Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРСКАТА ТЕМИДА ОБРА АВСТРИЙСКИ БИЗНЕСМЕН

Открай време българската прокуратура е упреквана, че събира доказателства главно за вината на даден човек, но пропуска да събере данни и за неговата невинност, както повелява Наказателнопроцесуалният кодекс. Наскоро обаче Параграф 22 попадна на случай, в който прокуратурата тотално отказа да изпълни дори онова свое задължение, заради което носи високоотговорната титла държавно обвинение. ИзненадатаШейсет и две годишният австрийски бизнесмен Адолф Хубнер идва в България през есента на 2003 г., за да плати данъците на фирмата си Репрезентатив партнершип енд кънсалтинг ЕООД, което неговият адвокат доказа с квитанции от данъчната служба. Дружеството е регистрирано от Софийския градски съд на 17 април 1992 г. (ф. д. № 11464/1992), със седалище ул. Оборище № 22, ет 3 и предмет на дейност... всичко, което не е забранено със закон - внос и износ, търговия със стоки и ценни книжа, валутни сделки и инвестиционна дейност, транспорт и туризъм, шоубизнес и ресторантьорство. За австрийския бизнесмен по онова време най-довереният човек в България е телевизионната журналистка Маргарита Михнева, която той прави свой пълномощен представител и й предоставя за постоянно ползване фирмения апартамент на ул. Оборище № 22. В продължение на четири-пет години работите вървели добре, но от 1996-1997 г. насам фирмата му, на практика, не е извършвала никаква дейност. Въпреки това Хубнер не е имал никакви намерения да преобразува, продава или ликвидира Репрезентатив партнершип енд кънсалтинг ЕООД. Още по-малко пък е смятал да се освобождава от единствения фирмен дълготраен материален актив - апартамента на ул. Оборище № 22. За негова най-голяма изненада обаче през есента на 2003 г., когато идва в София, австрийският бизнесмен разбира, че... поне от две години той няма нито фирма в България, нито апартамент в идеалния център на столицата. Нещо повече - Хубнер осъзнава, че дори няма право да има претенции, тъй като по документи е продал Репрезентатив партнершип енд кънсалтинг ЕООД на Маргарита Михнева и е получил за това... 5000 лв. в брой. МистериятаОперацията е извършена със скоростта на светлината. На 6 февруари 2001 г. Маргарита Михнева изпраща до Адолф Хубнер молба, в която се казва: Моля ви, в качеството на едноличен собственик и управител на Репрезентатив партнершип енд кънсалтинг ЕООД, да вземете решение, с което да ми предоставите възможност да придобия - чрез договор за покупко-продажба на дялове от търговско дружество - всичките 100 (сто) дяла от капитала на Репрезентатив партнершип енд кънсалтинг ЕООД. Още същият ден - 6 февруари 2001 г. - Адолф Хубнер на драго сърце удовлетворява молбата на Маргарита Михнева. Между двамата е сключен договор за покупко-продажба на 100% от дяловете на Репрезентатив партнершип енд кънсалтинг ЕООД срещу сумата от 5000 деноминирани лева. Няколко минути по-късно въпросният договор е заверен от нотариус Валери Манчев (рег. № 1099), а един час след това (най-вероятно) Адолф Хубнер подава молба до новия едноличен собственик на Репрезентатив партнершип енд кънсалтинг да бъде освободен като съдружник и управител, поради продажба на всички 100 дяла от капитала на дружеството. На 7 февруари 2001 г. Маргарита Михнева изпраща във фирменото отделение на Софийския градски съд (СГС) заявление, с което иска деноминиране на уставния капитал от 5 млн. лв. на 5000 лв., прехвърляне на 100% от дяловете на нейно име и заличаване на Адолф Хубнер като едноличен собственик на Репрезентатив партнершип енд кънсалтинг. Само месец по-късно в Държавен вестник, бр. 28 от 23 март 2001 г., е публикувано съобщението, че Софийският градски съд, на основание чл.6 във връзка с чл.119, ал.2 от Търговския закон регистрира промени по ф. д. № 11464/92 за Репрезентатив, партнершип енд консалтинг ЕООД: деноминира капитала от 5 000 000 лв. на 5000 лв.; заличава едноличния собственик на капитала и управител Адолф Хубнер и вписва за едноличен собственик на капитала и управител Маргарита Димитрова Михнева.Заключителната фаза от операцията по усвояването на фирмата и апартамента на Адолф Хубнер е проведена през късната есен на 2001 година. В Държавен вестник, бр. 92 от 26 октомври 2001 г., е публикувано съобщение, според което Софийският градски съд, на основание чл.6 във връзка с чл.154, ал.1, т.2 и чл.266, ал.2 от Търговския закон, регистрира по ф. д. № 11464/92 прекратяване на Репрезентатив партнершип енд Консалтинг ЕООД, и го обявява в ликвидация с ликвидатор Маргарита Димитрова Михнева. Според Софийския градски съд ликвидацията трябва да стане в срок от половин година, но за новия едноличен собственик и ликвидатор на дружеството Маргарита Михнева това е излишно губене на време: на 20 ноември 2001 г. тя ликвидира ЕООД-то, а на 20 февруари 2002 г. нотариус Валери Манчев й прехвърля заветния апартамент като правоприемник на посочения в нотариален акт № 1291 имот. По какъв начин шестмесечният срок за ликвидацията на дружеството, даден от Софийския градски съд в съобщението, обнародвано на 26 октомври в Държавен вестник, е изтекъл само трийсет дни по-късно - това изобщо не е ясно. По-важното обаче е, че докато на хартия Адолф Хубнер е продавал дружеството и апартамента си на Михнева в София, телом той е бил в... Съединените американски щати, където е влязъл на 27 януари 2001 година. Другата по-съществена мистерия е, че във всички документи по софийската сделка са вписани серията и номера на задграничния паспорт на австрийския бизнесмен, които той е ползвал от 1992 г. до... изтичането на срока му през 1998 година. РазследванетоДве години по-късно, когато Адолф Хубнер след продължително отсъствие отново стъпва на българска земя, вместо да почерпи по случай завръщането си, повежда борба за възстановяване на собствеността му. На 14 октомври 2003 г. той си наема адвокат и подава жалба в Пето РПУ-София в столицата. В нея бизнесменът описва измамата, на която е станал жертва и моли компетентните органи да му окажат съдействие. Трийсетина дни по-късно - на 11 ноември, неговият адвокат получава служебна бележка от Пето РПУ-София, в която се казва: По случая е заведена преписка № 29268/14. 10. 2003 година. На 11 октомври 2003 г. същата е изпратена в Софийската районна прокуратура (СРП) с мнение за образуване на полицейско производство срещу Маргарита Михнева по чл.316 от НК и срещу нотариус Валери Манчев, който е узаконил нотариално покупко-продажбата - по чл.308 от Наказателния кодекс. Казано на по-обикновен език, Михнева е трябвало да отговаря пред закона за съзнателно ползване на документ с невярно съдържание, а Манчев - за съставяне на неистински официален документ. Окрилен от бързата реакция на оперативните работници от Пето РПУ-София, на 13 ноември 2003 г. Адолф Хубнер изпраща на Маргарита Михнев нотариална покана да опразни по най-бързия начин апартамента му. В противен случай - пише Хубнер - ще бъда принуден да потърся правата си по съдебен ред, като в този случай ще бъдете задължена да поемете всички съдебни разноски, включително и адвокатските хонорари, като неизправна страна, съгласно действащото българско законодателство. Тази нотариална покана е връчена на Маргарита Михнева на 18 ноември 2003 г. от помощник-нотариус Михаела Здравкова при нотариус Цв. Симеонова (рег. № 030), но със същия успех тя би могла да я хвърли и... в Перловската река например. Какво са правили районните държавни обвинители през следващите няколко месеца изобщо не е ясно, тъй като проследяването на кореспонденцията между полицията, прокуратурата и защитата по даден случай е почти невъзможно за страничния наблюдател. Единственото документално свидетелство, отронило се от материалите по това дознание, обаче навява доста мисли. То е излязло от Върховната касационна прокуратура (ВКП) на 1 юни 2004 г., адресирано е до Софийската градска прокуратура (СГП), с копие до адвоката на Адолф Хубнер, и в него се казва: С писмо от 25 май 2004 г., ваш № 7385/03 ни уведомявате, че сте върнали преписката на Пето РПУ за допълнителна проверка, която следва да приключи в 30-дневен срок. Преписката е изпратена от ВКП до СГП за решаване по същество, като становището на изпратилия ви преписката е, че са били събрани достатъчно доказателства по смисъла на чл.207 от НПК за образуване на предварително производство (т. е. - следствено дело - бел. ред.). В рамките на вашите правомощия вие сте върнали преписката за допълнителна проверка. Моля, в дадения от вас 30-дневен срок, да проконтролирате срочното извършване на поставените от вас въпроси, като след този срок изискате преписката и я решите по същество. Копие от прокурорския си акт изпратете във ВКП.Тези няколко реда са писани и подписани от прокурора във Върховната касационна прокуратура Марио Стоянов и са задължителни за двете софийски прокуратури - градската и районната. Или поне би трябвало, защото предписанието на ВКП - за решаване на случая по същество в 30-дневен срок, изобщо не е изпълнено. На 9 ноември 2004 г. дознателят от СДВР внася материалите в районната прокуратура с мнение за спиране на предварителното разследване поради отсъствието на свидетел, чиито показания са от решаващо значение за по-нататъшното производство. Девет дни по-късно (на 18 ноември) адвокатът на Хубнер уведомява Софийската районна прокуратура (СРП), че клиентът му ще е в София от 24 до 26 ноември и иска той да бъде разпитан пред съдия, съгласно чл.210а от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Това искане е отхвърлено без абсолютно никакви мотиви, а на 8 декември 2004 г. прокурорът от СРП Емилия Русинова приключва предварителното разследване на аферата по начин, от който на човек спокойно могат да му настръхнат... косите. Престъпление има, престъпници нямаТова е изводът, който прави прокурор Емилия Русинова след едногодишно разследване на аферата и четириседмичен анализ на материалите по делото. Най-напред наказателното производство, според прокурорското постановление, е образувано срещу Маргарита Михнева по чл.309, ал.1 от Наказателния кодекс (НК) и по чл.316 във връзка с чл.308 от НК. Казано накратко, тв-журналистката трябва да отговаря за две неща: за съставяне на неистински частен документ (чл.309) и за съставяне и използване на неистински официален документ (чл.308 и чл.316). В същото време обаче срещу нея изобщо не е повдигано обвинение и тя до края на дознанието си остава най-обикновен свидетел по делото. Другото, което прави впечатление (също в самото начало на прокурорското постановление), е, че предложението на полицейското дознание - нотариусът Валери Манчев също да бъде разследван за документна измама - изобщо не е взето предвид. По никакъв начин в прокурорското постановление не е изяснено с чии пари е купен златният апартамент на ул. Оборище № 22, който по днешни пазарни цени струва около 200 000 евро. В прокурорското постановление пише, че при сделката през 1992 г. Маргарита Михнева е действала като пълномощник на Адолф Хубнер, което се потвърждава и от нотариалния акт на апартамента, копие от който бе предоставен ня Параграф 22 от защитата на австриеца. Според този документ, на 3 декември 1992 г. Иван Атанасов Димов (пълномощник на съпругата си Александра Димитрова Жулева - Димова) и Маргарита Михнева (пълномощник на Адолф Хубнер) в присъствието на нотариус Чайка Бележкова изповядват покупко-продажбата на апартамента, а от нотариалния акт ясно личат две неща: първо - цената на апартамента е 2 млн. стари лв. (80 000 долара по тогавашния курс на БНБ), и второ - че собственик на апартамента е Репрезентатив партнершип енд Консалтинг ЕООД. В обясненията си пред дознанието Маргарита Михнева твърди, че апартаментът е купен с нейни средства, но е записан на името на ЕООД-то, защото тя била в развод. Откъде обаче тя е имала 80 000 долара за подобна покупка и обложени ли са били те с някакви данъци - по време на дознанието изобщо не е установено. За сметка на това обаче и дознателите, и вещите лица по съдебно-графичната експертиза са категорични, че Адолф Хубнер изобщо не е подписвал никакви документи на 6 февруари 2001 година. Нещо, което и прокурор Русинова признава в постановлението си: С оглед твърденията на свидетеля Хубнер, че при съставянето на посочените документи (става дума за съгласието за продажбата на Репрезентатив партнершип енд Консалтинг ЕООД, договорът за покупко-продажбата на фирмата и молбата на австриеца за освобождаването му като едноличен собственик, подписани и заверени нотариално на 6 февруари 2001 г. - бел. ред.) не е бил на територията на Република България и не ги е подписвал, е назначена графична експертиза. От заключението й се установява, че подписите в инкриминираните документи действително не са положени от него, а от друго лице, като не можа да се установи дали са положени от свидетелката Михнева. Вместо обаче да преобразува делото срещу неизвестен извършител и разследването да продължи до разкриване на измамника (който и да е той), прокурор Русинова прекратява наказателното преследване срещу Маргарита Михнева и постановява, че делото остава в Софийската районна прокуратура. Но и това не е всичко, защото на финала Емилия Русинова извършва още едно нарушение на НПК. В постановлението си тя пише, че препис от него трябва да се изпрати само на Маргарита Димитрова Михнева, която в случая нито е обвиняема, нито е жертва. А съгласно чл.237, ал.3 от Наказателнопроцесуалния кодекс, прокурорката по делото е била длъжна да изпрати препис от постановлението за прекратяването на наказателното производство на пострадалия, който може да го обжалва пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа. Едва в края на януари 2005 г. адвокатът на австрийския бизнесмен успява да се сдобие с копие от заветното постановление и да го обжалва пред Софийската градска прокуратура. С надеждата, че там уважават не само прословутото си вътрешно убеждение, а и... действащите наказателни закони. В които ясно е казано, че всяко престъпление трябва да бъде санкционирано. Независимо от това дали то е дело на австриец, българин, или на неизвестен извършител.

Facebook logo
Бъдете с нас и във