Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БРАНКО ОСЪДЕН, МИТЬО ОЧИТЕ ЧАКА

В началото на седмицата се случиха две събития, които объркаха представите на доста хора за това що е то правосъдие и оперативна работа. На 10 февруари (вторник) състав на Софийския районен съд отложи процеса срещу Димитър Желязков (Митьо Очите ) за началото на март. Същия ден и по същото време, но на другия край на България, състав на Айтоския районен съд осъди Бранимир Григоров (Бранко) на една година лишаване от свобода. Връзката между случаите е взривеният асансьор в централата на СИК на 19 януари и единият от загиналите охранители на Стоил Славов. Става дума за Петър Харизанов, който в началото на декември 2003 г. бе задържан заедно с Бранко край Айтос. Има основателни подозрения, че двамата пътували към Бургас, защото трябвало да ликвидират Митьо Очите по нареждане на Славов. Той обаче усетил каква е работата и уредил килърите си с арест. После, за да си отмъсти, Желязков поръчал атентата срещу сикаджиите. На 2 февруари, на пък за София, където трябвало да уреди това онова след атентата, Димитър Желязков и двама от хората му са арестувани в района на резиденция Врана. Между двата случая има още няколко сходства, които правят сравнението между тях задължително. Очите и Бранко не били задържани при рутинни полицейски проверки, а след внимателно планирани и перфектно реализирани разработки. И двамата са обвинени в незаконно притежание на огнестрелно оръжие, а срещу тях са образувани бързи полицейски производства. На всичко отгоре и Димитър Желязков, и Бранимир Григоров са свалени от чужди мерцедеси с чужда регистрация. На 4 срещу 5 декември 2003 г., КПП Орловец край Айтос, полицейски патрул спира за проверка лек автомобил Мерцедес със софийска регистрация. Шофьорът - Петър Харизанов, и спътникът му Бранимир Григоров (Бранко) са поканени да излязат от колата. При огледа на возилото полицейските служители откриват в барчето на задната врата пистолет Зиг Зауерсъс седем патрона. Бранко заявява, че оръжието е негово, и показва на полицаите втория пистолет - Берета, скрит под предната дясна седалка. За няколко минути полицаите установяват, че Бранко няма разрешително за оръжие, тъй като има четири висящи дела. Тогава Бранимир Григоров предлага 5000 лв. на полицаите, за да изхвърлят двата пистолета и да забравят за случая. Номерът обаче не минава и двамата са откарани в РПУ-Айтос. Още на първия разпит Бранимир Григоров поема цялата вина за оръжията върху себе си. Това прави по-нататъшното задържане на Петър Христозов безпредметно и той е освободен, без дори да бъде разпитан като свидетел на инцидента. Срещу Бранко е повдигнато обвинение по чл.339 от Наказателния кодекс (за незаконно притежание на оръжие), а в хода на разследването е доказано, че с двата пистолета е стреляно преди последното им прочистване. Освен това експерти са открили пръстов отпечатък на Бранко върху Берета-та, а в жилището му са намерени очила за нощно виждане, мощен бинокъл, две бронежилетки и книга за историята на заглушителите. В пледоарията си прокурорът по делото заяви, че престъплението е тежко и умишлено, а Бранко има четири висящи дела и е общественоопасен. Ето защо той трябва да получи максималното наказание - шест години затвор. Защитата, естествено, направи опит да прехвърли вината върху мъртвия Петър Харизанов. Адвокатите на Бранко бяха категорични, че клиентът им се е признал за виновен само от приятелска солидарност. Те пледираха за присъда от три месеца лишаване от свобода и поискаха клиентът им незабавно да напусне следствения арест. В крайна сметка съдът реши, че по-справедливото ще е, ако Бранимир Григоров престои зад решетките една година. Хубаво е, когато съвместната работа между полицията и прокуратурата се увенчава с успех. Лошо е обаче, когато същият този успех виси на косъм заради елементарно недоглеждане или разсеяност. В случая с Бранко става дума за освобождаването на Петър Харизанов, без да бъде разпитан въобще. Опасността на втора инстанция делото да бъде върнато в Айтоския районен съд за ново разглеждане от друг състав или за доразследване е повече от вероятна. По закон всеки има право да не дава показания, които могат да му навредят. В досъдебната фаза на производството Бранко не е разпитван пред съдия. Оттук нататък хватката е известна: Бранко се отказва от закопаващите го самопризнания и прехвърля вината върху покойния Харизанов. И понеже бъдещият заподозрян отдавна не е между живите...На 2 февруари, около 18.15 ч., Димитър Желязков (Митьо Очите), Гочо Карагочев и Христо Широков са задържани при специализирана полицейска акция при КПП Врана. В мерцедеса им, който се оказва с пренабити номера на рамата и двигателя, са намерени три газови пистолета, пригодени да стрелят със сачми. По случая бе образувано бързо полицейско производство, срещу тримата бяха повдигнати обвинения по чл.339 от НК - за незаконно притежание на огнестрелно оръжие, и им бе наложена постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. Миналата събота (7 февруари) Софийският районен съд даде ход на делото срещу Митьо Очите, Гочо Карагочев и Христо Широков, а прокурорът поиска максималното наказание - шест години затвор. Очакванията, че процесът ще приключи за ден-два, не се оправдаха. Още в събота стана ясно, че Митьо Очите не е човек, който се дава лесно. Особено, ако волно или неволно, органите на властта му помагат. Козовете на обвинението са няколко и всички изглеждат сериозни. Експертите, извършили балистичната експертиза на трите газови пистолета (два Адлер-а и един Валтро-мини), са категорични: оръжията са преработвани и при изстрел от упор могат да причинят средна телесна повреда или смърт, ако изстрелът е в главата. Според физико-химическата експертиза, по ръцете на Гочо Карагочев има следи от съставка, която е част от съдържанието на бездимния барут в патроните, извадени от пистолетите. По време на заседанието на 10 февруари съдът разпореди да бъде извършена допълнителна съдебно-балистична експертиза на пистолета, иззет от Митьо Очите, и насрочи следващото заседание за 2 март. Колкото и да звучи обезсърчаващо, аргументите на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за доразглеждане от прокуратурата също изглеждат сериозни. Поводът е банален, но... в рамките на закона: в хода на разследването са допуснати съществени процесуални нарушения. В понеделник стана ясно, че служителите на СДВР, които са задържали Мито Очите и хората му, не са спазили разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), указващи как се изземват веществени доказателства, как се съхраняват и по какъв начин се попълва протоколът за изземването. В случая е станало следното: полицаите са пъхнали пистолетите в найлонови торби и са ги отнесли в СДВР, където е бил съставен и разписан протоколът за тяхното изземване. А за поемни лица са били привикани три служителки в дирекцията. В това отношение НПК е категоричен, дори когато става дума за бързо полицейско производство. Член 409, ал.1 гласи, че при разследването дознателят използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата по чл. 116. В чл.116 пък е записано, че доказателствата се събират и проверяват чрез разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети. Не по-малко строга е и разпоредбата на чл.107: Веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани. Веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят. И накрая - няколко думи за вечния проблем - протоколите. В чл.100 и чл.101 от НПК на чист български език се казва: за всяко действие по разследването и съдебно следствено действие се съставя протокол на мястото, където то е извършено. В протокола се посочват датата и мястото на действията по разследването или съдебните следствени действия; времето, когато са започнали и завършили; лицата, които са участвали; направените искания, бележки и възражения; извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства.Както се вижда и с невъоръжено око - нито едно от предписанията в НПК не е изпълнено, макар че те са абсолютно задължителни. А оттук до мисълта, че Митьо Очите и хората му са заловени случайно, има само една крачка. Тя трябва да бъде направена бързо, и то от неколцина висши меверейци, които най-обичат да се хвалят с чужди заслуги. Именно те са хората, които трябва да отговорят само на два въпроса: Ако наистина става дума за предварително планирана специализирана операция, защо полицаите, заловили Митьо Очите и хората му, не са били инструктирани предварително какво точно трябва да правят? И по силата на каква логика на КПП Врана не са били изпратени опитни криминалисти или дознатели, за които процесуалните тънкости не са тайна? Защото съдът и през март може да бъде нарочен, че пуща бандитите. По-важното обаче е да научим докога тия бандити ще бъдат ловени през... пръсти?

Facebook logo
Бъдете с нас и във