Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА МАЙ Е ИТАЛИАНСКА

От една седмица политическият елит се скъсва от хвалби, че е направил обикновения българин пълноценен европеец. От няколко години обаче същият този обикновен българин денонощно се чуди какво ще прави в Европейския съюз с политически елит, за който първа радост е да наплюе опонента си и да го омаскари пред света, без да си мръдне и пръста дори, за да докаже поне половин дума от твърденията си. Последната размяна на предизборни удари с международен привкус се разигра в средата на април, когато откъм САЩ долетя вестта, че един българин е източил стотици милиони долари от ООН, като в името на високата цел той е подкупил почти цялото правителство на диктатора Саддам Хюсеин.Аферата гръмна на 13 април тази година, когато Людмил Дионисиев и неговите партньори Дейвид Бей Чалмърс-младши и Джон Ървинг бяха обвинени в далавери по програмата на ООН за Ирак Петрол срещу храни в периода 2000-2003 година. На следващия ден те бяха задържани по нареждане на съда в Хюстън, щата Тексас, на 15 април Дионисиев плати 500 000 долара парична гаранция, а на 18 април той и Дейвид Чалмърс-младши бяха изправени пред Федералния съд в Манхатън. Според обвинителния акт на федералния прокурор Дейвид Кели, в продължение на пет години Чалмърс, Дионисиев и британският гражданин Джон Ървинг играели трансгранична двойна игра за стотици милиони долари. Схемата била гениална. От една страна, те корумпирали експертите на ООН, работещи по програмата Петрол срещу храни, за да определят по-високи продажни цени на иракския петрол. А от друга страна - тримата зарибявали хората на Саддам, от които зависело кои фирми ще се докопат до черното злато на Ирак. Въпреки медийния шум и баснословната парична гаранция от 500 000 долара, прокурор Кели отрежда на Дионисиев съвсем скромна роля в аферата: един-два пъти той е придружавал американския си партньор Дейвид Чалмърс в Ирак и е изпратил няколко факса и електронни писма тук-там. Досущ като в историята с атентата срещу покойния папа Йоан Павел Втори обаче и чужди, и свои вкупом скочиха на главата на Людмил Дионисиев и на бърза ръка изплетоха няколко международни заговора, чиито следи отведоха борците за правда и демокрация до няколко крайни спирки едновременно: усойните коридори на бившата Държавна сигурност, кабинетите на покойниците Андрей Луканов и Робърт Максуел, до зловещите централи на КГБ и съветското военно разузнаване (ГРУ). А истината се оказа толкова проста, че чак няма накъде: престъпният бизнес на Дейвид Бей Чалмърс-младши с режима на Саддам Хюсеин започва още в средата на 80-те години, но не с помощта на Людмил Дионисиев, а с активното съдействие на един чилиец от италиански произход. И с благословията не на бившата ДС, а на режима на ген. Аугусто Пиночет и под благосклонния поглед на няколко западноевропейски разузнавателни централи. Четири години преди българинът Людмил Дионисиев да се превърне в престъпна величина с международен характер - на 19 април 2001 г., споменатият италиано-чилиец Аугусто Джангранди изпраща електронно писмо на един свой партньор от Италтек, базирана в гр. Ливорно, в което се казва: Смазването на механизма трябва да продължи. Необходимо е да им изпратим още 30 000 долара. За целта Мършавият е осигурил още 520 000 долара за покриване на разходите. Зад тези три кодирани изречения се крие една от най-мащабните афери, станали публично достояние заради ината и непримиримостта на неколцина журналисти. Няколко месеца по-късно се оказва, че Мършавият е прякорът, с когото аферистите наричат помежду си Дейвид Бей Чалмърс-младши. Получателят на 30-те хиляди долара е фирма, регистрирана от човек на Саддам Хюсейн в Аман. Аугусто Джангранди е идентифициран като един от най-крупните трафиканти на оръжие и петрол, прекарва по-голямата част от годината в Чили и е мажоритарен акционер в Италтек.Журналистическото разследване е дело на обединените усилия на Файненшъл таймс и италианския всекидневник Ил соле 24 оре, а крайният резултат е повече от зашеметяващ: в продължение на няколко години Италтек е действала в явно нарушение на програмата на ООН Петрол срещу храни, а в аферата, наречена Голямото плюскане (по едноименния филм на Марко Ферери). Публикацията вижда бял свят на 1 декември 2004 г., но източването на ООН става международен проблем пет месеца по-късно: когато дългата ръка на щатския закон стисва за гушата Людмил Дионисиев.НачалотоВ хода на разследването журналистите от Ил соле 24 оре и Файненшъл таймс докопват доказателства, че Аугусто Джангранди и Дейвид Бей Чалмърс-младши системно са нарушавали както резолюциите на ООН, така и американските закони.Техният съвместен бизнес започва още в средата на 80-те години на миналия век и в него ролите на двамата са поделени: с парите от петрола Чалмърс финансира оръжейния трафик на Джангранди към Ирак и... обратно. През 1986 г. например тексасецът е осигурил на италианския чилиец 180 млн. долара, с които са купени и доставени на Саддам Хюсеин несметно количество артилерийски снаряди и авиационни бомби. Четири-пет години по-късно Чалмърс поема от Джангранди управлението на Италтек, специализирана в производството на миниподводници Космос (Cosmos), и я превръща в петролна компания от световна величина. А през лятото на 2000-а Мършавият осигурява на Джангранди банковите гаранции, необходими му за изграждането на огромен военен комплекс в Абу Даби за боеприпаси и експлозиви. Според разследването на Ил соле 24 оре и Файненшъл таймс до 1999 г. Италтек не е имала нищо общо с петрола. Компанията е създадена от Аугусто Джангранди и от двама негови партньори с цел производство на двигатели за подводници. В края на 2001 г. обаче компанията вече отчита продажбата на... 39 млн. барела иракски нефт по програмата на ООН Петрол срещу храни, оставяйки далеч зад себе си останалите осем италиански компании и търговци, участващи в програмата. Тук трябва да бъде направено едно уточнение. На 14 април 1995 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция № 986, с която упълномощава правителството на Ирак да продава петрол при определени условия. Приходите от тези продажби трябва да бъдат депозирани в специална банкова сметка, контролирана от ООН, и да бъдат използвани единствено за купуване на хуманитарни стоки. Година по-късно режимът на Саддам Хюсеин най-после се съгласява с всички условия на резолюцията. Програмата е наречена Петрол срещу храни, специалната сметка е открита в една манхатънска банка, а икономическите санкции на ООН спрямо Ирак остават в сила за всички останали търговски сделки и договори. През декември 1996 г. правителството на Ирак започва да изпълнява програмата Петрол срещу храни, която е разпределена на 13 шестмесечни фази. По време на всяка от тези фази цената, на която се продава иракският петрол, се определя от различен експертен екип на ООН. Но единствено правителството на Саддам има право да избира компаниите, между които се разпределят квотите. Първоначално фирмата майка на Дейвид Чалмърс - Бейойл, работи самостоятелно на фронта и успява да получи директно от Ирак петрол за над 100 млн. долара. Към края на 90-те години обаче Саддам решава да не подписва повече договори с американски фирми или техни чуждестранни филиали. Ето защо Чалмърс заобиколя проблема с помощта на своя приятел Аугусто Джангранди - Италтек подписва серия договори с иракската държавна компания за добив и износ на петрол Сомо (Somo). КореспонденциятаФактът, че Италтек е била най-обикновена фасада, зад която иракският петрол се е изливал в Бейойл, е доказан от десетки обикновени и електронни писма, чиято достоверност не подлежи на съмнение. На 7 октомври 1999 г. един от ръководителите на Италтек изпраща имейл на асистентката на Дейвид Чалмърс в Хюстън Джийн Джонстън, за да й поиска помощ. Текстът гласи: Скъпа Джийн, във връзка с вчерашния телефонен разговор с Дейвид те моля да ми помогнеш за писмото, с което Италтек трябва да се представи (пред иракските петролни власти - бел. ред.). Трябва да измисля нещо в областта на петрола, защото там определено не сме експерти... Още на следващия ден секретарката на Чалмърс изпълнява молбата на италианеца и му изпраща (пак по електронна поща) текстът на писмото, което да се изпрати от името на Италтек до министъра на петрола в Багдад. В хода на разследването, Ил соле 24 оре и Файненшъл таймс успяват да се сдобият с доста от писмата, разменени между Хюстън и Ливорно. Тяхното съдържание недвусмислено показва, че по-голяма част от кореспонденцията между Италтек и официалните иракски власти е писана или редактирана от хората на Чалмърс в Бейойл. Сред находките на журналистите е дори сметката за разходите, направени от Италтек при промяната на статута на дружеството и регистрирането му като търговец в петролния бизнес пред ООН. Това писмо е било изпратено от Ливорно в Хюстън на 14 декември 1999 г. и в него италианците искат от Дейвид Чалмърс да изплати тези разходи, тъй като положението е критично. По-късно Дейвид Чалмърс-младши помага на Италтек да открие своя сметка в женевската Юнайтед Юръпиън Бенк (United European Bank), осигурява всички средства за покупката на иракски петрол и поема всички банкови разходи на италианците. ПодкупитеЕдин от хората, намазали покрай Бейойл, е Шакир ал Кафаджи - иракски емигрант в САЩ, който в периода 1996-2000 г. получава квота от 5 млн. барела суров петрол и заделя 400 000 долара за бившия ООН-инспектор Скот Ритър. С тези пари Ритър трябва да направи документален филм, с който да обяви на цял свят, че Саддам Хюсеин вече не е опасен и няма причина ембаргото да продължава. Според документите, с които Ил соле 24 оре и Файненшъл таймс разполагат, Ал Кафаджи продава своя купон (така се нарича документът, с който всяка фирма получава определена квота иракски петрол) на Италтек за 1 млн. долара, но те са изплатени от... Бейойл. В средата на 2000 г. режимът на Саддам въвежда т. нар. допълнителни такси върху износа на нефт. Става дума за най-обикновен рекет, защото всяка фирма трябва да си плати, първо - за да бъде избрана от правителството на Ирак, и второ - за да натовари петрола си. Въвеждането на тези такси отблъсва много почтени фирми от програмата на ООН Петрол срещу храни, но за хора като Дейвид Бей Чалмърс настъпват златни времена. Един от тях е пакистанецът Муртаса Лакани, който запознава споменатия вече Шакир Ал Кафаджи със съдружника на Чалмърс - Аугусто Джангранди. В писмо, писано на 28 ноември 2000 г. до италиано-чилийския бизнесмен, Лакани предлага на Бейойл и на Италтек да се възползват от ситуацията: Ако действаме бързо и своевременно, бихме могли да направим големи неща, възползвайки се от факта, че други ще се отдръпнат. И чудото се случва: от началото на декември 2000 г. до края на май 2001 г. Италтек успява да натовари от Ирак над 35 милиона барела суров петрол. Количество, непосилно дори за най-опитните играчи в бранша.В хода на журналистическото разследване е установено, че за незаконното разплащане с контрагентите си режимът в Багдад използва мрежа от задгранични фирми, през които минава и част от оръжейния трафик към Ирак в нарушение на ембаргото, наложено от ООН. Една от най-мощните черни каси на Саддам е Ал Вазел и Бабел (al Wasel and Babel), базирана в Дубай. Това дружество е споменато в оръжейния доклад на Чарлс Дюлфър, разпространен преди няколко месеца, и е включено от американското финансово министерство в списъка на фирмите, чиито капитали трябва да бъдат замразени за нарушаване на ембаргото над Ирак. В началото на март 2001 г., на среща в седалището на иракската държавна компания за добив и износ на петрол Сомо (Somo) в Багдад, съответният правителствен чиновник иска от Аугусто Джангранди да плати допълнителните си такси на Ал Вазел и Бабел. На 23 март същата година във факс до генералния директор на Ал Вазел Джангранди пише: На слизане в Хюстън (за среща с Чалмърс - бел. ред.) бях разпитан от американските власти и останах с ясно впечатление, че въпросът е много сериозен и заслужава предпазливост. Консултирах се с правната кантора Хънтън Уилямс (Hunton Williams), а отговорът, който получих и който прилагам тук, е много ясен. Според тях, в случай че решим да продължим с това плащане, можем да бъдем обвинени в серия от федерални престъпления, сред които измама, пране на пари, участие в престъпна група и корупцията зад граница...Във факса на Джангранди до Ал Вазел се казва още, че Дейвид Чалмърс му е забранил да изплаща каквито и да било такси на Сомо и му е поискал категорични гаранции за това. Още през април 2001 г. обаче станало ясно, че сценката е разиграна за заблуда на американските власти, защото Аугусто Джангранди изплаща на Ал Вазел и Бабел над 6 млн. долара. Според два счетоводни документа, с които Файненшъл таймс и Ил соле 24 оре разполагат, тези пари са излезли от сметките на хюстънската Бейойл.

Facebook logo
Бъдете с нас и във