Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БРИТАНСКАТА ТЕМИДА СЪЩО Е ГРЕШНА

Цената на една от най-сериозните съдебни грешки във Великобритания е платена от бивш британски моряк. Той прекарал шестнайсет години зад решетките с присъда за изнасилване и убийство, които всъщност не е извършил. Затова на 3 юли 2003 г. трима съдии от Лондонския апелативен съд отмениха доживотната присъда на 34-годишния (днес) Майкъл Шърли, който влезе в затвора през 1986 г. за убийството на 24-годишната барманка Линда Кук.Освобождаването на Шърли става възможно след ДНК-експертиза на биологичните проби, иззети от местопрестъплението през 1986 г. и представени като доказателства срещу моряка по време на първия съдебен процес през 1988 година. Благодарение на новите анализи апелативните съдии стигат до заключението, че Шърли вероятно не е действителният убиец на барманката Линда Кук и разследването трябва да се насочи към съвсем различен (засега неизвестен) извършител...... Малко след полунощ на 9 декември 1986 г. 24-годишната барманка Линда Кук тръгнала да се прибира след гостуване на свой приятел в имението Бъкланд в Портсмут, графство Хемпшир. Разстоянието, което трябвало да измине, било по-малко от миля, но тя така и не стигнала до дома си: след няколко часа полуголото й тяло било открито на пустеещо място близо до училищна площадка. Жената била брутално изнасилена и удушена. Челюстта и гръбнакът й били счупени, а ларинксът - размазан. Нападателят до такава степен се бил развихрил, че оставил дори кристален отпечатък от подметката си върху корема на жертвата. Така полицията разбрала, че трябва да търси притежател на обувки с марката Флаш, чието лого... също се отпечатало върху кожата на жената. По това време в района на Портсмут вече били регистрирани няколко сексуални нападения, от чийто извършител нямало и следа. Властите в Хемпшир били подложени на силен обществен натиск, а неизвестният сериен изнасилвач бил кръстен Звяра от Бъкланд. Ето защо местната полиция здраво захапала следата от подметката и мобилизирала всичките си сили в издирването на собственика на обувките. Заради специфичната улика случаят нашумял под името Убийството на Пепеляшка, а фаталният отпечатък накарал криминалистите да свържат Майкъл Шърли с жестокото престъпление. Оказало се, че през 1986 г. в Портсмут са продадени общо 250 чифта обувки Флаш, а единият от купувачите бил... морякът Майкъл Шърли. Освен това криминалистите открили по дрехите му кръв от същата група като кръвта на жертвата.По това време 18-годишният Шърли е моряк в Кралския военноморски флот, а корабът му Аполо е бил на котва в пристанището на Портсмут. В нощта, когато барманката е била изнасилена и убита, Шърли е наел такси до имението Бъкланд (близо до мястото на престъплението), за да изпрати младо момиче, с което същата вечер е купонясвал в местен нощен клуб.Когато полицията задържала Шърли, по тялото му били открити драскотини и порязвания, а по панталоните му имало петна от кръв. Детективите веднага събрали две и две и предположили, че белезите по тялото и дрехите на моряка са се появили именно по време на нападението на барманката. През януари 1988 г. Майкъл Шърли е обвинен в изнасилването и убийството на Линда Кук, а година по-късно съдът в Уинчестър Краун го обявява за виновен. По онова време мотивите на съда изглеждат железни: в момента, когато е извършено престъплението, морякът е бил в същия район, обувките му са със същите подметки като обувките на убиеца, по дрехите му има петна от кръвта на жертвата. Освен това по тялото и по дрехите му са оставени следи, които недвусмислено говорят за оказана съпротива...Съдът не взема под внимание обясненията на майка му, че по това време тези обувки просто са модерни, а драскотините са получени няколко седмици по-рано при инцидент със сърф. Майкъл Шърли започва борба за доказване на невинността си веднага след като чува присъдата си - доживотен затвор. През май 1989 г. прави опит да обжалва, но претърпява пълен неуспех. По-късно обявява гладна стачка и се разминава на косъм със смъртта. А накрая организира протестна акция върху покрива на затвора, в резултат на която губи правото на предсрочно освобождаване, след като задължително излежи петнайсет години от присъдата.През 1992 г. случаят Шърли попада в т. нар. Списък на съдебните грешки (заедно с още 109 подобни дела). Четивото е съставено от Националната асоциация за надзор над условно осъдени престъпници и е връчено на британското вътрешно министерство за проверка на всеки отделен случай. Много скоро обаче става ясно, че от тази трънка също няма да изскочи никакъв заек. Първият пробив идва чак през 2001 г., когато британската Комисия за преразглеждане на криминални престъпления проучва историята на Шърли и стига до заключението, че тя трябва да се изпрати за преразглеждане от апелативен съд. (Според статистиката едва 6% от делата, разглеждани от тази комисия, влизат в апелативен съд. За сметка на това обаче 75 на сто от всички преразгледани от този съд присъди били... отменяни.)Докато ревизирали делото, експертите на комисията установяват няколко факта, които обръщат тезата на съда надолу с главата. Оказва се, че кръвта по дрехите на Шърли си е негова, а двамата с жертвата са от една и съща кръвна група. Категорично е установено също, че драскотините по тялото на осъдения наистина са получени много преди Линда Кук да бъде изнасилена и убита.Справка в дневниците на таксиметровите коли от фаталната вечер (според адвокатите на Шърли тези дневници са били скрити от тях по време на разследването и съдебния процес) сочи, че Майкъл Шърли не е бил в района на имението Бъкланд по време на убийството. Установено е още (чрез ДНК-анализ), че спермата, открита по трупа на Линда, най-вероятно принадлежи на убиеца, но той не се казва... Майкъл Шърли. Освен това експертите на комисията успели да се доберат до оригиналните показания, дадени пред полицията от Дийна Фог - момичето, с което морякът е прекарал фаталната вечер. От тях ставало ясно, че двамата с Майкъл Шърли са се намирали поне на половин час път от мястото на престъплението. Тези показания също не са представени пред съдебните заседатели по време на процеса. Вместо това момичето е било разпитано втори път от полицията, но... пет месеца след убийството. Именно с избледняването на спомените експертите обясняват леките разминавания в часовете, посочени в първите показания на Фог. И накрая - всички ДНК-тестове на биологичните проби, свалени от подметките на обувките Флаш, категорично опровергават хипотезата, че именно с тях морякът тъпкал жертвата си до смърт...Според английското законодателство Майкъл Шърли има право да претендира (и да получи) солидно обезщетение за шестнайсетте години, прекарани незаслужено зад решетките. Полицията в Хемпшир знаеше колко силен аргумент са ДНК-експертизите и можеше да спре цялата история още преди години, казва той. На излизане от апелативния съд, вече като свободен гражданин, той отказа всякакви по-нататъшни коментари за медиите. Животът в затвора беше ад - отсече той. - Сега искам само едно - да подредя живота си отново...

Facebook logo
Бъдете с нас и във