Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Брюксел да не се заблуждава: ЖЪЛТИТЕ ПАВЕТА СА САМО В СОФИЯ

Дойде време лидерите на управляващата коалиция да седнат и да прегледат отново имената на професионалистите, от които зависи решаването на най-важните проблеми, свързани с пълноправното ни членство в Европейския съюз - съдебната реформа, борбата с мафията и обуздаването на белите якички.
Поводът за тази препоръка е повече от очевиден. Въпреки че спази дипломатическия бонтон по време на двудневната си визитация в понеделник и вторник (23 и 24 януари), еврокомисарят по правосъдието Франко Фратини ясно показа, че изобщо не е удовлетворен от онова, с което го посрещнаха любезните му домакини - премиерът Сергей Станишев, вътрешният министър Румен Петков и правосъдният му колега Георги Петканов.
Нещо повече. На изпроводяк г-н Фратини недвусмислено даде да се разбере, че, за разлика от българския управляващ елит, той прекрасно помни две много важни неща. Първо - съдържанието на т. нар. жълт картон, който Брюксел ни показа през юни 2005 година. И второ - ултиматума, даден ни от комисаря по разширяването Оли Рен през есента: в срок от шест месеца демонстрирайте политическа воля за приключване на съдебната реформа и за борба с мафията, иначе ще видите Европейския съюз през крив макарон.
Колкото и да не звучи патриотично, откакто през лятото БСП, НДСВ и ДПС си разпределиха държавата, те сякаш забравиха за европейските ангажименти на България, за техните обещания пред избирателите и за дертовете на обикновения човек. И продължиха да я карат така, както си знаят от едно време - лъскави и празни откъм съдържание отчети; секретни работни срещи и семинари; нормативни ремонти, увековечаващи срастването на партиите им с държавата; безполезни конституционни промени, хвърлящи прах в очите на всички...
Всъщност, ако трябва да бъдем откровени, през последните няколко месеца промени (включително и по линия на съдебната реформа) има. Но... само в София и само около жълтите павета на бул. Цар Освободител, където е концентрирана цялата управленска мощ на България. Защото в т. нар. дълбока и глуха провинция, ченгетата и магистратите продължават да тракат на вехти пишещи машини, продължават да размножават актовете си с най-обикновено индиго, продължават да работят в канцеларии, които не са виждали боя от 20 години, а в тоалетните им (силно казано) продължават да висят нарязани вестници, забучени на пирон.
Два дни след като г-н Фратини си замина, правосъдният министър Георги Петканов с половин уста осведоми българската общественост с какви цифри е убедил ресорния си еврокомисар за успешния ход на съдебната реформа и за решимостта на правителството да доведе борбата с престъпността до успешен край.
През първото полугодие на 2005 г. в окръжните съдилища са решени по същество 37 224 дела, или с 1.2% повече (т. е. 36 778 дела), решени през същия период на 2004 година. При фирмените дела относителният дял на свършените в срок до три месеца за целия период е над 99 на сто. Като бързи производства окръжните съдилища са приключили за цялата 2004 г. 168 дела, а за първото полугодие на 2005 г. - 104 дела. Данните за срочността на разглеждане на делата сочат тенденция на стабилност, защото през първото шестмесечие на 2004 г. в срок до три месеца са приключени 74. 41%, а през 2005 г. - 74. 98 процента. Освен това през първата половина на 2005 г. окръжните съдилища са имали за разглеждане 62 467, което е с 3. 4% повече от първото полугодие на 2004 година.
Обикновен човек надали може да разбере за какво става дума в тези няколко изречения, разпространени от правосъдния министър след заседанието на правителството в четвъртък. Дано комисарят Фратини обаче да е по-прозорлив и да е разбрал докъде е стигнала съдебната реформа и какво точно остава още да правим.
По принцип този набор от проценти би трябвало да представлява част от отчета на Висшия съдебен съвет за дейността на съдилищата през периода януари - юни 2005 година. В частност обаче въпросната рецитация е наложителна (за министър Георги Петканов, разбира се), защото тя има точно определена мисия: да замаже тъжната истина, че състоянието на съдилищата, прокуратурите и следствените служби в страната е повече от отчайващо. И то във всички възможни посоки - материална и битова мизерия; постоянен натиск върху магистратите от местните велможи - кметове, областни управители, депутати, мутри и бизнесмени, несвършена или недовършена работа от страна на полицията; уреждане на деца, братовчеди и баджанаци на работа; тотален недоимък на квалифицирани магистрати и т. н.
Колкото до блестящите цифри в току-що спомената статистика на правосъдното министерство, те може и да са факт, но... с едно наум. Първо, защото никой не казва с цената на колко усилия, нерви и напрежение магистратите в т. нар. провинция са свършили (доколкото могат) работата си. Второ, защото никой не споменава колко от тези дела са минали през втора инстанция и колко от тях са приключили с влезли в сила решения. И трето, защото в току-що цитирания отчет правосъдният министър Георги Петканов има предвид само... гражданските дела. Докато за наказателните той явно предпочита да си мълчи. При това - съвсем основателно.
В подобна задънена улица се озова и вътрешният министър Румен Петков, който също връчи на Франко Фратини своите блестящи справки - за успехите в борбата с организираната престъпност и с корупцията, както и за по-нататъшните мерки за борба с организираната престъпност и с корупцията. За разлика от колегата си Петканов обаче, министър Румен Петков излезе с едни гърди напред, защото обеща на еврокомисаря да му изпраща всеки месец подобни справки, т. е. да го държи в течение на по-нататъшните успехи на МВР.
Странно защо истинското съдържание на материалите, които двамата министри изпратиха в Брюксел по г-н Фратини, не стана обществено достояние. Този факт поставя на дневен ред друг много важен проблем, с който по принцип никой не иска да се занимава. Става дума за параноичното засекретяване на всякакъв тип служебна информация и за вземането на важни решения, уж по искане на Брюксел.
Примерите и в това отношение са много, но споменаването на два от тях е задължително - фактическото ликвидиране на следствието с приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс и истерично спешната подмяна на регистрационните табели на личните автомобили. Казано съвсем накратко - Брюксел изобщо не е искал следствието да бъде ликвидирано по този драстичен начин. А в ИНТЕРНЕТ сайта на Транспортната комисия на Европейския съюз изрично е подчертано, че подмяната на регистрационните табели (в нашия случай - около 900 000 чифта) е препоръчителна. Тоест - може да бъде извършена, но ако не бъде - нищо фатално няма да се случи.
Оттук нататък изводът се налага от само себе си: редовите ченгета и магистрати не вярват на своите шефове, а обикновените граждани не вярват на никого. И поради тази причина честните граждани, полицаи, следователи и съдии заобикалят горещите пощенски кутии, монтирани из полицейските управления и съдебни палати, без изобщо да си помислят, че могат да пуснат в тях жалба или сигнал за корупция.
Всъщност в цялата тази работа има и нещо много положително. Както за България, така и за двата ни най-големи донора - Европейския съюз и Съединените щати. И то е, че в Брюксел и във Вашингтон прекрасно знаят какво се случва около жълтите павета в София и какво не се случва в дълбоката и глуха провинция. Затова онзи ден (четвъртък, 26 януари) посланикът на САЩ Джон Байърли, по време на церемонията по подписването на Пътната карта за отпадането на визите за българи, в прав текст заяви: България трябва да покаже, че по никакъв начин не толерира организираната престъпност, и да вземе решителни мерки, за да изкара босовете й вън от бизнеса и да ги вкара в затвора.
И е прав човекът. С единствената уговорка, че истинският голям бизнес на мафиотските босове е в провинцията, където управленски крак стъпва само по радостни поводи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във