Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БОРЦИТЕ СРЕЩУ МАФИЯТА ПАК СЕ ОБЪРКАХА

Активният политически сезон 2004/2005 г. започна и главният прокурор Никола Филчев напомни за себе си. В четвъртък (23 септември) той разтвори широко вратите на офиса си в софийската Съдебна палата и покани на ползотворен разговор главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов и директора на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров. За да не остане някой с чувството, че на сгледата тримата големи отново са обсъждали необходимостта от въвеждането на извънредни законодателни мерки за борба с мафията, на срещата бяха поканени още директорите на НСБОП и на СДВР - ген. Валентин Петров и ген. Румен Стоянов, заместник-главният прокурор и председател на Върховна касационна прокуратура Христо Манчев, шефът на военната прокуратура ген. Николай Ганчев и заместник-директорът на НСлС Румен Андреев.Убийствата на Косьо Самоковеца (6 декември 2003 г.), на главен сержант Кирил Живков (31 август 2004 г.), на Милчо Бонев-Бай Миле (30 юли 2004 г.) и на молдовеца Степан Рибаков (8 март 2003 г.) имат връзка с други разстрели, извършени на територията София, стана ясно веднага след приключването на високото мероприятие. Работата по тяхното разкриване обаче не вървяла заради лошата организация и липсата на координация между органите на досъдебното производство. За по-голяма убедителност на съдебно-криминалните репортери бе подхвърлен потресаващ пример: по едно от делата следователите от няколко месеца очаквали експертизата на косъм, открит върху оръжието на престъплението. Резултатите от нея излезли още в края на август 2004 г., но разследващите така и не разбрали това, защото бил отпускарски сезон. Гафът станал причина от делото да бъде отстранен наблюдаващият прокурор, а в разследването на четирите дела да се включат и спецове от НСлС, защото колегите им от Столичната следствена служба не могли да се справят сами. Другата задача на екипа от Националното следствие била да се извадят от архивите залежалите дела на всички задържани като заподозрени за участие в четирите екзекуции, защото те били арестувани и предишни години за дрога и оръжие. Срещу всички са повдигнати обвинения по чл.116 от Наказателния кодекс - за предумишлено убийство, обяви след приключване на срещата главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов. За убийството на полицая Живков на 5 септември бе задържан хърватинът Иван Мозе, когото на 10 септември Софийският градски съд остави зад решетките. За кървавото клане в столичния ресторант Градина са задържани четирима души, които също са в следствения арест. А на 30 юли 2004 г., след неколкочасова акция на НСБОП, в столичния кв. Симеоново бяха арестувани Серафим Антонов и Росен Митровски, за които имало достатъчно данни, че са участвали в разстрела на молдовеца Степан Рибаков на 8 март 2003 година. Колкото до разстрела на Косьо Самоковеца, там работата е малко по-сложна. На 9 юни 2004 г. в Амстердам холандецът Ервин Врекер бе осъден на 15 години затвор като физическия убиец на картофения бос. На 31 юли обаче ген. Бойко Борисов и директорът на НСБОП ген. Валентин Петров съобщиха, че във Франция е задържан известният български бандит Васил Качиков-Дългия. Той щял да бъде екстрадиран в България и съден като истинския убиец на Самоковеца, защото имало достатъчно данни за това. Присъствали на съвещанието споделиха, че към зациклилите четири дела са били прибавени още две залежали производства, образувани за разстрелите на Илия Павлов (7 март 2003 г.) и на Филип Найденов-Фатик (19 август 2003 година). Според тях все още не можело да се твърди, че шестте показни екзекуции са дело на една престъпна група, но имало основания да се смята, че те са верижни и са извършвани по конкретни поводи - провалена сделка, скандали за дела, двойна игра и тъй нататък.Това е една изключително полезна и ценна среща. На нея беше направен анализ до каква фаза са разгледани делата, бяха обсъдени и механизмите за ускоряване на производствата. Посочихме си слабостите в прав текст и някои бяха отстранени още по време на разговора - обобщи след края на мероприятието ген. Бойко Борисов. - Определен бе и крайният срок - месец-месец и половина, в който трябва да приключат голяма част от важните дела, по които се работи в момента...За най-голяма изненада на репортерите се оказа, че и за убийството на Косьо Самоковеца вече е създаден специален щаб от оперативни работници, следователи и прокурори. Неговите членове щели да посетят Холандия, където бе разстрелян картофеният бос и Франция, където е задържан вторият убиец на Самоковеца. В работата си, въпросният щаб щял да се опре на договорите за правна помощ между България и двете западни държани, както и да използва системата за съдебно-следствени международни поръчки.Истинският сюрприз обаче бе новината, че преди няколко дни за холандската столица е отлетял бившият шеф на сектор Тежки престъпления против личността в ДНСП Ботьо Ботев. Той бе пенсиониран в края на 2002 г., но ген. Борисов го взе за свой личен съветник и го назначи на заплата в Дирекцията за оперативно-техническа информация (ДОТИ). По-интересното е, че няколко часа след разстрела на Илия Павлов Ботьо Ботев оглави специално създадения щаб за разкриване на поръчковото убийство. Този щаб бе настанен в НСБОП, а в него влязоха синът на Ботьо Ботев - Божидар, и протежето на о. з. полковника от ДНСП - Ирина Начева. И... резултатите не закъсняха. На 12 март 2003 г. стана ясно, че босът на MG корпорация е разстрелян от сръбски наемник, защото е убит досущ като сръбския президент Зоран Джинджич - с един куршум в сърцето. На 31 юли 2004 г., ден след ареста Серафим Антонов и Росен Митровски, обществеността научи, че Степан Рибаков е разстрелял Илия Павлов, а двамата са го убили, за да заличат следите към човека, поръчал екзекуцията на Павлов. А на 27 август 2004 г. главният секретар на МВР отново събра очите на обществеността. На специална пресконференция той съобщи, че всъщност Илия Павлов е разстрелян от пакистанеца с холандско гражданство Мухтар Ахмад-Мира. Мира бил от обкръжението на сливналията Йосиф Йосифов-Йоско, на Васил Качиков-Дългия и на холандеца Ервин Врекер, които са организирали атентата срещу Косьо Самоковеца. Между 6 и 9 март 2003 г. пакистанският килър е бил в България. Единственото, което обществеността не научи след височайшата среща в четвъртък (23 септември), бе защо борците срещу организираната престъпност в лицето на прокуратурата, МВР и Националното следствие продължават да имитират дейност, вместо да изпълняват разпоредбите от Наказателнопроцесуалния кодекс и Наказателния кодекс. В тези две съчинения черно на бяло си е написано кои престъпления са тежки и кои са извършени от организирани престъпни групи. Казано е още как се разследват такива престъпления и кой е компетентен да ги разследва. В тотално нарушение на НПК най-малко 80% от всички поръчкови убийства, извършени през последните три години, както и две трети от сложните криминални престъпления - контрабанда, наркотици, въоръжени грабежи и т. н., бяха пратени от Върховна касационна прокуратура в Столичната следствена служба, която изобщо не е компетентна (по закон) да се занимава с подобен род дела. Защото тя няма правомощия да извършва следствени действия извън територията на София-град, още по-малко пък зад граница. И поради тази единствена причина нито едно от въпросните дела не е приключило и няма изгледи да приключи скоро. Колкото и плодотворни да са срещите при главния прокурор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във