Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БРЮКСЕЛ НИ НАМИГНА СЪС СЪДЕБЕН ДОКЛАД

Може и да звучи невероятно, но Еврокомисията най-после погледна с добро око на многострадалната ни съдебна реформа. Добрите вести за подложената на стриктен мониторинг българска кандидатура за ЕС дойдоха от австриецът Щефан Вегщайдер. Той бе експертът, нает от Брюксел да извърши в началото на юли тази година първата от общо
пет партньорски проверки
по така проблемната за нас глава Правосъдие и вътрешни работи. Вегщайдер инспектира готовността ни за въвеждане на системата за случайно разпределение на делата, създаване на специализирани съдилища, прилагането на новия Административно-процесуален кодекс (АПК), подготовката на новия ГПК, дейността на Националния омдудсман, на Висшия съдебен съвет, както и на Националния институт по правосъдие (НИП). За радост той ни е писал повече от добра оценка за хода на реформите:
Направена е сериозна крачка напред по пътя към постигането на благонадеждна съдебна система с цел не само бъдат изпълнени изискванията на ЕС за присъединяването на България, но и най-вече да бъде направено всичко възможно за реализиране на другата цел - да бъде повишено общественото доверие в една независима и ефективна съдебна система.
Този извод, звучащ досущ като розовите отчети на правителството до Брюксел, фигурира в заключителната част на анализа на австриеца. Явно юристът от Виена съзнава, че мнението му контрастира сериозно с доминиращите представи у нас и Европа за хала на съдебната ни система, защото малко след похвалите, които е оправил към магистратите ни, Щефан Вегщайдер е записал нещо по-различно:
Медийното отразяване на съдебната система в България все още е деструктивно и не спомага за повишаване на доверието в нея .
Изненадващо положителния (на фона на резултатите от предишни проверки) анализ за изпълнението на българските ангажименти по правосъдния раздел идва само около месец преди публикуването на съдбоносния за членството ни мониторингов доклад на Еврокомисията.
Както е известно, черновата на документа ще бъде готова в началото на септември. Крайният срок, в който правителството Сергей Станишев може да подава актуална информация за финалния си спринт към пълноправното членство, е 5 септември. След това са предвидени около две седмици за съгласуване на данните между отделните генерални дирекции на Комисията и на 26 септември
окончателният доклад за готовността ни
влезем в ЕС ще бъде огласен.
Освен българските отчети, при писането на доклада комисарите ще вземат под внимание и докладите (като този на Щефан Вегщайдер) от продължаващите и в момента партньорски проверки у нас по проблемните сектори (Правосъдие и вътрешен ред и Земеделие). Така че анализът на австрийският експерт може да се определи като изстрел в десетката. Достатъчно е само да се припомни какво се случи по време на серията от проверки, предхождаща майския доклад на Еврокомисията. Тогава германецът Клаус Янсен открито обвини българското МВР в липса на професионализъм и зависимост от босовете на мафията.
За топлите чувства, които демонстрира към кандидатурата ни Щефан Вегщайдер могат да бъдат дадени няколко обяснения. От една страна те се вписват в общата тенденция на сближаване на оценките на Брюксел и София за хода на съдебната реформа. Още се помни например как при неотдавнашната си визита у нас комисарят по правосъдните въпроси Франко Фратини се вживя в ролята на говорител на МВР и изчете списък с успехи на полицията.
Не е за подценяване и фактът, че вече няколко години именно австрийски прависти консултират нашето Министерство на правосъдието по
реформата в гражданското право
в рамките на туининг проект по програма ФАР на Евросъюза.
Именно към подготвения с австрийско съдействие проект за изцяло нов ГПК обаче, има най-много забележки от страна на автора на доклада по инспекцията. Той препоръчва да се ограничи възможността за представяне на нови доказателства по време на втората инстанция по граждански спорове. Осъдителните решения по тях задължително да включват и срок за изпълнение от загубилата страна. Нещо повече, в анализат дори се подлага на съмнение необходимостта от приемането на изцяло нов кодекс.Другият слаб пункт е свързан със събирането и анализа надеждни статистически данни от различните звена на съдебната власт у нас.
Може би най-ценната констатация в доклада от юлската проверка по главата Правосъдие и вътрешни работи е тази, че прословутата компютърна система за разпределение на
дела по случаен принцип
е въведена в почти напълно. На практика тя действа в 152 от общо 153 съдилища у нас. Отделен въпрос е какво пречеше тозова изискване на Брюксел за премахване на субективния фактор при възлагането на казусите на магистратите да бъде изпълнено доста по-рано. В доклада от проверката се препоръчва на ВСС да разработи правила за наблюдение доколко така въведеното случайно разпределение се изпълнява и на практика.
Австрийският юрист е останал сравнително доволен и от процеса на въвеждане на
специализирани съдилища
у нас. В анализа си той посочва, че всички окръжни съдилища у нас имат фирмено или търговско отделение, което не е кой знае каква новина. Специално внимание обаче е обърнато на насрочения за март 2007 година старт на 28 нови специализирани административни съдилища. Тяхното създаване бе предвидено с приетия през пролетта на тази година нов АПК. Щефан Вегщайдер коментира също така насрочения за втората половина на септември конкурс за 315 съдии в новите структури. Като цяло обаче, той е на мнение, че страната ни е направила важна крачка в реформирането на административното правораздаване.
Добри думи е заслужил и националният омбудсман Гиньо Ганев. В заключението от проверката се отбелязва, че реално дейността на тази нива за България институция е започнала едва в началото на тази година. До средата на 2006-а при омбудсмана са постъпили 602 жалби, както за 40% от тях преписките вече са приключили. Общественият посредник се е намесил в казуза по разследването на извършеното от полицаи миналия октомври убийство на благоевградксия бизнесмен Ангел Димитров - Чората и е съдействал за получаване на достъп до архивите на бившата Държавна сигурност.
Доволни от заключенията могат да бъдат също така
членовете на ВСС
Те са похвалени за проекта на Наредбата за правилата за атестиране на съдии, прокурори и следователи, както и за приетата неотдавна Наредба за конкурсите за назначаване на магистрати. Сред препоръките, които са отправени към България фигурира увеличаването на бюджета на НИП.
Написаното в доклада от първата партньорска проверка може и да звучи като мехлем за ушите на управляващите, но неговото значение съвсем не трябва да се преувеличава. Внимателният прочит на досегашните доклади на Еврокомисията ( в частта за правосъдието) показва, че като цяло разделът за гражданското право никога не е бил сред най-проблемните. Освен това, повече е от ясно е, че анализите за
борбата с престъпността и корупцията
граничния контрол и прането на пари (каквито проверки още имаше през юли) съвсем няма да са толкова хвалебствени. Впрочем подобен песимизъм са налага дори и от бегъл поглед върху прословутия правителствен работен план за преодоляване на изоставането ни по пътя към ЕС. В него министрите смело записаха, че с общи усилия ще постигнат напредък по разкриването на поръчковите убийства, ще извадят кирливите ризи на корумпираните висши държавни служители ( най-вече в митниците) и че гласуват законови промени, с които имуществото на властимащите ще стане кристално прозрачно. Уви. Каквито и проценти на изпълнение на плана да отчита министърът по европейските въпроси Меглена Кунева и на децата е ясно, че антикорупционният катарзис на властта така и не се е състоял. За осъдени силови босове пък просто няма никакво време.
Въпреки това неофициалните информации преди публикуването на мониторинговия доклад на Еврокомисията не са чак толкова песимистични. Според дипломатически източници в документа от 26 септември
няма да се съдържа
изрична препоръка за налагане на предпазна клауза по главата Правосъдие и вътрешни работи. Най-вероятно на България ще бъде припомнено какви санкции могат да бъдат наложени (те са посочени в договора ни с ЕС от Люксембург) , ако не бъдат завършени реформите. Твърди се, че Еврокомисията ще направи реверанс към България като вместо предпазни клаузи ще предложи засилен мониторинг през първите три години от членството. Възможно е също така да бъде споменато, че освен визираните в споразумението ни предпазни клаузи, Еврокомисията би могла да прибегне и до задействането на така наречените защитни мерки (infringement procedures), които за предвидени в Договора за ЕС от Маастрихт и са с по-ограничен обхват на действие.
При това положение нищо чудно сегашното намигване от страна на Евросъюза към България да приключи с братска прегръдка по време на неформалната среща на лидерите на общността, която ще се проведе на 20 октомври във финландския град Лахти. Очаква се именно там тържествено да бъде обявен края на петото разширяване на ЕС. Финалът ще бъде ознаменуван с поканата за членство на България и Румъния.

Facebook logo
Бъдете с нас и във