Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРИН Е ЖЕРТВА НА СЪДЕБЕН ФАРС В САЩ

Хубаво е, че от време на време в страната пристига по някой високопоставен американец. Още по-хубаво е, когато високият ни гост е запознат детайлно с дереджето ни. А най-хубаво е, когато човекът извади от кочана с рецептите и с часовникарска прецизност напише коя наша болежка от какво лекарство се нуждае. В края на миналия месец (28-29 август) в София пристигна един от легендарните US-емисари Ричард Ран: икономистът, с чиято помощ през 1990 г. България направи първите няколко крачки към гражданското общество и пазарната икономика. Поводът за неговата визита в София е от частен характер и затова няма смисъл да му обръщаме внимание. Онова обаче, което накара сърцата на всички да забият учестено, е следното: според г-н Ран най-големият проблем в българската икономика била корупцията в съдебната система. Имате много добри съдии и прокурори, но имате и такива, които не са толкова етични, колкото трябва да бъдат - постави диагнозата г-н Ран, след което предписа и необходимото лечение: всички неетични съдии и прокурори (т.е. - корумпираните и некадърните) да бъдат немедлено изгонени от съдебната система.Дали Ричард Ран е напипал болното място е въпрос, чийто отговор отдавна не е тайна за никого. Още повече че през последните две-три години той е само един от десетките американски лечители, минали през София, опипали с вещи пръсти българската Темида и заръчали как тя да бъде оправена.Лошо е, че нито един от US-докторите не спомена и дума по въпроса дали е компетентен да поставя съдебни диагнози. По-лошото обаче е друго: как не се намери поне един български управник, който да попита на висок глас кое кара американците да полагат такива грижи за българската Темида? А не погледне задокеанската й посестрима, която от години охка и стене от абсолютно същите болежки? Ей го - и повод има: от два месеца около един българин в САЩ се разиграва съдебен фарс за... чудо и приказ. През 1993 г. Иван Илучански пристига в САЩ със зелена карта, установява се при роднини в Чикаго и почти веднага започва работа като дроки драйвър (щатски аналог на нарицателното тираджия) в местната транспортна фирма Либърти 66. До момента, когато той влиза в домовете и умовете на милиони американци, за него се знаят само едно нещо - Илучански е добросъвестен данъкоплатец, в чието досие няма вписана дори глоба за неправилно паркиране. На 17 юни 2003 г. на междущатската магистрата И 80 (свързваща Ню Йорк със Сан Франциско през щата Уайоминг) той влиза във верижна катастрофа и с 40-тонния си камион Волво размазва движещия се пред него пикап Тойота. От свирепия удар четиримата пътници в японското возило - 61-годишният Уолтър Крейтън, 57-годишната му съпруга Бети Клар и внуците им: 13-годишният Тод и 11-годишният Брайън от Орегон, загиват на място. Българинът моментално е арестуван и е хвърлен в най-близкия затвор в гр. Ларами (окръг Олбъни).ФАЛШИФИКАЦИЯТАВ средата на юли Илучански е обвинен в предумишленото убийство, извършено при утежняващи вината обстоятелства. Според доказателствата, събрани до онзи момент, българинът е карал с несъобразена скорост и не е успял да реагира адекватно при създалата се ситуация. При огледа на местопроизшествието полицаите не са открили следи от спирачен пътен път, нито пък някакви видими белези, че шофьорът е направил рязка маневра, за да избегне фаталния сблъсък. Освен това съдът е установил и още две тежки прегрешения на Илучански: камионът бил технически неизправен, а той е фалшифицирал пътния си лист, надувайки часовете за задължителната си почивка. (Според трудовото законодателство на САЩ нито един шофьор на камион няма право да сяда зад волана, ако не е почивал определен брой часове на седмица). За подобно престъпление щатските закони предвиждат максимална присъда от 80 години лишаване от свобода в затвор със строг режим. Процесът е насрочен за след месец, а съдът определя на Илучански парична гаранция в размер на... един милион долара! Съвсем естествено нашенецът няма откъде на изкопае един милион долара и остава зад решетките. На 14 август, малко след началото на мегаделото, митът за безпристрастността на щатската на Темида рухна. Единственият свидетел, допуснат до участие в процеса, е пътният полицай Пал Ман. Пред съда той отново запя познатата песен: българският шофьор умишлено е причинил смъртта на четиримата, защото е могъл да избегне удара, но безразсъдно не го е направил. Причините за това са няколко и полицай Ман най-подробно ги изрецитира: Волво-то на Илучански не е било технически изправно; той е почивал по-малко от разрешеното (фалшифицираният пътен лист!) и затова е бил неадекватен на пътя; камионът се е движел със скорост, по-висока от позволената...В началото на съдебното заседание Иван Илучански заяви, че не се признава за виновен по всички повдигнати му обвинения, а съдът потвърди едномилионната парична гаранция и го върна в затвора в Ларами.ИСТИНАТАДоста трудно е чужденец да върши работата на полицията и съда, дори държавата домакин да се казва САЩ. Тенденциозното поведение на окръжния съдия по делото Джефри Донъл обаче мобилизира българската колония в Чикаго и не след дълго мозайката започна да се нарежда.Най-напред стана ясно, че макар да е дал показанията си под клетва, полицаят Пал Ман е излъгал и по време на предварителното разследване на инцидента, и в съдебната зала на 14 август. На 17 юни той наистина е пристигнал на местопроизшествието, но цели 20 минути след катастрофата. Още със стъпването си на терена той е наредил на очевидците веднага да напуснат района на катастрофата, без да запише имената и адресите им. Впоследствие нито един от тези очевидци не е разпитан и затова полицаят Ман е единственият свидетел, допуснат от съдия Донъл до участие в процеса. Именно разгонването на очевидците не позволява по-късно инцидентът да бъде възпроизведен така, както се е случил. Единствено валидно остава обяснението на Ман, което (меко казано) не е вярно. Отсечката от междущатската магистрала И 80, на която се е разиграл кървавият инцидент (в Скалистите планини), е добила печална известност и местните я наричат Каньона гроб. Според статистиката, всяка година на това място загиват (в резултат на катастрофи) около двайсетина души, а над 600 други са ранени. Въпреки че видимостта е силно ограничена (от непрекъснатите остри завои), максимално разрешената скорост продължава да е 75 мили в час (около 125 км). Трагедията обаче е предопределена от едно изключително грубо нарушение на американските закони, за което също не стана дума в съдебната зала. В дясната лента на пътното платно, в което са се движили участниците в катастрофата, върви ремонт, без обаче той да е обозначен по някакъв начин. Край магистралата няма никакви табели или светлинно-звукови сигнали, скоростта също не е била ограничена с временни знаци.Според разкази на истински очевидци (от онези, неповиканите в съда), трагедията се е разиграла... заради жена! Тя обаче не е мъркала, сгушена до Илучански, а е карала камион с ремарке. При това с доста висока скорост, но все пак в рамките на позволеното. След нея е движела Тойота-та на семейство Крейтън, а най-отзад - Волво-то на българина.На излизане от поредния остър завой в Каньона гроб пред очите на шофьорката се изведнъж се ширнало море от автомобили, натрупани заради необезопасения ремонт. Жената моментално скочила върху спирачката и с всички сили завъртяла волана, за да не връхлети върху спрелите отпред коли. От рязката маневра обаче ремаркето се обърнало в лявото платно и продължило да се влачи до окончателното спиране на камиона. На свой ред шофьорът на Тойота-та Уолтър Крейтън също набива спирачки и рязко завива, за да избегне сблъсъка с обърнатото ремарке. От удара пикапът се извърта и застава перпендикулярно на платното, за да бъде сплескан моментално от камиона на Илучански две секунди по-късно...РЕАКЦИЯТАБългарската емигрантска общност в Чикаго реагира доста солидарно срещу скалъпените обвинения срещу Иван Илучански. Неговият случая стресна много наши сънародници, които едва сега прозряха каква лесна жертва (на откровена полицейщина и чиста ксенофобия) могат да станат, ако попаднат на точните хора. Четирите български вестника в Чикаго (където живее Илучански) отправят постоянни апели към посланик Елена Поптодорова за личната й намеса в случая, но досега нищо такова не се е случило. В заведенията и клубовете в Чикаго, където се събират българи, са поставени каси за набиране на средства за гаранцията на Илучански. Според американското законодателство, първоначалната сума, която трябва да се внесе, е 10% от размера на гаранцията (100 000 щ. долара). До момента обаче всички събрани пари отиват за адвоката на Илучански Рон Бриди.Единствената надежда, че процесът Народът на САЩ срещу българина Илучански може да завърши по-благоприятно за сънародника ни, е фактът, че свидетелските показания на полицая Пол Ман са стопроцентова лъжа. Установено е, че Илучански не е фалшифицирал пътния си лист, но засега съдът не е обърнал никакво внимание на тази подробност. По същия начин стои и въпросът с техническото състояние на камиона. Няколко дни преди катастрофата Волво-то на Илучански е проверено основно от полицаи в щата Небраска. В писменото им заключение след проверката се казва, че Волво-то е в пълна изправност. Адвокатът на Илучански разполага с този документът, но все още той не е приет от съда като доказателство.Най-вероятно като свидетел ще бъде привикан и управителят на чикагската Либърти 66, който до момента изобщо не е разпитван по случая. Фирмата притежава 11 тежкотоварни камиона, в нея работят 15 шофьори и тя има лиценз за дейност в цялата страна. Инцидентът с Илучански е първото по-сериозно произшествие, в което името й е забъркано.Аналогичен случайПри почти същите обстоятелства през август 2002 г. край Сиатъл загина четиричленно семейство български турци. Тежката катастрофа е предизвикана от 25-годишната Сара Потс, която забива джипа си Форд в Хонда-та на Фикрет Атила, спряла внезапно по неизяснени причини. От удара колата на Атила се взривява и избухва в пламъци. Двайсет и шест годишната Гюлбахар Атила и момиченцата й Седа (4) и Еда (2) остават завинаги в горящата кола, а 40-годишният Фикрет почива две седмици по-късно от получените изгаряния. По време на предварителното разследване е доказано, че преди трагедията джипът на американката се е движел с около 200 км в час, а водачката водела... оживен разговор по мобилния си телефон. След двумесечно ходене по мъките Сара Потс отърва кожата с глоба в размер на 495 долара, макар че срещу нея трябваше да бъдат повдигнати четири обвинения за предумишлено убийство (за всяка жертва по едно). Тези дни стана ясно, че съпругът на Потс бил полицай...

Facebook logo
Бъдете с нас и във