явлението корупция.
Така в шумната говорилня потъна споделеният по време на форума чужд опит в областта на противодействие на корупцията. Вместо компетентните органи да се чудят какъв пореден хитър номер да спретнат на еврочиновниците до юни, когато отново ще ни прочетат доклад от Брюксел за това колко сме напреднали, спокойно можем да се опрем на опита на Латвия, където явно проблемът с корупцията вече е превъзмогнат.
Как властта в прибалтийската република души рушвета разказа накратко по време на кръглата маса миналата сряда (20 февруари) Робъртс Путнис, който е ръководител на представителството на Трансперънси интернешънъл в страната.
Той въведе участниците в срещата с описание на ситуацията от началото на деветдесетте, която ни звучи доста познато: Тогава се говореше, че можеш да си купиш всяка присъда. Митниците пък бяха гнездо на голяма корупция, сподели чужденецът. След което издаде вълшебната рецепта на успеха: Създадена беше КНАР - абсолютно независима полиция, която действа на базата на собствен закон. Тя се контролира от министър-председателя, който обаче не се меси всекидневно в работата й. Службата има специални компетенции, някои от които са: да разпространява информация главно за държавни служители, заловени с подкуп; да следи изкъсо даренията на политически партии от физически и юридически лица по време на предизборните кампании; както и конфликти на интереси. Ако се хванат нарушители, следват жестоки глоби, обясни Робъртс Путнис.
Чужденецът толкова увлекателно разказа как се борят в Латвия с корупцията, че дори спомена два случая, за които в България можем само да си мечтаем. Първият е, че двама съдии, които се славели като доста корумпирани, били осъдени на по осем години затвор.
Колкото до втория, той сякаш е от сферата на приказните сюжети: един от най-добрите тамошни журналисти издал книга, в която публикувал разпечатките от разговори между местен адвокат (на който също се носела лошата слава на рушветчия) и няколко върховни съдии, в които били обсъждани цените, срещу които се купували определени присъди.
Бедата е, че в Латвия тези сюжети са реалност, докато у нас спокойно могат да влязат в антология на вълшебните народни умотворения. Та по тази причина и борбата с корупцията у нас може да илюстрира с приказката за хитрата лисица...
Борислав Радославов

Facebook logo
Бъдете с нас и във