Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРСКАТА МАФИЯ СЕ РОДИ ВЪЗМЪЖАЛА

Безспорно най-големи заслуги за превръщането на вътрешното ведомство в ковачница на кадри за подземния свят имат ген. Атанас Семерджиев, управлявал МВР от 27 декември 1989 до 2 август 1990 г., и ген. Богомил Бонев, който през 1992-1993 г. беше главен секретар на МВР, а през 1997-1999 г. - вътрешен министър.
Както е известно, ген. Семерджиев е кадрови военен, по времето на социализма в продължение на десетилетия беше несменяем началник на Генералния щаб на Българската народна армия и нямаше никаква представа какво и защо се случва в МВР. Той обаче беше изпратен там с по-особена политическа мисия - да унищожи и да изнесе онези кадрови досиета и оперативни разработки, които биха могли да спънат не само прохождането на по-първите партийни и меверейски другари в демокрацията и свободния бизнес, но и натрупването (независимо по какъв начин) на първите демократични милиони.
Казано накратко - ген. Семерджиев толкова старателно изпълни поставената му задача, че срещу него и дясната му ръка - Нанка Серкеджиева (шефка на МВР-архивите), беше образувано наказателно дело, което се влачи по инстанциите цели десет години. Накрая, когато и двамата достигнаха такава възраст, че влизането им в затвора щеше да е гавра с труп, Върховният касационен съд - на 11 април 2002 г. - най-после отсече: Семерджиев трябва да лежи 4. 5 години зад решетките, а Серкеджиева - само две години.
Според върховните магистрати, Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева са виновни за пълното унищожаване на 130 978 архивни досиета и на 13 257 досиета на действащи агенти на Държавна сигурност, както и за частичното унищожаване на други 18 695 досиета. Престъплението е извършено в периода от 25 януари до 7 февруари 1990 г., а псевдозаконовото основание за консумирането му е докладна записка от тогавашния заместник-министър на вътрешните работи Стоян Савов (одобрена уж механично от шефа му - ген. Атанас Семерджиев), който през 1992 г., за радост на всички участници в аферата, много удобно се... самоуби.
Другият изпуснат от класацията на успешните и неуспешните вътрешни министри, както вече казахме, е ген. Богомил Бонев. Въпреки че официално той не си е цапал ръцете с откровени престъпления по служба, неговото двукратно присъствие в МВР се оказа не по-малко вредно за вътрешното ведомство, за обикновените граждани и за държавата.
През октомври 1991 г., когато СДС печели парламентарните избори, Богомил Бонев е назначен за директор на СДВР, а няколко месеца по-късно (в началото на 1992 г.) тогавашният вътрешен министър - Йордан Соколов, го прави главен секретар на МВР. Първият етап от присъствието на синия генерал в МВР може да бъде описан само с няколко изречения: под благовидния предлог демонтаж на тоталитарната репресивна система от МВР са изхвърлени десетина-дванайсет хиляди ченгета. Сред тях има и откровени некадърници, и отявлени врагове на демокрацията.
Има обаче и една особена порода професионалисти, които по времето на първото синьо управление уж бяха уволнени по непригодност или по политически причини, но на практика бяха внедрени в току-що прохождащия свободен бизнес. И то не само във всички възможни отрасли, но и на всички необходими нива. Именно по онова време (в периода 1991-1992 г.) започна и създаването на прословутите паралелни структури на властта, чрез които стана и фактическото срастване на организираната престъпност с държавния апарат и частния бизнес.
Всъщност преди големия взрив, след който на бял свят се пръкнаха борците на Васил Илиев, каратистите на Иво Карамански и бившите барети на Румен Николов-Пашата, разпределението на силите в подземния свят беше следното: от едната страна на бухалката бяха силоваците на бившата Народна милиция, а от другата - силоваците на бившата Държавна сигурност. А първата сериозна схватка между тях се състоя не през октомври 1993 г. (прословутият побой в столичния спортен комплекс Дескрим), а година и два месеца по-рано - през август 1992-а.
Малцина сигурно още помнят, че тогава бригада от 50-60 бивши спортисти и бивши служители на ДС извършват първия по рода си погром в казино Севастопол, собственост на милиционерите Иван Иванов - бивш шеф на Оперативно издирване в Софийското градско управление на Народната милиция (така по социалистическо се наричаше днешната СДВР), и на Христо Величков - бивш директор на Националната полиция.
По онова време стопаните на казиното си нямат силова структура, защото изобщо не са предполагали, че ще им се наложи да държат на заплата свои биячи. В редиците на нападателите обаче се открояват няколко личности, които с такова усърдие въртят бухалките, че само година и половина по-късно вече са сред... бизнес елита на България. Доказвайки на света, че за някои средностатистически българи не е никакъв проблем да нямат никакво образование, но да управляват едновременно охранителни фирми, вериги от игрални зали и от заложни къщи, агенции за недвижими имоти, финансово-брокерски къщи, компании за международни превози, хотели и... даже банки.
Второто голямо парцелиране на бизнеса започва в началото на 1993 г., но... в три посоки едновременно. Най-напред милиционерският кръг около казино Севастопол прибира под крилото си Иво Карамански, който оглавява няколко бригади, съставени от бивши гребци, криминални престъпници, квартални бабаити от Перник и околните села, плюс стотина от по-окомуш обитателите на циганските махали в София и околните села.
Пак по това време т. нар. структура на бившите борци се разпада на три съставни части, две от които са силно централизирани - ВИС - 1 (под крилото на бивши висши офицери от МВР, които нямат нищо общо с бившата милиция и бившата ДС) и Клуб 777 (в която се мяркат фигури от две управления на бившата Държавна сигурност - УБО и Шесто).
Раждането и възмъжаването на третия стълб в подземния свят - СИК, става по доста усложнена процедура. Тук големите заслуги са на други две управления на бившата ДС - Първо и Второ главни управления (цивилното и военното разузнаване). Отначало фирменият кръг се завърта около хотел Орбита, след това - около хотел Аякс, а накрая - около зеления билдинг на бул. Джеймс Баучър № 87.
Успоредно с това е изградена и фирмената структура на екскомандосите от Специализирания отряд за борба с тероризма към МВР - Съюзът на бившите барети, от който се раждат най-малко 25-30 търговски дружества с най-различни предмети на дейност и чиято щабквартира е столичния плувен комплекс Спартак.
Другата характерна особеност от онези години е, че бившите куки от Държавна сигурност и МВР великодушно позволяват на бившите милиционери да въртят всякакъв вид бизнес, но в незначителни мащаби. Според осведомени, милицията е имала финансово надмощие над конкуренцията единствено от края на 1992 г. до началото на 1994 г., когато бригадите на Иво Карамански са отчитали на хората от кръга около казино Севастопол по около 5 млн. лв. на ден само от рекет (горе-долу по около 250 000 щ. долара). На 14 януари 1994 г. обаче Карамански е арестуван, хората му се пръсват във всички посоки на подземния свят, а бившите милиционери са принудени от конкуренцията да се оттеглят от голямата игра.
За тяхно щастие през пролетта на 1995 г. червеният вътрешен министър Любомир Начев отваря широко вратите на МВР и кани обратно на работа всички професионалисти, изгонени по времето на Йордан Соколов и Богомил Бонев. Статистиката мълчи по въпроса колко от тях са се върнали обратно в органите на МВР, но през следващата една година става ясно, че бившите куки от Първо и Второ главно управление са взели... цялата власт в подземния свят и са останали единствени на пазара.
Окончателният им триумф обаче се случва през есента на 1995 г., когато Клуб 777 престава да съществува, защото половината от пловдивското му ядро се влива във ВИС - 2, а другата му половина - в СИК.

Facebook logo
Бъдете с нас и във