Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

България отново осъдена заради калпав закон

"Нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от банката след началната дата на неплатежоспособността на следните действия и сделки изпълнение на парично задължение, независимо от начина на изпълнението...".

Това е действащ текст от нашия Закон за банковата несъстоятелност - закон, който след фалита на Корпоративна търговска банка се превърна в настолно четиво за хилядите кредитори, длъжници и трети лица, свързани по някакъв начин с банката.

Нормата не дава възможност за никаква преценка на съда дали е налице, или не какъвто и да било умисъл да се навреди на интересите на кредиторите - той просто обявява сделката за нищожна и точка.

Само че точно за този законодателен подход  държавата ни бе осъдена от Европейския съд по правата на човека в Страсбург на 5 юли тази година.

Същото правило - в Търговския закон

България бе осъдена да плати на двама търговци 53 834 евро обезщетения и разноски заради текст с напълно идентично съдържание, който фигурираше в чл.646 ал.2 от Търговския закон до 2013 година. И който позволяваше да бъде обявявана за нищожна практически всяка сделка на фалирал търговец, сключена след датата на изпадането му в неплатежоспособност - както за доставки на химикалки, ток или вода в офиса му, така и за ипотеки и залози. А кога е била тази дата  решаваше съдът - понякога "часовникът" се връщаше и с по десет10 години назад...

Този "дребен" законодателен проблем стана особено ясно видим след 2008-2009 г., когато и България потъна в световната криза и се стигна до масови фалити на фирми.  По иск на кредиторите съдилищата обявяваха за нищожни такива сделки, без значение дали те увреждаха масата на несъстоятелността, а третите лица, договаряли с длъжника, трябваше да връщат получените срещу доставените от тях стоки пари. Така търговците, които изпадаха във фалит, буквално "повличаха" след себе си всичките си контрагенти. Като за капак станаха публично известни десетки случаи, в които се  злоупотребяваше и се манипулираше началната дата на неплатежоспособността  само и само  да бъдат обявени за недействителни конкретни сделки на дружеството, чийто фалит се искаше.

Развалянето на сделки със задна дата принуждаваше фирмите, доставили на такива фирми каквито и да било стоки, да връщат парите за тях в масата на несъстоятелността и да се подреждат най-открай на опашката на кредиторите, защото оставаха и без обезпечения за вземанията си. А така плащанията почти никога не стигаха до тях – лъвският пай от оскъдното имущество на фалиралите търговци се обираше от държавата, която е привилегирован кредитор в тези производства. И ако остане нещо - от банките. За обикновените кредитори по правило не оставаше нищо. Така ефектът от фалита на един се мултиплицираше нататък по веригата - към следващите му контрагенти, които също едва оцеляваха в условията на кризата.

Всичко това доведе до промени в Търговския закон (ТЗ). През 2013 г. група депутати от БСП, а впоследствие и от ГЕРБ внесоха предложения за изменения в ТЗ, които чувствително промениха нещата и дадоха по-голяма защита на третите добросъвестни лица, търгували със закъсали фирми. Мотивите към законодателните предложения описаха реалните очертания на ужаса, с който търговците у нас бяха принудени да се примиряват по силата на закона: "Действащият Търговски закон позволява обявяването за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на изключително широк кръг правни действия, извършени след началната дата на неплатежоспособността. В практиката началната дата често се определя от съдилищата години назад във времето (в редица случаи - повече от десет години). Това поставя интересите на третите добросъвестни лица и предвидимостта на оборота на сериозно изпитание. В множество случаи третите лица трябва да връщат в масата на несъстоятелността милиони левове, а обезпечения, които са учредени преди много години, се оказват относително недействителни. Тези особености на действащата правна уредба пораждат риска от верижна неплатежоспособност на стопанските субекти и висока степен на правна несигурност. Действащата правна уредба на исковете за попълване на масата на несъстоятелността е и основната причина за все по-честите в практиката случаи на манипулиране на началната дата на неплатежоспособността с цел обявяването на относителна недействителност на извършени от длъжника действия и сделки. Жертви на подобни практики най-често се оказват банките...", признаха депутатите, които внесоха проекта.

Така законът беше променен. Но за тези, които междувременно пострадаха от предишния закон, имаше само един-единствен път за защита: съдът в Страсбург.

Държавата - отново на съд

На 5 юли тази година съдът в Страсбург се произнесе по два иска, обединени в едно, заведени от пострадали търговци при приложението на стария текст в  чл.646 ал.2 от ТЗ. И осъди държавата да им плати обезщетения - както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които са понесли заради неудачното й законодателство.

Историята накратко: през 2005 г. двете фирми продават на трета компания лекарства - сделките са напълно законни, извършени са в кръга на обичайната им дейност и приключват съвсем нормално: стоката е доставена, а парите - платени. През 2006 г. обаче за компанията е поискан фалит. Той е обявен с решение на Пловдивския окръжен съд от 17 ноември 2006 година. Само че датата, от която според съда е настъпила неплатежоспособността, е октомври 2005 година. Така часовникът "се връща" и  сделките на двамата търговци попадат в т.нар. подозрителен период. За които законът безапелационно постановява, че са нищожни по отношение на кредиторите...

Точно по тази причина първоначално Пловдивският окръжен съд, а впоследствие и апелативната инстанция постановяват нищожността на сделките, без въобще да разсъждават дали те са увредили с нещо интересите на кредиторите на фалиралата фирма. И не обсъждат възраженията, че на практика двамата търговци няма как да са знаели, че контрагентът им има затруднения в плащанията по времето, когато са сключвали сделките си с него, тъй като несъстоятелността е обявена година по-късно. А ВКС въобще не допуска жалбите на търговците до разглеждане.  

Така двете фирми са принудени да връщат парите от сделките си - едната 22 043 лв., а другата - 33 344 лева. При това с лихви и разноски, защото срещу тях са образувани и изпълнителни дела.

Резултатът: двойна загуба за двамата търговци - веднъж са доставили лекарствата, а втори път са ги платили. И понеже цялото имущество на длъжника им отива за удовлетворяване на привилегирования кредитор - държавата, за тях не остава нищо.

През 2010 г. двете фирми сезират съда в Страсбург. И на 5 юли тази година  той казва, че те са станали жертва на безспорна намеса в правото им на собственост, при това установена в закон. С който обаче е бил нарушен балансът между обществения интерес и този на търговците. Нарушение, установено впрочем и от самия български законодател, който през 2013 г. точно с този мотив измени чл.646 от ТЗ.

"Съдът е на мнение, че е достатъчно да се разгледат жалбите по член 1 от Протокол №1, който гласи следното: "Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своето имущество освен в обществен интерес и при условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право."

Жалбоподателите са били задължени да плащат парични суми и по този начин са били лишени от това, което е тяхно имущество. Съдът трябва да определи дали тази намеса е била законна и в обществен интерес и дали е постигнато справедливо равновесие между изискванията на общия интерес и правата на жалбоподателите, посочва съдът. И казва: "Съдът не вижда причини да отхвърли възгледа на националния парламент, че чл. 646, приложим към жалбоподателите преди измененията от 2013 г., не предлага балансиран подход. Фактори, които изглеждат уместни за справедлив баланс, като например факта, че жалбоподателите са предали на дружеството стоките, за които са получили плащане, че това е било извършено в рамките на нормалната търговска дейност на тези дружества и че няма абсолютно никакви доказателства за воля да се навреди на кредиторите от страна на жалбоподателите, не са били взети предвид от националните съдилища. Вместо това, в съответствие с действащото национално законодателство по това време, жалбоподателите са осъждали автоматично, а именно, без да разполагат с право на преценка по делото, да върнат получените  суми, както са приети от националните съдилища...".

Накрая съдът в Страсбург извършва и преценка дали търговците са имали какъвто и било начин да защитят интересите си - колкото да стигне до извода, че такъв няма: "Съдът трябва да провери дали действителните средства за защита, предвидени в член 648 от Търговския закон, са ефективни и годни да поправят положението на жалбоподателите. В това отношение Съдът отбелязва, че никъде в рамките на вътрешното производство или в производството пред него не е могло да се твърди, че жалбоподателите са могли да поискат връщането на доставените стоки. Вярно е, че правителството твърди, че е било възможно кандидатите да се присъединят към производството по несъстоятелност и да претендират за парите, които са загубили. Тези възражения обаче са общи и не оспорват конкретните изчисления на жалбоподателите, които показват, че в конкретния случай процедурата, предвидена в член 648 (б.ред. - възможността за включването на двамата търговци като редови кредитори в производството по несъстоятелност), би била от малка полза за тях, ако въобще има такава. По този начин Съдът заключава, че след като жалбоподателите са били осъдени да върнат сумите, които са получили - при условие че е бил нарушен принципът на правната сигурност, те не са успели да защитят задоволително своите права и не са разполагали с ефективни средства, за да компенсират загубите си."

Пита се в задачата кога и текстът на чл.22 ал.2 от Закона за банковата несъстоятелност, който е напълно идентичен с отменения в ТЗ - същият този, за който държавата бе осъдена - ще "кацне" на бюрата на европейските съдии. Защото отговорът на въпроса какво ще решат те, ако това се случи, изглежда все по-реторичен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във