Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРИ ИЗНАСЯТ ПРОИЗВОДСТВОТО НА СИНТЕТИЧНА ДРОГА В СЪРБИЯ

Борческият югозападен район на страната ни е на път да защити реномето на държавата, такова, каквото го дефинира прословутият доклад на Държавния департамент на САЩ за разпространението на наркотици в света. Според документа, през 2007 г. България е продължила да бъде главно транзитна страна за дрогата и в по-малка степен производител на наркотици.
Американските експерти по дрогата са направили извода, че се наблюдава тенденция за изнасянето на нарколабораториите от страната ни в съседните държави, нечленки на Евросъюза. Произведените там синтетични наркотици, част от които се мешат и у нас, преминават през страната ни в посока Турция, откъдето се отправят към пазарите в Югозападна Азия.
Основните методи за пренос на хероин и синтетични наркотични вещества включват автобуси, ванове, ТИР-ове, камиони и автомобили (обикновено екскортирани от труженици на оперативно интересни лица, а по-малки количества се пренасят с въздушния транспорт.
Една прелюбопитна случка в западната ни съседка в началото на април доказва колко прави са щатските анализатори. Бедата обаче е, че в дъното на всичко отново е нашенец.
При спецоперация на сръбската полиция в град Винча, намиращ се непосредствено до столицата Белград, в началото на април е бил арестуван 30-годишният кюстендилец Радостин Димитров Тренев. Той е спипан с двама сърби, докато бъркали синтетична дрога в незаконна лаборатория.
Ден-два след ареста сръбските власти възвеличават Радостин, като човека, без чиято намеса лабораторията едва ли е щяла да съществува. Според информация от полицията Тренев е химическата душа на цеха за синтетика.
Заедно с българина в кауша са и двама сърби - охранителят на къщата и братът на собственика, който, според властите, живеел в Германия. Според близки до разследването основната задача на Тренев била да смесва веществата за изработването на хапчетата. Самоличността на нашенеца е установена въз основа на намерените документи, но сръбската полиция е проверила достоверността им по официален ред.
След тази процедура тримата химици са били изправени пред белградския съд, който разпоредил да им бъде наложена мярка за неотклонение задържане под стража.
Арестът на българина и сръбските му помощници почти съвпадна по време с още една интересна случка. Български митничари от ГКПП - Олтоманци задържаха на 10 април половин килограм кафяво прахообразно вещество, скрито в пластмасова бутилка в резервоара на лек автомобил Фолксваген голф. Зад волана бил сръбският гражданин Миодраг Станоевич.
Най-учудващото е, че при първоначалните тестове веществото реагирало като хероин, но по-късно внимателна експертиза доказала, че в бутилката всъщност има парацетамол с кофеин, но не и хероин.
Находката даде основание на кюстендилската полиция да направи предположението, че най-вероятно сърбинът Станоевич е бил пуснат със специалната задача да провери режима за проверка и контрол през граничния пункт. Според неофициална информация тази хипотеза се налага като основна, след като стана ясно, че кюстендилец бърка дрога в съседна Сърбия.
Паметливи местни хора припомниха, че преди около година по време на полицейска операция в близките до областния център села Катрище и Коняво антимафиоти от ОДП - Кюстендил откриха две гнезда за съхранение на съставки за производството на синтетична дрога. Малко след полицейския удар за общодържавно издирване бе обявен Ивайло Тренев, по-големия брат на Радостин.
По време на акцията, проведена на 30 май 2007 г., от къща в село Катрище са били иззели около 20 кг амфетамин, както и туби със 100 литра течни реактиви.
Кой знае защо Окръжната прокуратура - Кюстендил образува по двата случая две отделни досъдебни производства, може би с идеята, че между тях няма доказана връзка.
По-важното обаче е, че два месеца по-късно, през юли преписката Коняво, където на практика са открити само стъклени охладители, през които се прекарват течните прекурсори, преди да се превърнат в сухо вещество, е прекратена. Според сега действащото законодателство, притежанието на въпросните уреди не се наказва от закона. Сред мотивите на прокуратурата за прекратяването е и този, че уредите са били открити в стара необитаема къща. Нещата добиха съвсем друг смисъл, когато се изясни, че съборетината всъщност е собственост на кметския наместник на кюстендилското село Буново Недялко Янев. Това обаче не предизвика никакъв интерес от страна на държавното обвинение и преписката Коняво замина в архив.
Второто досъдебно производство за намереното в с. Катрище съвсем доскоро събираше прах на бюрото на наблюдаващия го прокурор от Кюстендилска окръжна прокуратура Владимир Мицов. Причината бе че липсваше основният заподозрян Ивайло Тренев. Съвсем неочаквано обаче той се яви в родния си град и се предаде доброволно в полицията. Вместо да го постави зад решетките, прокуратурата и съдиите така се трогнаха от жеста му, че го оставиха да се шляе на свобода срещу сумата от 1000 лв. парична гаранция. Пред съда той обеща тържествено, че когато го повикат, ще се яви начаса. След което Ивайло се покри.
Връзка между двата случая има, сигурни са спецполицаи, работещи срещу трафика на дрога. Не може да няма връзка, след като единият брат се е захванал с тази работа тук, а другият оттатък, коментираха те. Със сигурност двамата Треневи са били част от една схема за производство и трафик на синтетични наркотици, смятат още в Кюстендил. Засега обаче все още няма официална българска институция, която да направи тази връзка и да предприеме необходимите мерки за разрешаването на случая. Големият брат Ивайло е на свобода, Радостин лежи в сръбски арест и е обект на разследване на съседските служби.
Любопитното семейство Треневи има трима синове. Най-големият Ивайло е на 36 г., след него е Антонио на 35 г., а най-малкият - Радостин, който е задържан в Сърбия, е на 33 години. Те имат и сестра Мадлена.
Според местните слухове бащата Димитър от тридесет години живее и работи в Германия. Там той живее на семейни начала със сръбкиня. Каква е ролята на втората съпруга на Тренев-баща, дали той и мащехата имат пръст в забъркването на амфетамин в град Винча, засега е загадка, от която най-живо се интересуват само махленските клюкари, но не и службите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във