Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БУДНАТА КРАСАВИЦА

Съдия Вера Чочкова от Софийския градски съд:Тя е висока, слаба, красива и...руса. Вицовете за блондинките не я засягат, защото е умна и амбициозна. Тя се казва Вера Чочкова и всяка сутрин облича тежката тога на съдия от Софийския градски съд. Името й нашумява през 2000 г., когато в ръцете й попада едно дело за кръчмарски побой. По онова време Вера работи в Софийския районен съд, а инцидентът се е разиграл в столичното чалгазаведение БИАД. Подсъдим по делото е собственикът на бившата борческа империя ВИС-2 Георги Илиев, а частен обвинител и граждански ищец е Слави Бинев - собственик на кръчмата и лидер на бившата структура на каратистите от началото на 90-те години.Вера Чочкова е родена на 19 юли 1973 г. в София. Завършва гимназия и още от първия опит е приета в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Дипломира се през 1998 г. и постъпва на работа в Софийския районен съд.Нямах афинитет към математиката, химията или биологията. Отдаваха ми се повече хуманитарните науки и затова дълго се колебах между правото, психологията и философията. В крайна сметка послушах дядо ми, който тогава ми каза: Правото е специалността, която дава хляб, спомня си днес Вера Чочкова.През първите две години в университета тя сякаш учи насила, защото все още не е убедена, че е избрала правилния път в живота си. Междувременно стъпва и на модния подиум, но не защото е привлечена от светлините на прожекторите или от гъдела на голямата слава. Причината, поради която тя прави тази стъпка, е съвсем делнична - става модел, за да припечели някой лев и да се почувства малко от малко независима. Вера Чочкова манекенства цели две години, но днес никак не й се говори за онзи период от живота й. Споделя само, че не е усвоила навиците на моделите и дори не е успяла да изправи походката си. Единственото, което си признава, че е прихванала от онова време е... малко суета, но в рамките на нормалното. Интересът й към правото се събужда в трети курс, когато лекциите станали по-увлекателни. За разлика от състудентите си обаче, тя все още не била решила какво точно ще върши, след като завърши, но за всеки случай сложила точка на манекенството. Не исках да правя компромиси, защото не се знаеше как това може да се отрази на бъдещето ми като юрист, припомня си тя и си признава, че чак по време на следдипломния стаж е решила твърдо да се пробва на съдийското поприще.Чувствам се на мястото си с черната тога и смятам, че се справям с ролята на арбитър. Харесва ми, защото отговорността - да вземаш правилни решения, когато две тези се състезават - е голяма, казва днес съдия Чочкова.Няколко нашумели дела са минали през ръцете й. В Софийския районен съд е разгледала делото срещу бившия директор на клон Надежда на Първа частна банка Петко Каменов и срещу Веселин Жеков - собственик на ЕТ Сириус - Веселин Жеков. Каменов беше обвинен за престъпление по служба, а Жеков седна на подсъдимата скамейка като негов подбудител и съучастник. Според обвинителния акт по делото, двамата са нанесли щети на банката в размер на 3.351 млн. деноминирани лева. В хода на първоинстанционния процес в Софийския районен съд държавното обвинение не успя да докаже вината на Петко Каменов и Веселин Жеков и съдебният състав, председателстван от Вера Чочкова, ги оправда. Прокуратурата веднага протестира решението пред Софийския градски съд, но той все още не се е произнесъл.В средата на юли 2003 г., малко преди да бъде повишена в ранг и да започне работа в Софийския градски съд, Вера Чочкова осъжда на две години условно небезизвестния столичен нотариус Слави Крашевски. Той е признат за виновен в това, че като длъжностно лице е съставил официален документ с невярно съдържание - в сделка за покупко-продажбата на микробус е удостоверил, че страните по нея са положили подписите си лично пред него, което изобщо не е вярно. (За тази афера Параграф 22 пръв писа още през есента на 2002 година). След издаването на тази присъда рейтингът на Вера Чочкова хвръкна в небесата, защото се оказа, че тя е първият съдия в България, осмелил се да осъди нотариус. А нейното решение, потвърдено и от Софийския градски съд, бе посрещнато с видимо задоволство от колегите на Крашевски и от десетки столични полицаи, които от седем-осем години непрекъснато си имат вземане-даване с Крашевски. (В края на 2004 г. в Софийския районен съд бяха внесени нови два обвинителни акта, а по данни на МВР името на Слави Крашевски се среща в още 27 прокурорски и полицейски преписки за жилищни измами, за далавери с прехвърляне на автомобили и т. н.). В момента Вера Чочкова разглежда едно от делата срещу столичния кмет Стефан Софиянски - за сделката за Централни хали АД, тя е докладчик и по делото за неуспешния атентат срещу нарочения за наркодилър Илиян Варсанов (на 16 август 2002 г.), по което подсъдими са Антон Милтенов-Клюна, Димитър Вучев-Демби и още седем души от бандата на Клюна. Вера Чочкова обича професията си. Вече се е научила да бъде търпелива и да държи емоциите си под ключ. В залата е толерантна към волята на държавното обвинение и към прищевките на защитата, но не прощава и най-малката проява на неуважение към съда.Съдийската професия е изключително сериозна, категорична е тя и... с усмивка си припомни няколко забавни истории от времето, когато е правораздавала в Софийския районен съд. Една от тях е по дело за междусъседска свада, в която имало и неколцина пострадали. Обвинението е било за хулиганство и за нанасяне на средна телесна повреда, а в хода на процеса страстите се нажежили до невъзможност. Претенциите валяха от всички страни, имаше много искания за разпити на свидетели, а заседанията, особено по време на кръстосаните разпити, протичаха страшно трудно и мъчително. Напрежението в залата беше огромно и сякаш можеше да се пипне. Делото се гледаше точно когато почти всекидневно се отправяха анонимни сигнали за бомба в Софийския районен съд - спомня си Вера Чочкова. - На едно от поредните заседания дадох почивка, през която в централата на съда бе прието поредното обаждане за поставена бомба в сградата. Аз обаче изчаках почивката да свърши и когато страните по делото заеха местата си, ги уведомих за инцидента. Докато всички вече си мислеха за възможната дата, на която може да продължи делото, в залата влетя един от адвокатите на подсъдимите. Неговото закъснение отпуши страстите и един от опонентите му го нападна с репликата: А, ето кой е подал сигнала за взривното устройство! Адвокатът, който и без това беше много афектиран, моментално му се закани: Искаш ли да дойда и да те фрасна? Но най-изненадваща беше репликата на прокурора по делото. Той изгледа цялата случка с ръце, скръстени на гърдите, след което обобщи: Каквито клиентите, такива и адвокатите. А съдебният секретар през цялото време се опитваше да въдвори ред и да обясни на всички, че трябва веднага да напуснат не само залата, но и сградата на съда, усмихва се съдия Чочкова и допълва, че страните по делото едвам успели да съгласуват някаква дата и се изнесли на бегом. В залата останахме само аз, прокурорът и съдебният секретар, за да оформим протокола от заседанието - продължава тя. - И точно тогава забелязах, че до една от пейките има забравена чанта. Попитах колегите си дали знаят на кого е, а съдебният секретар започна да крещи, че това е бомбата и че тя ей сега ще избухне. Няколко минути по-късно пристигнаха полицаи и взеха чантата, а след малко в залата дотича един от адвокатите, който започна да се тюхка, че е негова и че имал вътре важни документи... С това случките от нейната практика, достойни за съдебния фолклор, не се изчерпват. Тя вече не си спомня за какво точно е било обвинението, но към края на делото попитала страните дали имат още някакви искания. Без да каже нищо,, адвокатката на подсъдимия триумфално й занесла един запечатан бял плик. Докато тя се връщала към мястото си, прокурорът силно се възмутил и обявил на висок глас: Това е безобразие! Тук се предлага съвсем открито подкуп в запечатан плик. Единият от двамата съдебни заседатели също не останал по-назад и с треперлив глас попитал: Ами, ако вътре е антракс? За да успокои нервите на колегите си, съдия Вера Чочкова решително отворила плика пред всички и отвътре изпаднала... характеристиката на подсъдимия, написана и изпратена от кмета на родното му място. Със забавното обаче върви и обидата, защото напоследък към съда се отправят упреци, с които аз не съм съгласна - категорична е Вера Чочкова. - Според мен съдебната система не е чак толкова неефективна, и изобщо не споделям тезата, че правораздаването буксува. Всички колеги - и от органите на досъдебното производство, и в съда работим. Единственият проблем, който все още се нуждае от радикално решаване, са недобрите битови условия. Залите са недостатъчни и това неведнъж е ставало повод за отлагането на делата с по няколко месеца. Крайно време е да бъдат създадени такива условия, че да гледаме делата в нормални зали, а не в кабинети.... Според нея никой от опонентите не отчита друга една особеност: лавинообразно растящият брой на делата, които всяка година заливат съдилищата и тоталната невъзможност на съдиите да се запознаят с материалите, да насрочат и водят процесите в разумни срокове.От натрупаното през деня напрежение Вера Чочкове се отърсва с книга в ръка. Любим автор няма и напоследък чете предимно криминални романи. Не е и отявлен киноман, защото не й остава време. Предпочита да си взема видеокасети. Не понася единствено филми на ужасите. Определя себе си като домошар, защото не обича да ходи по клубове и дискотеки - заради цигарения дим. Не понася да й люти на очите и не харесва дрехите й да ухаят на тютюнев дим. В пиенето също не я бива и предпочита горещ шоколад или мляко с какао.Последната й любов извън работата са ските. По тях се е запалила преди две години и всяка по-свободна събота и неделя през зимата е в планината. Всъщност ските ме принудиха да се преборя със студа - признава Вера Чочкова. - Винаги съм мразела да ми е студено, но откакто открих ските, проблем нямам.Другото й хоби е готвенето, но не се смята за кулинарен магьосник. Десертите й се отдават най-много, а в палачинките и крем-карамела твърди, че е без конкуренция. За себе си казва, че в кухнята е традиционалистка и набляга на българското. Обича още китайската кухня и мрази пикантната екзотика.По принцип смята, че води здравословен начин на живот, защото не полага за външността си кой знае какви грижи. Един час задължителна гимнастика сутрин,малко червило и... никакъв грим. Засега няма намерение да сменя нито режима, нито черната съдийска тога с друга униформа. Желае само едно - да продължи с израстването си в професията, защото е убедена, че се е сбъднала мечтата на живота й.

Facebook logo
Бъдете с нас и във