Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪДЕЩЕТО НА ГДБОП: БЕЗ ГЛАС, НО... С ФУРАЖКА

Антимафиотското звено на МВР се задушава под шапката на Националната полиция, гласи горчивата истина, за която от няколко месеца Параграф 22 непрекъснато пише. Въпреки упоритото мълчание на професионалните шефове в МВР по този въпрос, напоследък напъните за тоталното обезличаване на Главна дирекция Борба с организираната престъпност станаха тема за оживени (макар и под сурдинка) дискусии и сред служителите в самото вътрешно министерство.
Според добре информирани наши източници процедурата по връзването на антимафиотските ръце е измислена прекрасно: чрез структурни и кадрови промени, ефективността на ГДБОП да бъде повишена многократно.
Сигурно с тази мисъл преди десетина дни вътрешният министър Румен Петков парафира
рапорта за освобождаването на Екатерина Илиева
дългогодишното пресаташе на антимафиотите. Според неофициалната информация обаче, процедила се в публичното пространство, Илиева е подала рапорт за напускане под натиска на главен комисар Валентин Петров - шеф на Национална служба Полиция.
Съвсем естествено пред медиите Валентин Петров отрече да е натискал когото и да било и определи тези твърдения като пълни глупости, които дори не си заслужават коментара.
От гледна точка на консолидационните процеси в Националната полиция, които вървят от една година и в които на антимафиотите им е отредена ролята на опитни мишки, историята придобива съвсем друг характер.
Поне до момента в публичното пространство са се появили две неофициални версии за оставката на Екатерина Илиева.
Според първата, преди около два месеца главен комисар Валентин Петров преценил, че на ГДБОП не му трябва пресаташе, което приоритетно огласява операциите на антимафиотите (за сметка на останалите служби, разбира се). И тогава поставил въпроса пред министър Петков ултимативно- или той, или Илиева.
Според втората хипотеза, един прекрасен есенен ден през 2006 г., главен комисар Валентин Петров се събудил с мисълта, че информационната политика на Националната полиция куца, защото си няма пресцентър. До този момент един-единствен глас на НСП е Георги Карадобрев, който според полицай № 1 не бил достатъчен, за да покрие мащабните действия на полицията. Ето защо Валентин Петров си поискал от министър Петков да му отпусне допълнителни гласове от пресцентъра на министерството, сред които и Екатерина Илиева. Петров обаче ударил на камък. Защото министърът решил да предостави на Екатерина Илиева възможността сама да реши какво да направи. И тя предпочела свободата.
Вътрешният министър Румен Петков пък коментира станалото лаконично: Отразяването на работата на МВР и на всичките му звена е въпрос, който се отнася до пресцентъра на МВР. След което допълни: Доколкото на всички е известно, тази служба никога не ми е била голямата сила.
Да-а-а, изглежда, министърът искрено смята, че пресцентърът не му е голямата сила. За разлика от него обаче, подчиненият му шеф на НСП Валентин Петров много добре познава ефекта на правилния PR. И след като изтръгна гласните струни на ГДБОП, със сигурност ще включи високоговорителя на Националната полиция.
От ставащото около и в ГДБОП обаче може да се направи извод, че едва ли и тази служба е голямата сила на вътрешния министър. А би трябвало да е точно обратното, защото открай време е ясно, че Европейският съюз иска от нас само едно: война до последно срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. С други думи, каквото и да бъде направено по глава 24 Правосъдие и вътрешни работи, то задължително трябва да доведе до институционалното, професионалното и процесуалното стабилизиране на Главна дирекция Борба с организираната престъпност, защото единствена тя по закон е длъжна да отговаря на антимафиотските и антикорупционните претенции на Европейския съюз.
Вместо стабилизиране
антимафиотите от няколко години са подложени
на поредица от шокови организационни и структурни промени. Само за два месеца, след като на 17 август 2005 г. пое управлението на МВР, Румен Петков извъртя най-големия кадрови кадрил в НСБОП (днес ГДБОП), разиграван през последните пет-шест години. На 28 септември с. г. той назначи дотогавашния шеф на ДНСП - ген. Илия Илиев, за главен секретар на вътрешното министерство. На върха на Националната полиция вътрешният министър постави ген. Валентин Петров, който през август 2004 г. наследи Румен Миланов като директор на НСБОП, а на 29 септември назначи дотогавашния шеф на РДВР-Русе - ген. Ваньо Танов, за директор на антимафиотите.
След по-малко от месец, на 20 октомври, най-изненадващо рапорти за напускане подадоха четирима от най-печените антимафиоти: заместник-директорите на службата Красимир Младенов и Иван Йовчев, Борил Кацаров - ръководител на направление Терор, и Иван Цветков - ръководител на направление Наркотици. А на 24 октомври новият главен секретар на МВР Илия Илиев представи новите заместник-директори на антимафиотите - майор Донка Георгиева (с ресори Икономика и Контрабанда) и полковник Валентин Николов (с ресори Терор и Наркотици).
Пред медиите
четиримата бунтари обясниха
че са подали рапорти за напускане, защото било невъзможно да се сработят с новия главен секретар на МВР Илия Илиев. Няколко дни по-късно, по стар български обичай, истината за неочаквания антимафиотски кадрил полека-лека взе да си пробива път в публичното пространство.
По линия на четиримата се чу, че те не са подали рапортите си за напускане доброволно, а били изправени на кръстопът: или започват да играят по гайдата на новото ръководство (т.е. да преследват и разбиват само ония мафиотски структури и корупционни схеми, които им бъдат посочени), или са свободни да си вадят хляба с каквото пожелаят - с животновъдство, със земеделие или частна охранителна дейност например.
Ответният удар
беше светкавичен и не по-малко коварен. В публичното пространство бяха лансирани твърдения, че през последните четири-пет години НСБОП не е провела нито една сериозна оперативна разработка срещу лидери на основните силови групировки и че всъщност е осигурявала чадър върху дейността на представители на сивата и черната икономика. И накрая най-тежкото подозрение - един-двама от четиримата са работили персонално за определени силови босове...
Още тогава Параграф 22 писа, че ако дори една стотна от слуховете за Красимир Младенов, Иван Йовчев, Борил Кацаров и Иван Цветков са истина, те трябва да бъдат съдени за престъпления по служба. Нищо подобно обаче не последва, което затвърди убеждението, че зад кадровите промени не се крие идеята за повишаване на ефективността на работа на службата, а нещо съвсем друго.
В резултат на структурните и кадровите промени националната антимафиотска служба бе превърната в най-обикновена дирекция, а накрая заприлича и на хлапе, което не смее да мръдне, защото непрекъснато някой му забранява да си играе с това или с онова.
За капак, след като му отнеха и гласа, в ГДБОП отново плъзна
слухът за предстоящата смяна на шефа
на дирекцията - главен комисар Ваньо Танов, появил се още в началото на годината. Повечето служители на дирекцията вече са готови да се обзаложат, че до дни настоящият директор ще напусне шефския си кабинет под благовидния мотив, формулиран в чл.245, ал.2 от Закона за МВР: придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както е отбелязано в този член, това може да стане по искане на самия служител или по предложение на органа по назначаването, който в случая е шефът на Национална служба Полиция, главен комисар Валентин Петров.
За полицай от кариерата, какъвто е Ваньо Танов, е изключено да предположим, че той желае час по-скоро да се махне от службата, която ръководи от година и седем месеца, след като я пое на 29 септември 2005 година. За изпечения полицай и ръководител Танов, с каквато слава той дойде от РДВР-Русе в НСБОП, работата в ГДБОП със сигурност е била предизвикателство, но не и тежест, която той с удоволствие би хвърлил от гърба си. Логичен тогава изглежда изводът, че на антимафиот № 1 му е било препоръчано да се присъедини към хората от т. нар. трета възраст, въпреки че е едва на 48 години, със здрави зъби и, както говори мълвата, с още по-здрав кръст.
Сред евентуалните задкулисни причини
за предстоящата смяна би могъл да мине слухът за близостта на антимафиот номер едно до ексглавния секретар на МВР и настоящ неформален лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. В тази посока е и услужливо появилата се информация за възможността Ваньо Танов да е основният кандидат на ГЕРБ за кмет на Русе на предстоящите местни избори.
Въпросът е не дали Танов ще влезе в политиката, където, изглежда, зорлем ще го натикат, а защо трябва да се раздели с антимафиотската служба? Отговорът на това питане донякъде се крие в изграденото сред служителите на ГДБОП мнение, че настоящият им шеф е с доста чепат характер и че до ден днешен не знае къде са му наколенките и как се слагат.
Според вътрешна информация Танов е дал зелена светлина на някои разработки, които впоследствие са объркали сметките на бизнесмени, разположили се удобно под чадър, разпънат им от високи среди в МВР. Потърпевши от нерегламентираната дейност на Танов и хората му станали неколцина пловдивски бизнесмени, които се занимават главно с внос на суров петрол, с производство и търговия на горива, както и с добиването на вино и високоалкохолни напитки.
Именно при тези разработки, реализирани през 2006 г., на бял свят са излезли данни, разкриващи съмнителни връзки на висши ченгета с хора, за които далаверите с акцизни стоки са като въздуха и слънцето за всяко живо същество. Според кулоарна информация работата по тези случаи е била стопирана, а папките с материалите са били прибрани на сигурно място и заключени, както пише в приказките, с девет ключа.
Оттук нататък, твърдят източници на Параграф 22, развитието на нещата е лесно предвидимо. Главен комисар Ваньо Танов спокойно изчаква още седмица-две, след което се пенсионира с почести и си затваря устата завинаги. А пък онези негови началници, чиито сметки е объркал по време на престоя си в ГДБОП, няма да му подливат вода и ще му позволят да влезе в политиката и да стане русенски наместник на Бойко Борисов, без страх от компромати и колегиални удари под пояса.
В дирекцията вече хвърлят шарен боб и коментират
името на следващия си шеф
като единодушно се прогнозира, че той ще е човек от икономическия отдел в НСП. Тази очертаваща се тенденция за овладяване на ръководството на антимафиотската служба от кадри на икономическа полиция бе поставена с идването на Донка Георгиева.
Според коментарите на антимафиотите тенденцията е трайна и се очаква да бъде продължена от Иван Иванов, настоящ шеф на отдел Икономическа полиция при Национална служба Полиция. Неслучайно неговият отдел стана основен играч в една от последните успешни реализации на МВР, при която на 16 март бяха задържани петима нашенци, наречени Крадци на самоличности. Този отдел бе предпочетен пред ГДБОП, за да реализира и доведе докрай работата по разследване и разбиване на организирана престъпна група за компютърни престъпления в международен мащаб.
Сред обясненията защо вместо Главна дирекция Борба с организираната престъпност тази задача е възложена на отдел в Главна дирекция Противодействие на престъпността, превенция и опазване на обществения ред беше, че отделът Икономическа полиция при НСП разполага с по-голям ресурс от млади и интелигентни хора. Изглежда на такива служители от НСП, макар и с небогат оперативен опит, ще се разчита в бъдещата люта битка с хидрата на организираната престъпност. В това обяснение май се крие и ключът към стабилизирането на ГДБОП -едно кротко и безгласно дете, което слушка, за да папка...

Facebook logo
Бъдете с нас и във