Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БРАТЯ, ДА СЕ ПОКАЕМ! НАЙ-ПОСЛЕ МУ ДОЙДЕ ВРЕМЕТО!

На това място трябваше да има нещо като коментар на поредния абсурд, забъркан от държавен чиновник и слуга на Темида. Става дума за скандала с т. нар. испанско гражданство на министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Той започна (уж) на 3 юни в ефира на Дарик радио и продължи с образуването на предварително производство в Софийската районна прокуратура (СРП) срещу неизвестен извършител за... хулиганство (чл.325, ал.2 от Наказателния кодекс). Вместо да се вразуми и да чуе гласа народен (а и професионален), заместник-шефът на СРП прокурор Петър Чалъмов обяви, че... това било положението. Той бил длъжен сляпо да изпълнява закона и по този повод прати делото в СДВР, където в четвъртък трябваше да се явят на спявка трите журналистки от Дарик - Емилия Иванова, Богдана Лазарова и Невяна Соколова, които първи разчоплиха деликатната тема.Хубаво е, че в четвъртък по обяд (19 юни) разумът все пак надделя и главният прокурор Никола Филчев взе нещата в свои ръце. По нареждане на Върховната касационна прокуратура софийският районен прокурор Славчо Кържев отмени безумното постановление на своя заместник. Иначе казано - правдата възтържествува и следващите редове не би трябвало да виждат бял свят.Ние обаче ще изневерим на традицията, защото две трети от жълтите депутати приветстваха и продължават да приветстват инициативата на прокурор Чалъмов. А един от тях - Кирил Милчев, дори поиска обидата и клеветата да бъдат криминализирани. При това с мотива, че Това е петно върху демокрацията и свободата на словото.Кое точно е петното - да задаваш неудобни въпроси (провокирани от реалността) или да разследваш журналисти от частни медии за хулиганство (сякаш са трошили пейки по стадионите или са избили зъбите на няколко полицаи на публично място) - депутатът Милчев не уточни. А мълчание от подобен тип винаги крие заплаха за основните права и свободи в една демократична държава. Ето защо ще публикуваме възванието, което по принцип би трябвало да хвърлим в кошчето. То не е толкова драматично като Кървавото писмо на Тодор Каблешков (с което той обявява избухването на Априлското въстание през 1876 г.), нито пък е историческо като Комунистическият манифест на Карл Маркс, който започва с титаничното изречение: Един призрак броди из Европа.... За сметка на това обаче това възвание е не по-малко съдържателно и рационално, защото разкрива пред българската журналистика един невероятен простор за бъдещи творчески успехи и материално благополучие. Особено на фона на онова, което се задава.Екипът на Параграф 22 не знае кой е автор на текста, но напълно споделя изложените в него идеи.Братя и сестри по оръжие! Дойде Му времето на възкресим мускетарската идея Един за всички, всички за един! Той си дойде от Мадрид, за да ни вкара в правия европейски път, време е да Му върнем жеста. На 3 юни 2003 г. злокобният октопод на бившата Държавна сигурност се пробуди и зловещите му пипала замърдаха в публичното пространство. Още същия ден светлото име и още по-светлата личност на министър-председателя на България г-н Симеон Сакскобургготски станаха обект на най-гнусната клевета, за която нормалният човек не смее и да си помисли наум, камо ли да произнесе на висок глас. Всички вие, братя и сестри, знаете за какво става дума и затова да хванем бика направо за рогата. Всеки от нас, който се чувства журналист по призвание и патриот по душа, нека на 25 юни (сряда), точно в 9.00 ч., да отиде в полицията (в РПУ по адресна регистрация) и да направи пълни самопризнания за вината си и греха, който таи дълбоко в себе си.Няма начин, братя и сестри, на всеки един от нас през последните две години да не му е минала поне веднъж през главата следната мисъл: Глей го сега този Симеон, толкова го чакахме да си дойде от Мадрид, а той какви ги забърка...Това е грях, братя и сестри, грях и тежко престъпление срещу републиката и светлото европейско бъдеще на България, които ние трябва да отмием от себе си по единствения законоустановен начин: чрез пълни самопризнания пред органите на полицейското дознание.И то трябва да го направим така, че максимално да облекчим държавната администрация и да реализираме значителни икономии в полза на държавния бюджет. Защото я си представете какво би се случило, ако служителите в Министерския съвет решат да изпълнят патриотичния си дълг и всеки от тях напише по 100 остри сигнала до районните прокуратури? Колко сили, консумативи и енергия ще бъдат пропилени за нещо, което ние - будната съвест на обществото, можем сами да свършим? При това, без да чакаме някой да ни нарежда или да ни подсказва какво се очаква да свършим...Защото, братя и сестри, трябва да си припомним и още едно, изключително важно, нещо. До болшевишкия преврат на 9 септември 1944 г. девизът, под който България просперираше, беше Бог, Цар и Отечество! До 2007 г. милата ни татковина трябва да стане равноправен член в НАТО и Европейския съюз, да приеме европейското законодателство и европейската конституция. Край на границите, край на териториалните претенции, край на... понятия от типа на на отечество, национално достойнство, национални интереси, суверенитет и тъй нататък.И тогава, братя и сестри, България отново ще просперира, но под девиза Бог и Цар. Това е положението, братя и сестри, нека се покаем! Тук и сега! Най-после Му дойде времето! А Той ще ни разбере и ще ни прости. Защото е великодушен и знае какво е да си цар без царство и поданици. Един над всички, всички за един!

Facebook logo
Бъдете с нас и във