Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БОСЪТ НА ВИС-2 НЕ Е ГРЪМНАТ ОТ ХЪРВАТИ, МАЙ!

За борческата империя ВИС, нейния основател Васил Илиев и превъплъщенията й след неговата смърт сме чели и слушали много. Толкова много, че ако хроникьорите съберат накуп всички хонорари, които са получили за лакардиите си, съвсем спокойно могат да си построят четиризвезден хотел на брега на екзотичен карибски остров. То не бяха митове и легенди, то не беше чудо. Ако върнем лентата назад (още от 1990 г.), ще установим още една закономерност - определенията за борците и тяхната дейност градираха правопропорционално на деградацията на правоохранителната и правосъдната система. През 1990-1991 г. бяха кашкавалена мафия. В периода 1992-1993 станаха борчески бригади, през 1993-1994 г. ги понижиха в мутри и дебеловрати, а през 1995-1997 г. изведнъж те се извисиха до силови застрахователи и на гущера опашката. Истинската надпревара сред борческите биографи започна след идването на о.з. ген. Богомил Бонев в МВР през 1997 година. В смисъл, че колкото по-силно той се заканваше на бандитите, толкоз по-гръмогласно хорът на хроникьорите подменяше понятийния апарат, с който боравеше: силови групировки, сенчести групировки, бивши силови застрахователи, лица с богато криминално минало. Върхът обаче бе достигнат преди година и нещо, когато столичен всекидневник почти в прав текст и на цяла страница обвини МВР и службите, че сеят интриги сред момчетата с цел тяхното... самоизтребване.Другата сюжетна линия, която се разви през същото това време, никак не беше по-жизнерадостна. Колкото повече се трупаха нередните неща, извършени от борците - толкова повече МВР, следствието, прокуратурата и съдът изпадаха в състояние на пълен ступор. За да се стигне до днешната умопомрачителна равносметка: върху борческите гърбове тегнат хиляди престъпления, но най-много стотина от случаите са стигнали до съдебната зала. А колко ще излязат и как - и сам Господ не знае. Просто защото никой от т.нар. съответни ведомства не го интересува подобно нещо. Колкото и парадоксално да звучи.Последното светло дказателство за това е поредната вестникарска находка, че на 25 април 1995 г. босът на ВИС-1 Васил Илиев е разстрелян от хървати. За да изглеждат обаче нещата по-истински, в сензационния тюрлю-гювеч (публикуван навръх 25 април т.г.) са забъркани още загадъчната смърт на китайски емигрант у нас, украинските килъри на бившия премиер Андрей Луканов, някакъв мистериозен мафиотски бос, който направил мерцедеса на Илиев на мат и маскара за назидание, и... тъй нататък. И за да е всичко тип-топ, сензацията е разредена с изречения от типа: Според следствието..., От спецслужбите заявиха..., В хода на разследването.... Според нашето скромно мнение, истината е много по-жестока и много по-нелицеприятна и от най-вулгарните романи, излизали по темата: този тип убийства - при това съвсем умишлено - не се разследват. Изобщо. Върши се някаква работа, колкото за отбиване на номера, и... толкоз.Спряхме се на екзекуцията на Васил Илиев по една причина - разследването на това престъпление наистина трябва да влезе задължително в учебниците по криминалистика и криминология. Като пример за това как една държавна институция (МВР и съответните му служби) саботира работата на друга държавна институция (Националната следствена служба) и как следователите безропотно и овчедушно се примиряват с това.Тук няма да описваме надълго и нашироко какво пише из протоколите от разпитите и до какви фундаментални заключения са стигнали следователите по време на работата си. Просто защото такива неща няма. Томовете по делото са четири и в тях има: оглед на местопроизшествието (1 том); съдебномедицинска експертиза на убития (1 том), протоколи от разпити (1 том), оглед и експертизи на оръжието, мерцедеса на Илиев и сеата на бодигардовете му и на няколко други веществени доказателства (1 том). Разследването е направено на три сесии - пролетта (април-май), лятото (юни) и есента (октомври) на 1995 година. На 25 октомври, точно шест месеца след смъртта на Илиев, следователят Деньо Терзийски (днес адвокат) пише своето заключително постановление за спиране на предварителното следствие. Четивото е дебело седем страници, от които една е опис на веществените доказателства, не блести кой знае с какво и поради тази причина няма защо да се разпростираме върху него. Същото се отнася и до съдържанието на протоколите от разпитите на свидетелите, роднините и приятелите на покойния. Скуката лъха буквално от всяка страница - формални въпроси, още по-формални и стандартни отговори. На страница 5 от заключението на следователя Терзийски обаче лъсва онзи диамант, който продължава да ни заслепява и до днес:В хода на шестмесечното разследване по делото, пише той - като се изключат първоначалните и неотложни следствени действия, по неизвестни и необясними причини, на следствието не бе оказано реално практическо съдействие от страна на оперативните служби (на МВР - бел. ред.) - същите НЕ ИЗПРАТИХА НИКАКВИ МАТЕРИАЛИ, НИТО ПОДАДОХА НЯКАКВА ИНФОРМАЦИЯ (курсивът наш - бел. ред.), които да бъдат обработени по процесуален ред. От доказателствата, събрани от следствието по чисто процесуален път (огледи, разпити на свидетели, експертизи и др.), не може да бъде даден отговор на въпроса кой и по какви причини е бил заинтересован, респективно - поръчал (защото следствието счита, че в конкретния случай става въпрос именно за поръчка) убийството на Васил Илиев, а оттам и да се търсят и физическите изпълнители, причинили смъртта му.Очевидно убийството - продължава по-нататък Терзийски - е извършено след предварителна подготовка (наблюдение, проучване на навиците на жертвата и маршрута на движение, избор на подходящо място и час, снабдяване с подходящо и ефикасно оръжие и пр.). ... На този етап не е налице необходимост от извършване на някакви следствени действия, а би следвало работата на оперативните служби да продължи с цел установяването и откриването на извършителите на престъплението..., приключва мисията си следователят Деньо Терзийски. Но... минали се, неминали седем години от кървавия 25 април 1995 г., и бам - сензацията изскоква от нищото: Васил Илиев е убит от хървати. Откъде се взеха въпросните хървати, кой ги е поканил да гръмнат Борец N1 и защо те са били в топли и колегиални връзки с килърите на Луканов - в сензацията не се казва. Но се казва друго: ...в момента за убийството на Васил Илиев в архивите на службата (има се предвид НСБОП - бел. ред.) няма почти никаква информация, различна от вече публикуваната в пресата....И как ще има, след като никой не си е мръднал пръста през тези седем години?Другата лъжа е, че в хода на разследването се събира само оперативна информация за изпълнителите и поръчителите на покушението. Много скоро става ясно, че наемниците са хърватски граждани. Те обаче не са идентифицирани с имена. По време на престоя си в България двамата чужденци са гравитирали около група украински наемни убийци. Това са Юрий Кутепкин, Олег Проценко, Александър Акимов, Владимир Шевчук и Сергей Шанин...... Хърватските наемници са имали контакт само с Акимов и Шевчук според агентурна информация на НСБОП...Спираме дотук със словоблудството (тъй като видяхме как и следствието, и НСБОП не са разкрили кой знае какво) и дърпаме завесата: цялата сензационна схема, разкрита пред столичния всекидневник, така мирише на прийомите и похватите на топдуета Богдан Карайотов - Ботьо Ботев, че няма накъде повече. Същата им схема - дълго мълчане, последвано от медийна сензация (обикновено когато нещата вече наистина са провалени) и стоварване на вината върху гърба на трети лица, сме наблюдавали в десетки подобни случаи, за които двамата са обещавали светкавично разследване: убийството на полицаите в Люлин през 1996 г. (обвиненията срещу нарочения за убиец Милен Захов бяха свалени през 2000 г.), убийството на заместник-министъра на образованието Ламбо Кючуков през 1995 г. (обвиненията срещу шефа на застрахователна компания BG-план Пламен Миронов бяха свалени и той осъди следствието за 16 000 лв.); разстрелът на доц. Цветан Цветанов през 1994 г.; екзекуцията на бившата барета Кимбата през 1996 г.; убийството на бившия сподвижник на Карамански Иван Кудев през 1995 г.; разстрелът на Герман Винокуров през 1994 г.; касапниците в ж.ж. Дружба и Белите брези през 1994 г.; убийството на пловдивската седмица Георги Калапатирев (Жоро Италианеца) през 1995 г.; взривеният в асансьора на блока си варненски престъпен бос Данчо Марков през 1996 г.; другата пловдивска седмица Петър Петров (Патерицата). За разстрела на бившия премиер Андрей Луканов е по-добре да не отваряме приказка засега, защото там игрите наистина са много дебели и са, както се казва, от съвсем друга опера. От всички тези летални примери, в които пряко или косвено са замесени Богдан Карайотов (като шеф на отдел Тежки убийства в националното и специализираното следствие до 1999 г.) и Ботьо Ботев (шеф на отдел Тежки убийства в националната полиция), само два са влезли в съд и са излезли от него: тройното убийство в Люлин (Иво Кашавелов бе осъден на доживотен затвор) и Белите брези (Митьо Петров, сержант от разтуреното вече поделение за борба с масовите безредици, също лежа в затвора по системата без вина виновен). Иначе и двамата супердетективи присъстваха на местопрестъплението вечерта на 25 април 1995 г., направиха дежурните тържествени обещания, че делото е ясно и приключва след броени месеци. Нещо повече - именно заради тези техни обещания друг един вестник им посвети (през 1997/1998 г.) цяла книга, озаглавена простичко Поръчковите убийства. Или нещо подобно. Какво друго липсва (освен всеобщата воля убийството на Васил Илиев да остане неразкрито) в материалите по делото? Най-малко няколко неща, които ще подредим (само заради хигиената на четене) едно под друго:1. В началото на ул. Луи Айер по посока ресторант Мираж (в средата на тази улица е застрелян Илиев) е имало инсценирана лека катастрофа, която е била призвана да накара Васил Илиев и бодигардовете му да намалят скоростта и да дадат възможност да килърите да се организират. Още тогава се чуха приказки, че двете коли са на митничари от Калотина, но никой не е проверявал тази следа;2. Сред вещите на убития Васил Илиев е открито (цитираме): Бяло квадратно листче с текст Бивша Електронбанк, сега Софиябанк, 8 000 000 лева. Юнион банк 2 000 000 долара. Никой по никакъв начин не е разследвал откъде и защо Васил Илиев се интересува от толкова много пари и чии са те. 3. Година преди смъртта си Илиев обяви на всеослушание, че къса с престъпния бизнес и започва да работи на светло. През април 1994 г., в интервю за трети столичен всекидневник, той казва, че току-що е сключил договор за охрана с мини Бобовдол, а два месеца по-късно пое охраната и на Илиянци. Тези две нещица, както и да ги погледнем, са си доста голямо парче от баницата, въпреки че никой не е работил в тези посоки.4. Чу се, че малко преди смъртта си Васил Илиев е получил лиценз за финансово-брокерска къща и е бил на път да получи тапия за собствена банка; че е глобил руски трафиканти на оръжие (за Босна, Хърватска и бивша Югославия) с няколко милиона долара (щото два от каналите минавали през родния му Кюстендил); че пожелал целия югоембаргов износ на горива...5. Според спецове, успели да останат неизкушени от събитията, екзекуцията на Васил Илиев е била достатъчна, за да бъдат запретнати много ръкави и империята ВИС да бъде обърната с хастара наопаки. И веднъж завинаги да се докаже тя престъпна структура ли е, или всички приказки са плод на развинтено въображение.6. Според едно от най-могъщите разкрития от онова време, мерцедесът, в който беше застрелян Илиев, бил купен (или подарен) от небезизвестния Фатик с предисловието, че е брониран и друг като него (като мерцедеса) на Балканите няма. Изпотрошените от куршумите стъкла обаче говорят за съвсем други неща, с които също никой не се е занимавал...За сметка на това истинските сензации предстоят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във