Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БОРИС ВЕЛЧЕВ ОСТАНА САМ В ОКОПА

Колкото и странно да звучи, ефектът от тази негова постъпка трудно може да бъде наречен положителен, защото главният прокурор изобщо не срещна разбирането, което очакваше. Както от широката общественост, така и от т. нар. политически елит.
Нещо повече. Противно на всякаква логика, още на третия ден след публикуването на доклада (понеделник, 12 юни) ентусиазмът от разчистването на държавното обвинение от корумпирани и некадърни послушковци съвсем спадна. И то толкова внезапно и необяснимо, сякаш израждането на прокуратурата от адвокат на държавата в закрилник на мафията и в печатница за пари е най-естественият процес, който можеше да протече в България след демократичните промени на 10 ноември 1989 година.
Тъжно и жалко е, че трябва да отбележим началото на реалната реформа в прокуратурата не с Одата на радостта, а с подобни квалификации. Случилото се от понеделник насам обаче просто плаче да бъде описано с цялата злоба на вселената, защото най-мрачната прогноза на Параграф 22 за прокурорския прощъпалник на Борис Велчев се сбъдна: той остана сам в окопа срещу висшата съдебна номенклатура, докато управляващите коалиционни партньори се оттеглиха в дълбокия тил и оттам започнаха да му... пречат. Но нека караме поред.
Както вече стана дума, на 12 юни в ИНТЕРНЕТ страницата на прокуратурата бе публикуван пълният текст на доклада за проверката на дейността на Върховната касационна прокуратура (ВКС) и на Върховната административна прокуратура (ВАП) през периода 2001-2005 година.
Малко самохвално може да прозвучи, но за редовните читатели на Параграф 22 нито една от констатациите на ревизорите не е кой знае каква новина. Като се започне от констатацията, че прокурори от ВКП незаконно са изземали дела от свои подчинени и още по-незаконно са решавали кой да бъде пратен на съд и кой да бъде помилван. Мине се през порочната практика ВКП да действа като първоинстанционна прокуратура, т.е. да образува дела и да ги манипулира в предварително избраната посока. И се стигне до прокурорите от най-близкото обкръжение на Филчев, за които (по думите на един от тях) във ВКП няма НК и НПК, има ред и дисциплина - Христо Манчев, Цеко Йорданов, Ангел Илиев, Спартак Дочев, Здравко Йорданов и т. н.
Неведнъж през годините сме писали и за гениално изработената схема за установяването на тотален контрол върху т. нар. общественозначими дела. Става дума за прословутите дела, които Филчев и хората му периодично обявяваха, че вземат на специален отчет, и които просто... потъваха в бездънните им чекмеджета и сейфове.
По наши мно-о-ого скромни изчисления (правени въз основа на спорадичните официални изявления на Филчев и хората му) в периода 1999-2005 г. Върховната касационна прокуратура е взела на специален отчет не повече от 2500-3000 предварителни производства. Свързани главно с банковите фалити, източването на ДДС, поръчковите убийства, прането на пари, контрабандата, печатането на фалшива валута, магистралните грабежи и т. н.
Оказа се, че истината е далеч по-страшна. Според ревизорите на Борис Велчев само в периода 2001-2005 г. на специален отчет във ВКП са били взети общо... 19 155 дела. А това означава само едно: че редовите прокурори, които са наблюдавали тези предварителни производства, са били длъжни не само да докладват периодично (поне два пъти месечно) как върви работата, но и да изпълняват абсолютно всички указания на върховните си началници. Но най-опасното е, че в над 90% от случаите тези указания са давани по телефона или в разговор на четири очи, което означава, че те са съвършено незаконни.
Другият факт, свързан с делата на специален отчет, обаче звучи още по-страшно. Ако приемем, че Филчев и хората му са установили тотален контрол върху споменатите 19 155 предварителни производства по най-чисти подбуди, това означава, че днес би трябвало да имаме поне 2000-2500 влезли в сила присъди. Но, понеже с подобен успех не са се хвалили нито от Върховната касационна прокуратура, нито от Върховния касационен съд, най-близко до ума е еретичната мисъл, че зад въпросния специален отчет се крие нещо друго. Примерно - плащане в брой и на ръка, или някакви бартерни сделки.
Като във втория случай вариантите са много и все недоказуеми: частни командировки в чужбина; безплатно включване в бизнес делегации в САЩ, Западна Европа или Далечния изток; наследяване на недвижими имоти по Черноморието, в столицата или около високопланинските зимни курорти; включване на съпруга или съпругата в процъфтяващо търговско дружество; внезапно прераждане на сина и дъщерята - от пъпчиви тийнейджъри в собственици на рекламна агенция, финансово-брокерска къща или агенция за недвижими имоти.
Изненадващо е, но ревизорите на главния прокурор Борис Велчев съвсем лежерно са подминали една от най-бруталните хватки, чрез която Никола Филчев и хората му не само манипулираха политическия елит, ами съсипаха конкурентите на редица известни бизнесмени със или без екзотични прякори.
На 16 май 2003 г. 39-ото Народно събрание прие поредните изменения в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), които бяха обнародвани в Държавен вестник бр. 50 от 30 май и влязоха в сила три дни по-късно. Според една от най-важните поправки (чл.191-чл.194) от НПК от 2 юни 2003 г. на държавното обвинение му бе забранено да извършва предварителни проверки. С други думи - ако иска да разследва някого, прокуратурата вече трябваше да образува предварително производство или дознание срещу известен или неизвестен извършител.
Няколко дни по-късно заместник главният прокурор и шеф на ВКП - Христо Манчев, се ожали, че законодателят е обрекъл на провал 100 000 предварителни проверки, останали неприключени до падането на мандалото.
В изблик на необяснимо благородство управляващото тогава мнозинство на НДСВ и ДПС на бърза ръка прие специален параграф 144 от Преходните и заключителни разпоредби на НПК, който бе публикуван в Държавен вестник, бр.57 от 24 юни 2003 г. и чиято втора алинея гласи: За предварителните проверки, започнали преди влизане в сила на този закон, се прилагат чл.192, 193 и 194. Извършените по време на тях оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване, и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е било единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, както и използваните специални разузнавателни средства, запазват процесуалната си стойност.
Какво се случи със 100 000-те проверки, за които г-н Манчев така се беше загрижил в началото на юни 2003 г., така и не стана известно. По-важното обаче е, че Никола Филчев много бързо намери изход от ситуацията и... издевателството над политиците и бизнеса продължи. С тази разлика, че от 2 юни 2003 г. насам предварителните проверки бяха образувани по чл.119 от Закона за съдебната власт, а събраните материали нямаха абсолютно никаква доказателствена стойност.
Върхът на цинизма обаче бе изкачен на 22 март 2004 г., когато в присъствието на президента Георги Първанов тогавашният главен прокурор Никола Филчев, бившият шеф на МВР и настоящ министър на правосъдието - Георги Петканов, и директорът на Националното следствие - Ангел Александров, подписаха прословутата Инструкция № за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване.
И понеже от раздела на тази инструкция, озаглавен Проверка. Органи и начини на извършване, по-незаконно нещо в правния мир на България до онзи момент не се беше появявало, днес Параграф 22 отново ще припомни два от най-скандалните текстове в това четиво. Става дума за разпоредбата на чл.26, ал. 1 от инструкцията, която гласи: Проверката е извънпроцесуална, издирвателна дейност, която се извършва с цел да се установи наличието на достатъчни данни, че е извършено престъпление от общ характер.
А втората разпоредба на чл.28, ал.1, която окончателно забива нож в гърба на правосъдието е прекалено обстоятелствена (общо 20 точки) и затова ще цитираме само най-важното от нея: При проверка могат да се използват следните действия и методи:
- изискване от учреждения, длъжностни лица или граждани на определени предмети и книжа (медицински удостоверения, документи и др.);
- в допустимите от закона случаи - възлагане на финансови ревизии;
- проучване на висящи или приключени наказателни, граждански, нотариални, административни и други дела;
- изясняване на определени въпроси чрез оперативно-издирвателните способи на МВР, като: вземане на обяснения от граждани; вземане на образци за сравнително изследване; белязане на обекти и предмети; извършване на наблюдение; идентифициране на лица и обекти; проникване и изследване на помещения, сгради, съоръжения, части от местности и транспортни средства; контрол на пощенската, телеграфната и друга кореспонденция; контрол на телефонните разговори; оперативно внедряване; осъществяване на контролирани доставки и покупки; контрол на радиочестотния спектър и т. н.
Кой знае защо президентът, депутатите от 39-ото Народно събрание и т. нар. правозащитни неправителствени организации останаха съвършено безучастни от абсурда, заключен в тези двайсетина реда. И всички приеха за напълно нормално прокуратурата да ги обискира, претърсва, подслушва и следи по устройствен закон (какъвто в случая се явява Законът за съдебната власт), а те да не могат да защитят правата си, защото в Наказателнопроцесуалния кодекс такова животно като предварителната проверка няма.
Но най-безумното в цялата тази история е, че в периода 2 юни 2003 г. - 23 февруари 2006 г. бившият главен прокурор Никола Филчев и неговият заместник Христо Манчев нито веднъж не благоволиха да информират обществеността колко проверки по Закона за съдебната власт са извършени, колко от тях са преобразувани в следствени дела и дознания, кой съхранява иззетите материали и за какво ги използва.
И още: нито веднъж досега управляващите и опозицията в парламента не потърсиха отговор на въпроса Защо с един подзаконов нормативен акт, какъвто е въпросната инструкция, прокуратурата си позволява да нарушава едновременно конституцията, Наказателнопроцесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства?
Всъщност обяснението на тази пасивност е елементарно. Абсолютно всички политически сили в 38-ото и 39-ото Народно събрание се страхуваха от Никола Филчев и от преторианската му гвардия, а коалиционното мнозинство в 40-ия парламент май тепърва започва да се страхува от бившия.
Ето защо не е чудно, че нито един депутат или министър от БСП, НДСВ и ДПС досега не се е осмелил да каже и дума за плюсовете и минусите в доклада за ревизията на двете върховни прокуратури. Или пък да инициира среща между неговата парламентарна група и главния прокурор Борис Велчев, на която той да каже от каква помощ има нужда, а те просто да го окуражат... дори от кумова срама.
А вече мина цяла седмица, откакто докладът се появи на бял свят и уж разтърси държавата със скандалните си разобличения...

Facebook logo
Бъдете с нас и във