Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРИЯ ОСЪДЕНА ЗА НЕЗАКОННО ЗАДЪРЖАНЕ В ПСИХИАТРИЯ

България загуби поредното дело в Страсбург. Всеки един от българите трябва да бръкне в джоба си и да плати на пловдивска лекарка, която е била държана незаконно 30 дни в лудница.
На 28 септември тази година Европейският съд за защита правата на човека и основните свободи осъди страната ни да плати 2000 евро обезщетение за неимуществени вреди и 1200 евро разноски по дело, заведено от доктор Анелия Кирилова*.
Вината, заради която България пак понесе финансови санкции, е на прокуратурата и на лекари от психиатрията в Пловдив. А в основата на цялата драма е... семеен скандал.

На 2 май 1999 г. Районната прокуратура в Пловдив образува преписка за принудително психиатрично лечение на Анелия Кирилова. Искането за настаняване на жената в клиника е направено от нейния баща Димитър Кирилов.
В документа мъжът твърди, че дъщеря му страда от психично разстройство, правила е опит да се самоубие и с това си поведение е опасна за себе си. Към молбата Димитър е приложил писмени показания на двама съседи, които твърдят, че в продължение на половин година от дома на Кирилови често се чуват трясъци и много силни шумове. Звуковете им пречели да спят и нарушавали тяхното спокойствие. Освен това свидетелите заявили, че на няколко пъти се е наложило да викат полиция, която да потушава семейните конфликти.
На 31 август 1999 г. районният прокурор на Пловдив Иван Даскалов издава постановление, в което разпорежда Анелия Кирилова да бъде отведена за 30 дни в психиатрично заведение. Освен това Даскалов назначава и психиатър, който да прегледа жената и да каже какво лечение е необходимо за подобряване на нейното състояние. Документът завършва с думите, че на Анелия Кирилова е изпратено съобщение да се яви в пловдивския психодиспансер.
С постановлението си обаче прокурорът извършва грубо нарушение на Закона за народното здраве (ЗНЗ). Чл. 59 от отменения ЗНЗ гласи: Настаняването на задължително лечение се извършва с решение на районния съдия по предложение на районния прокурор.
Тоест единствено съдът има право да настанява принудително в лудница. И то само ако предложението на районния прокурор е мотивирано и на лицето е извършена съдебно-психиатрична експертиза.
Освен това, според законодателството ни, в психиатрия се затварят хора, болни от шизофрения, параноя, циклофрения, епилепсия, от сенилни, пресенилни, травмени, съдови и органично-мозъчни психични разстройства, от инфекциозни, соматогенни, психогенни и интоксикационни психози, от олигофрения и тежка психопатия. Целта е да се предотврати евентуално извършване на престъпление от тяхна страна, тъй като има опасност да навредят на себе си или на околните.
А в случая с Анелия - нито има повдигнато обвинение срещу нея, нито съдът е разрешил тя да бъде настанена в клиника, нито пък е доказано, че може да извърши престъпление или да нарани някого другиго.
На 1 септември 1999 г. полиция отвежда Анелия Кирилова в психодиспансер. Оказва се, че жената не била получила съобщение да се яви в клиниката. Психиатри започнали да я разпитват за здравословното й състояние, но вместо да отговаря, жената им обяснила, че е лекар и че явно има някаква грешка.
Вместо да срещне разбиране, колегите й в прав текст заявили, че тя трябва да остане в клиниката 30 дни, през което време ще й се направят пълни изследвания за психическото състояние. Лекарите се позовали на прокурорското постановление, но не я запознали с него.
Анелия се противопоставила. Обяснила пак, че е лекар и че ако има каквото и да било заболяване, било то и психично, сама щяла да се обърне за помощ. Тя допълнила, че не вижда нужда от изследвания и да бъде лекувана, тъй като е напълно здрава.
Думите й предизвикали съмнението на колегите й, които приели твърденията й за проява на психическо разстройство. Те набързо й поставили силни инжекции. От тях Анелия припаднала. Веднага била повикана линейка, която я откарала в психиатричното отделение на бул. Пещерско шосе в Пловдив.
Там, в продължение на три дни, жената била подложена на тормоз от страна на докторите, които я тъпчели нон-стоп с всякакви силни медикаменти. Лекарствата не действали добре на Анелия, тя постоянно се чувствала като дрогирана, отпаднала, получила и обриви по цялото тяло, защото към част от хапчетата и инжекциите била алергична. Колкото повече твърдяла, че е здрава и няма нужда от лечение, толкова по-често колегите й увеличавали дозата от хапове. Те постоянно я заплашвали, че ако продължава да упорства, ще бъде тикната в острото отделение - така, на жаргон, докторите казвали на отделението с най-тежките случаи.
След три дни мъки и постоянна употреба на лекарства Анелия била пусната в домашен отпуск. Първата й задача, след като излиза на свобода, е да се свърже с адвокатката си Веселка Боева. Измъчената жена споделя пред юристката, че ако трябва да се върне в психиатрията, ще умре. Тя я моли за съдействие и помощ.
На 6 септември 1999 г. адвокат Веселка Боева подава писмено възражение в окръжната прокуратура в Пловдив. В него тя моли да се отмени постановлението за принудително лечение на прокурора Иван Даскалов, тъй като грубо са нарушени правата на Анелия. Адвокатката пише още, че в случая става дума за семейни отношения, в които държавното обвинение не бива да се меси. За да подкрепи твърденията си, Веселка Боева иска да бъде разпитана майката на Анелия - Мария Кирилова, която преди инцидента с дъщеря й многократно е пускала жалби в прокуратурата срещу съпруга си Димитър. Не става ясно какво точно е провинението на мъжа, посягал ли е на жена си, агресивен ли е бил към близките и т.н.
Десет дни по-късно окръжната прокуратура изпраща писмо до районната с указания да се събере допълнително информация за случая Анелия, тя и майка й Мария да се разпитат и да се прецени дали постановлението за принудително лечение е законно.
Единственото, което извършват магистратите от районната прокуратура, е да разпитат Анелия и майка й, които потвърждават, че става дума за семеен конфликт. Обвинителите не си мърдат пръста да изискат преписките срещу Димитър, да видят точно за какво се е оплаквала съпругата му.
На 5 октомври 1999 г. прокурорът от районна прокуратура Димитър Ангелов решава, че жалбата на адвокат Боева е неоснователна и потвърждава постановлението за принудително лечение.
В края на октомври Анелия отново е повикана в психодиспансера, като писмото й е връчено от баща й Димитър Кирилов. Тя отива в болницата заедно с адвокатката си.
Там двете жени се срещат с тогавашния директор на клиниката д-р Фьодоров. От него те разбират, че подчинените му се съмняват в здравословното състояние на Анелия. Според тях тя е болна. По време на срещата адвокат Боева и клиентката й научават за новото постановление на държавното обвинение. Въпреки прокурорското разпореждане лекарят не задържа Анелия в болницата, защото адвокатката твърдо заявява, че ще го обжалва.
Няколко дни по-късно наистина пуска жалба срещу принудителното настаняване на Анелия Кирилова. Но докато се чака произнасянето на окръжната прокуратура, Анелия пак се озовава в лудницата. На 20 декември 1999 г. полиция идва в дома й и я отвежда. Единственото обяснение, което получава жената, е, че трябва да й се направи експертиза.
Защитникът й Веселка Боева научава за действията на ченгетата и пуска отново жалба до окръжната прокуратура, в която настоява постановлението на районната прокуратура да бъде отменено и докато не се произнесе окръжен прокурор, то да бъде спряно.
Докато се чака произнасяне по жалбата, Анелия остава затворена в психиатрията. Задължават я да взима лекарства, въпреки че според вътрешните правила това е забранено, докато не се направи експертизата за състоянието й.
На 7 януари 2000 г. окръжната прокуратура в Пловдив отменя постановлението на районната като незаконосъобразно и праща писмо до шефа на лудницата д-р Фьодоров. За по-сигурно адвокат Веселка Боева лично му се обажда по телефона, за да го уведоми за решението на държавното обвинение. Въпреки това Анелия Кирилова е освободена цели 10 дни по-късно - на 17 януари 2000 година.
Ръководството на клиниката се оправдало с декларация, подписана лично от Анелия, в която тя изразява доброволното си желание да остане в здравното заведение, за да се лекува.
След като напуска болницата, жената признава пред адвокатката си, че е подписала документа по две причини - от страх и под въздействието на силно упойващи медикаменти. Страх я било, че ако не парафира декларацията, нейните колеги ще я затворят в острото отделение, откъде тя нямало да излезе жива.
За месец престой в лудницата психиатрите установили, че Анелия е напълно здрава, няма данни за някакви смущения в състоянието й, а и не се е водила на отчет никъде.
Заради психическия тормоз, на който е била подложена, пловдивската лекарка решава да си потърси правата пред Европейския съд за защита на правата на човека и основните свободи в Страсбург.
След шестгодишна съдебна одисея, на 28 септември тази година става известно и решението на магистратите. Според тях са нарушени три текста от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Анелия е била незаконно лишена от свободата си и държана принудително с прокурорско разпореждане, а не с определение на съда (чл. 5 от КЗПЧОС), нарушено е правото й на свобода на личния живот, което се изразява във волята й сама да подпише декларация за доброволно лечение (чл.8 от конвенцията). Погазен е чл.13, според който: Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.
Според адвокатите става дума за това, че българското законодателство не предвижда ефективни правни средства, с които човек може да се защити от принудително наложено му психиатрично лечение. Тоест ако те обявят за луд и те бутнат в психото, няма как чрез съда да докажеш, че нищо ти няма.
Което всъщност трябва да наведе на някои мисли законотворците ни и да променят някой и друг закон, за да не се налага и друг път целокупният български народ да плаща за техните пропуски.
Мила Атанасова

*Имената на потърпевшите са сменени по тяхна молба.

Facebook logo
Бъдете с нас и във