Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БОСОВЕТЕ НА СИК НЕ ИЗПРАТИХА БАЙ МИЛЕ

Никой от големите в бившата силова групировка СИК не почете публично паметта на разстреляния миналия петък Милчо Бонев. На опелото в църквата в столичния кв. Симеоново и на погребението на Бай Миле в Симеоновските гробища в сряда (4 август) не присъстваха лицата на голямото сикаджийско семейство - Младен Михалев-Маджо, Красимир Маринов-Големия Маргин, Николай Маринов-Малкия Маргин, Румен Николов-Пашата и Дмитрий Минев-Димата Руснака. Над ковчега на покойника единствен от босовете се поклони президентът на Славия Венцислав Стефанов, който не сдържа сълзите си. Заедно с него пред тленните останки на Бонев цветя поднесоха бившият изпълнителен директор на Славия Наско Сираков, бившият треньор на белите Жарко Оларевич и настоящият наставник на отбора Радко Достанич. Сред опечалените бе забелязан и административният директор на Левски Костадин Баждеков. Над 200 души дойдоха в църквата в Симеоново, за да си вземат последно сбогом с разстреляния на 30 юли Милчо Бонев. Около двайсетина възрастни жители на Симеоново не спряха да цъкат, докато лимузините на опечалените - повечето от които спортни и бронирани версии на Мерцедес - паркираха около храма. Едно от най-тежко бронираните возила (четвърта степен, според запознати) се оказа с косовска регистрация, а друго - с временен пропуск, издаден от Министерския съвет. За най-голяма изненада на присъстващите репортери за първи път на подобна траурна церемония не бе забелязан нито един джип. Поне осем сърби от футболния отбор Обилич дойдоха за опелото - разказаха по-късно хора от близкото обкръжение на бай Миле. Според тях на погребението е трябвало да присъства и съпругата на Сретен Йосич, но в последния момент явно нещо й е попречило да пристигне в България. Погребението на Бай Миле бе почетено и от бившия борец Рахмат Сукра, който пое контрола над петролния бизнес на бившата СИК след смъртта на Стоил Славов, един от основателите на групировката. На 19 януари 2004 г. той бе взривен заедно с тримата си охранители в асансьора на ул. Джеймс Баучър № 87. За разлика от другите лидери на бившата СИК, които през последните няколко години направиха всичко възможно да изчистят от бизнеса и имената си сенчестите петна от недалечното минало, Бай Миле до последно беше спряган като един от босовете на наркотрафика през България - турски хероин към Сърбия и синтетична дрога в обратна посока. Според една от версиите, дружно разпространявана от българското и сръбското МВР, Бай Миле е поддържал прекрасни бизнес отношения с представители на печалноизвестния Земунски клан. Той установил контактите си с босове от сръбския подземен свят още в средата на 90-те години на миналия век чрез своя приятел Бранислав Лаинович-Дуги (Дългия) - бивш полковник от югославската армия. През 1998 г. кръгът е бил затворен, защото Бай Миле се запознал и с небезизвестния Желко Ражнятович (Аркан) - един от главорезите на Милошевич, който точно тогава става собственик на футболния отбор Обилич. Именно тази връзка позволява на Милчо Бонев да стане фактор в бизнеса с трансфери на футболисти. Финансови специалисти свидетелстват, че покупко-продажбата на футболисти е сред най-трудно разбиваемите схеми за изпиране на пари, заработени от престъпна дейност. В началото на 2000 г. обаче на българо-сръбската идилия е сложен край. На 16 януари 2000 г. Аркан е екзекутиран във фоайето на елитния белградски хотел Интернационал. През март същата година неизвестни килъри разстрелват и Бранислав Лаинович (Дуги). Според полицейски версии, тиражирани от сръбските медии, убийството на полковника е поръчано от лидера на Земунския клан Милорад Лукович-Легия (подсъдим за атентата срещу сръбския премиер Зоран Джинджич), защото Дуги отказал да си плаща.В средата на 2001 г. наркогеографията на Балканския полуостров се променя още веднъж. Тогава в западната ни съседка са разбити двайсетина лаборатории за синтетична дрога, а производството е изнесено в България. Започва битка кой да държи организацията на производство и трафика на синтетика към Турция, регистрирани са и първите схеми за директна размяна на синтетични наркотици срещу хероин. Според единствената версия, споделяна еднакво охотно от спецченгета и обитатели на подземния свят, битката за контрола над синтетичната дрога се е разгоряла между Филип Найденов-Фатик и Милчо Бонев-Бай Миле. На 19 август 2003 г. Фатик бе разстрелян насред правителственото трасе по столичния бул. България, а година по-късно Бай Миле също бе проводен в отвъдното. Двете покушения са извършени по един и същи начин - брутална автоматична стрелба от упор.Желко Ражнятович (Аркан), признат за един от кръстниците на сръбската мафия, получава първата си присъда едва 17-годишен. След излежаването й той е вербуван от тайните служби на бивша Югославия, което не му пречи да развива и криминалната си кариера. В трудовата му биография са вписани десетки обири на банки и бижутерски магазини (в Италия, Швеция, Белгия и Германия), търговия с дрога, оръжие и проститутки, поръчкови убийства. През 1991 г. заедно с кума си Борислав Пелевич (бивш шампион по кикбокс) създава сръбската паравоенна групировка Тигрите. Според свидетелства на бивши високопоставени лица от т.нар. Република Сръпска и Крайна, по време на гражданската война в бивша Югославия Тигрите се занимават предимно с грабежи и мародерства и почти не участват в истински сражения. Сред подвизите им е разстрелът на 250 ранени хървати в болницата на Вуковар, кланетата в Ердут и убийството на сръбския журналист Ристо Дього. По време на кризата в Косово Аркан и Пелевич установяват тесни връзки с албанската мафия и се включват в трафика с наркотици, оръжие и проститутки за Западна Европа. Според сръбски източници, след операцията на НАТО в бивша Югославия и решаването на кризата в Косово през 1999 г. косоварите се отказват от услугите на Аркан. Именно разводът на Ражнятович с шиптарите е една от основните версии за екзекуцията му на 16 януари 2000 година. Според други обаче, той е убит след тежък скандал със сина на Слободан Милошевич - Марко. По данни на сръбската полиция, един от най-доверените хора на покойния Желко Ражнятович (Аркан) е бил Сретен Йосич.

Facebook logo
Бъдете с нас и във