Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА - СРАМ ЗА МАЙСТОРА

Петнайсет години след ликвидирането на Държавна сигурност сянката й продължава да държи будни стотици нейни бивши агенти и доносници - днес те си вадят хляба като видни политици, крупни бизнесмени и популярни дейци на науката и културата. Хиляди тонове печатарско мастило бяха употребени, за да научи прогресивното човечество, че злокобната тайна служба на малка България е въртяла на малкия си пръст огромното земно кълбо в продължение на половин век. Едва ли някой може да изчисли колко декари гора бяха изсечени за производство на вестникарска хартия, за да бъде обяснено на българската и международната общественост, че бившата Държавна сигурност е била перфектна машина за убийства и репресии и не се е спирала пред абсолютно нищо.И изведнъж - бившата Държавна сигурност извършва атентата срещу папа Йоан Павел Втори по възможно най-левашкия начин. Най-напред наема сивия вълк Мехмед Али Агджа, който е стар познайник (както се казва на полицейски жаргон) на всички разузнавателни централи. След това му осигурява бягството от затвора, където той лежи за убийство. После го кани няколко пъти в България, за да го разконспирира завинаги. А накрая не му осигурява нито резервен стрелец, нито път за бягство, нито пък изтегля от Италия съучастниците му. Истината е, че ако бившата Държавна сигурност е имала някога намерение да застреля папа Йоан Павел Втори, той отдавна щеше да е покойник. И никой нямаше да разбере кой е натиснал спусъка и по чия поръчка е станало това. Днес прословутата българска следа отново е извадена от нафталина. И причината за това е повече от очевидна: кончината на Светия отец беше предизвестена, а за пазарлъците около наследника му беше необходим параван. Нелепото обаче е друго: т. нар. политически, полицейски, магистратски и интелектуален елит на България се хвана на въдицата и за пореден път доказа, че е готов на всичко. В името на собственото си оцеляване, разбира се.Много са откровените глупости, които бяха изречени пред последните няколко дни. Като се започне от това, че еди кой си познавал човек, който бил близък с приятеля на ченгето, убило писателя Георги Марков в Лондон, и се стигне до поканата премиерът Симеон Сакскобургготски да огласи от трибуната в Народно събрание истината за атентата срещу папата.Какво точно би огласил министър-председателят, ако се съгласи да участва в подобен цирк, изобщо не е ясно. Факт обаче е, че единственият, който има право и може да разсекрети материалите от двете български следствия за покушението срещу папа Йоан Павел Втори е... главният прокурор Никола Филчев. По простата причина, че през пролетта на 2001 г. те бяха засекретени по негово нареждане.Подобно нещо обаче никога няма да се случи. Но не защото в стотиците папки е заровена някаква шокираща истина за атентата, а защото въпросните материали има една друга истина: за незаконния бизнес на бившата Държавна сигурност по света и у нас: с имена, цифри, маршрути, схеми и т. н. Описано е още с какво са търгували агентите и сътрудниците на ДС (сред които има и криминални престъпници, и терористи), къде точно са отивали парите и кой ги е разпределял.Горе-долу по същия начин стои и въпросът с атентата срещу Георги Марков през 1978 г. и истерията, която периодично се разгаря около него. След като цял свят знае, че писателят е бил убит с чадър и в тялото му открита микроскопична сачма с рицин, защо компетентните английски власти не я покажат? Защо не разсекретят резултатите от аутопсията и не обяснят с какви точно симптоми е бил приет в болницата Георги Марков? Просто, защото... сачмата е само една и тя е извадена от тялото на друг човек във Франция, а не от трупа на писателя в Лондон. Разследването на този неуспешен атентат обаче изобщо не стига доникъде, тъй като е бил извършен от хора професионалисти. Което е й целта на занятието.

Facebook logo
Бъдете с нас и във