Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ - НОВАТА ДЪВКА НА ЕВРОПА

АКО ИСКА СТРАНАТА НИ ДА НАПРЕДНЕ В ПРЕГОВОРИТЕ, ЕС ТРЯБВА ДА ИЗПРАТИ ТУК РЕВИЗОРИ. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ - ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ.Без реакция на българската общественост, само с административен натиск от Европейския съюз, е невъзможно да се постигне съдебна реформа у нас, категорично заяви политологът Иван Кръстев пред участниците в дискусията на тема Свобода, сигурност, справедливост. Според рекламата на мероприятието, то било посветено на проблемите на България по глава Правосъдие и вътрешни работи, констатирани в докладите на евроексперти. Кой знае защо обаче високият форум не бе организиран в София, където в ползотворните дебати можеха да участват и представители на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, а в Балчик - близо до топлите ласки на Черно море и до бурния нощен живот в Албена и Златни пясъци.За да изглеждат нещата като истински, в мероприятието взеха участие и посланикът на Холандия у нас баронеса Хенриет ван Линден и Марлис Бос, експерт по стратегическо планиране и анализи в холандския Асер институт.Корупцията е най-скъпоструващото прегрешение, защото спира инвестициите, икономическия растеж и подкопава събирането на данъци, сподели по време на дискусията г-жа Хенриет ван Линден. Според нея България трябва ясно да дефинира що е корупция, за да не се окаже борбата срещу недъга буря в чаша вода.От своя страна холандският експерт Марлис Бос също регистрира принос в европейската битка с българската корупция. Той препоръча в българските съдилища да бъдат назначени съдебни секретари, което било гаранция за прозрачността на правосъдната система.Апатията е страшно нещо. Неслучайно това, което четем в историческите книги, е, че разумните владетели много повече се плашат от апатията на хората, отколкото от протеста. Но какво се случи в страни, които имаха проблеми много по-тежки от България - коментира пред БНР след приключване на курортния дебат в Балчик Иван Кръстев. - Като погледнем например Южна Италия от 70-те, от 80-те години, едно нещо е общото: не е възможна каквато и да била реална промяна, ако зад нея не стои изразено обществено възмущение. С това, което видяхме например в Сърбия след убийството на Джинджич, арести на хора, на символични фигури, за които седмица преди това никой не би помислил, че могат да бъдат арестувани. И това стана възможно единствено и само защото 300 хил. души излязоха на улиците на Белград. И тези 300 хил. души бяха политическата воля, тези 300 хил. души според мен преформулираха и дневния ред...България се превърна в нарицателно за гангстерските убийства по улиците, обади се откъм мъгливия Албион в четвъртък (26 август) и експертът на Би Би Си за Югоизточна Европа Гейбриъл Партош. Той, както се казва, взе повод от т. нар. силно критичен доклад на британския експерт Байрън Дейвис за организираната престъпност, посрещнат на нож от българските власти и само за няколко ефирни минути ни направи... на мат и маскара. В много области като например гангстерските убийства по улиците, България се превърна в нарицателно за подобни инциденти. И това, разбира се, е повод за сериозна загриженост, обяви още Партош и ни закова на европейската стена на срама: Всяко правителство, когато е подложено на критики от такъв тип, би използвало много подобни методи в опит да намали ефекта им, като посочва други доклади и свои постижения. Но аз смятам, че когато се стигне до обсъждането на доклада на равнище Европейска комисия през следващия месец и, ако това доведе до по-критичен доклад от страна на Брюксел в сравнение с предишните години, това ще окаже своето влияние върху България...Както се казва - всичко е прекрасно. Досущ като на манифестациите по случай Деня на славянската писменост и българската култура по социалистическо, организирани на всеки 24 май по един и същи шаблон. Стройните колони от трудещите се и учениците носеха плакати с ликовете на партийните водачи, викаха до премала Ура, КПСС - БКП!, С БКП - напред! и Мир, труд, социализъм!, а на другия ден малцина си правеха труда да установят, че дори националния химн на България не могат да изкарат докрай. Какво ще се случи по-нататък с европейската борба срещу българската корупция и мафия е повече от ясно: нищо няма да се случи. По простата причина, че високоблагородните експерти от страните членки на Европейския съюз също ги е страх да назоват нещата с истинските им имена: съдебната система - това, правителството - онова. А би трябвало поне те да говорят истината, защото по никакъв начин не зависят от прищевките на сегашните или вчерашните управляващи. И когато това се случи, най-сетне хората, които разпределят европейските пари за демократизирането на България, биха научили кой и защо е похарчил 3 млн. евро за реформирането на прокуратурата, без от Закона за съдебната власт да е заличен текстът, че българската прокуратура е единна и централизирана, а всички прокурори са подчинени на главния прокурор. Парадокс, който отдавна не съществува в развитите демокрации, та дори в бившите републики на бившия Съветски съюз. На 27 март 2003 г. например Сметната палата огласи резултатите от финансовия одит, извършен по изпълнението на Програма ФАР (BG 9911) Правосъдие и вътрешни работи през 2002 година. В жизнерадостното съобщение, изпратено по този повод до медиите, нямаше и една буква за открито нарушение или неизпълнено задължение от страна на МВР и правосъдното министерство, ангажирани пряко със затваряне на преговорната глава 24 Правосъдие и вътрешни работи. В доклада на ревизорите бяха споменати над 25 нормативни документа и спогодби, разработени от специалистите в двете ведомства, както и средствата, усвоени от тях по Програма ФАР за целта - 7.634 млн. евро, което представлявало 94.82% от отпуснатите общо 9.5 млн. евро. Днес, две години по-късно, тъжната констатация е, че българското законодателство няма нищо общо с европейското и изобщо не отговаря на изискванията, поставени пред България. Въпреки че през 2003 г. и първото шестмесечие на 2004 г. отново са усвоени немалко средства за неговото реформиране. Не по-различно е и положението с европарите, получени по най-различни други поводи - семинари, компютризиране на МВР и съдебната система, разработване на нови административни структури и тъй нататък. Тук - 250 000 евро, там - 2 млн. евро, на трето място - 5 млн. евро. А ефектът - от умрял писмо.По най-груби изчисления за създаването на прословутата Единна информационна система за противодействие на престъпността от 1998 г. досега са усвоени поне 10-13 млн. лв. (част от тях пратени от чужбина), но системата така и не съществува. Реален напредък в похода на България към Европа - също. Което навява на мисълта, че истинската реформа в съдебната власт и МВР ще започне едва когато станем пълноправен член на Европейския съюз през 2007 година. С тънката разлика, че тогава българските реформатори ще говорят на английски, френски или немски език.А иначе политологът Иван Кръстев е прав: от корупцията и мафията може да ни избави само едновременно демонстрираната обществена нетърпимост към бюрократите, мутрите и техните храненици във властта. Проблемът обаче е, че хората не си мълчат, защото са апатични, а защото ги е страх.

Facebook logo
Бъдете с нас и във