Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БОРБАТА С МАФИЯТА НЕ Е АРГУМЕНТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ РЕПРЕСИИ

БОРБАТА С МАФИЯТА НЕ Е АРГУМЕНТ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ РЕПРЕСИИЗоран (Градимир) Стойкович е роден на 7 октомври 1946 г. в Белград. През 1969 г. завършва Право и след тригодишна работа като адвокат през април 1972 г. е избран за съдия в Трети общински съд в Белград. От декември 1980 г. Зоран Стойкович е съдия в Окръжния съд на Белград, а през октомври 1987 г. напуска и се връща към адвокатската практика. В началото на март 2004 г. той приема предложението на Воислав Кощуница и оглавява правосъдното министерство. Зоран Стойкович е женен и има две деца. Г-н министър, какви са основните законодателни мерки , които предприехте, след като влязохте във властта през пролетта на тази година?- Най-напред приехме изменения на Закона за наказателната процедура (сръбският аналог на българския Наказателнопроцесуален кодекс - бел. ред.), за да може борбата срещу организираната престъпност, търговията с хора, с жени и деца, наркотрафика и нарастващата опасност от организирания тероризъм да стане по-бърза и ефективна. Целта беше прокурорите и полицията, още в досъдебната фаза, да искат и да получават съдействие от съседните страни, с които е подписана Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателни дела. Тоест - ние да ползваме данните и доказателствата, които те са събрали на своята територия. Другата важна промяна засяга прането на пари, защото това е венецът на всички престъпни действия. По тази причина въведохме възможността за контрол върху банковите сметки и за стопиране на транзакции, докато не приключи наказателното производство или пък органите на предварителното разследване не прекратят преследването поради липса на престъпна дейност. И накрая - приехме едно изключително важно изменение в Закона за Висшия съвет по правосъдието (сръбският аналог на българския Висш съдебен съвет - бел. ред.). С него за първи път в историята на сръбската съдебна система бе създаден орган за вътрешен контрол в съдилищата и прокуратурата. Той се казва Комисия по надзора и има право да контролира хода на всяко дело. Ако установи, че е извършено закононарушение, този орган има право да изиска започването на наказателна процедура срещу виновните длъжностни лица. Бях тук преди година, когато след убийството на премиера Зоран Джинджич стартира антимафиотската операция Сабя. Тогавашните сръбски власти получиха одобрението и подкрепата на световната демократична общност. Вие как оценявате резултатите като юрист, който до неотдавна е следил развитието на операцията отстрани?- Тази операция беше масова, но за съжаление не донесе очакваните резултати. Една част от членовете на организираните престъпни групи бяха лишени от свобода и в момента са изправени на подсъдимата скамейка. Постепенно обаче, най-вероятно по политически причини, операция Сабя заприлича на акция за разчистване на сметки с политическите врагове. Стигна се дотам, че за определени периоди от време бяха лишени от свобода 11 600 души. При това - без право на адвокат, без семействата им да знаят къде са, без срещу тях да са повдигнати обвинения за извършени престъпления. В крайна сметка мнозинството от задържаните бяха пуснати, но така и не се намери ведомство, което да им обясни за какво са били арестувани. Всичко това предизвика отрицателна реакция в Европа и се наложи спешно да бъдат отменени част от законовите разпоредби, приети след убийството на Зоран Джинджич. Аз обаче се боя, че случилото се ще струва доста по-скъпо на Сърбия. Пострадалите ще искат да бъдат обезщетени и, ако те не намерят правосъдие тук, ще го търсят в Страсбург. Със сигурност сериозният анализ на резултатите от операция Сабя предстои, но първата крачка в тази посока вече е направена. За какво става дума?- Към Скупщината (сръбския парламент - бел. ред.) заработи анкетна комисия, чието задължение е да установи истината за случилото се по време на операция Сабя. Това е жизнено необходимо, защото от всички 11 600 души, които минаха през следствените килии, днес съдебни процедури се водят само срещу около 6% от тях, т. е. - само 696 души са обект на наказателно преследване. Желанието на Сърбия е да се справи с организираната престъпност, но така, както това се прави в развитите демокрации - легално, със силата на закона и в рамките на пълномощията, които имаме. В съвременната цивилизация няма място за мъчения, нарушаване на човешките права и саморазправа с политическите врагове. След убийството на Джинджич набързо бе приет Закон срещу организираната престъпност. След намесата на Европа обаче - заради нарушаването на човешките права, той бе отменен, а работата по него замря. Една от основните ни задачи е да направим този закон наистина добър и ефикасен. По време на операция Сабя бяха арестувани и отстранени от работа доста висши представители на прокуратурата и съда. Продължава ли прочистването на съдебната система?- Няма да крия - положението в момента е много тежко. С измененията на нормативната база след атентата срещу Джинджич независимостта на съдилищата беше застрашена, а прокуратурата беше принизена до равнището на послушница. С идването си на власт ние променихме нормативната база така, че за първи път в историята на Сърбия изпълнителната власт не може да влияе върху избора и освобождаването на съдиите. В същото време обаче кадровото наследство в съдебната система е изключително тежко. От няколко седмици аз обикалям из съдилищата на Сърбия и се запознавам с жалбите на гражданите. Ситуацията е ужасна и нещата ще трябва да се разчистят из основи, за да могат съдиите действително да се възползват от независимостта, която сме им дали нормативно.В момента тече процесът срещу Милорад Улемек-Легия, който е обвинен за организирането на атентата срещу Зоран Джинджич. Как ще коментирате хода на този процес?- Аз съм от хората, които смятат, че изпълнителната власт не бива да се меси в съдебната процедура, и затова ще ми позволите да не отговоря на този въпрос. Мога да кажа само, че моето министерство има задължението да осигури всички условия за провеждането на нормален съдебен процес, но какъв ще бъде резултатът - нито мога, нито бих искал да коментирам.Един от най-широко дискутираните въпроси е защо и на каква цена се предаде Легия. Според вас възможно ли е да е сключил някакво споразумение със сегашното управляващо мнозинство? - Подобна хипотеза е абсурдна. За съжаление през годините определени мафиотски групировки бяха установили трайни връзки с определени структури на властта и днес все още чувам коментари от типа: Що за власт е това, ако престъпниците й имат доверие? Изобщо не става дума за доверие на престъпниците във властта, а за нещо друго. За какво? - Според мен престъпниците не са били сигурни, че ако се бяха предали на тогавашното правосъдие, щяха да доживеят до началото на съдебния процес. Сега те знаят, че ще бъдат спазени съответните процедури и че ще бъдат съдени и осъдени в съответствие със законовите разпоредби. Аз лично изразявам задоволство, че имаме възможност да видим главния обвиняем на подсъдимата скамейка, и бих бил много щастлив, ако и останалите, които в момента ги съдят задочно, застанат пред съда. Какво е вашето очакване - ще се чуе ли истината за убийството на Зоран Джиндижч по време на този процес?- Питате ме за нещо, което наистина не бих могъл да коментирам. Не зная как ще се развие процесът, какво ще кажат подсъдимите и какви доказателства ще представи пред съда държавното обвинение. Ще ви кажа само едно: съдът е длъжен да прецени доказателствата съгласно свободното си вътрешно убеждение, но би трябвало да установи и материалната истина. Аз очаквам тя да бъде установена, но не мога да коментирам самия процес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във