Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРСКАТА ТЕМИДА ВСЕ ЧАКА УКАЗАНИЕ СВИШЕ

Казусът Ал-Нашиф показа една от големите слабости на българската съдебна система: нежеланието й да правораздава в съответствие с международните договори, ратифицирани от България. Тоест по начин, изрично уреден в конституцията.Поводът за тази нерадостна констатация е решението (N4332 от 8 май 2003 г.) на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) по административно дело 11004/2002 година. С него върховните съдии отмениха определението на Софийския градски съд (потвърдено по-късно от тричленен състав на ВАС) за прекратяване на делото, образувано по жалба на Даруиш Ал-Нашиф преди четири години. На 19 април 1999 г. началникът на направление Документи за самоличност и паспортен режим - София, издаде заповед (на основание чл.40, ал.1, т.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България), с която отне на Даруиш Ал-Нашиф правото да пребивава постоянно в страната като фундаменталист, заплашващ националната сигурност. На 1 юли 1999 г. Софийският градски съд (СГС) приема, че обжалваната от Ал-Нашиф заповед не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност (чл.47, ал.1 от Закона за чужденците в Република България), защото наказателните мерки са непосредствено свързани със сигурността на страната. Ето защо на 1 юли 1999 г. СГС прекрати (със свое определение) производството по делото, а малко по-късно тричленният състав на ВАС остави това определение в сила.Основанието на петчленката на ВАС да отмени заповедта на шефа на паспортния отдел бе решението на Европейския съд по правата на човека и основните свободи в Страсбург по казуса Ал-Нашиф срещу България от 20 юни 2002 година. Според европейските съдии в случая Ал-Нашиф България е нарушила чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека, който гласи:Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.Нарушен е и чл.13 от конвенцията, който повелява следното: Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.Цялата одисея около Даруиш Ал-Нашиф можеше и да не се състои, ако българските съдилища спазваха стриктно задълженията си по... конституция. Защото в чл.5, ал.1 на основния закон се казва, че конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. А три алинеи по-нататък (чл.5, ал.4) - съвсем черно на бяло, пише така: Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.В този смисъл си струва да се припомнят още две подробности: Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи влиза в сила за България на 7 септември 1992 г., а Законът за чужденците в Република България (според чийто разпоредби е изгонен Ал-Нашиф) - цели шест години по-късно (на 23 декември 1998 г.)С други думи, ако магистратите от СГС и тричленката на ВАС бяха изпълнили задължението си по конституция още през 1999 г. - до осъждането на България в Страсбург по случая Ал-Нашиф нямаше да се стигне. Нещо повече, ако орлите на правосъдието и управляващото мнозинство от 38-ото Народно събрание не се бяха поддали на емоцията тогава, днес едва ли щеше да се завихри и скандалът Чорни. По една много елементарна причина: Законът за тълкуване на чл.47 от Закона за чужденците в Република България (известен като поправката Анти Чорни) бе приет на второ четене няколко месеца след изгонването на Чорни и компания от страната. А качеството на този нормативен акт е такова, че скандалният руснак може да осъди България по всяко време на денонощието. При това..., без да е необходимо да купува едноименната футболна гордост на Страсбург, за да улесни положението си. Основанието за подобен песимизъм се крие в чл.6 на Европейската конвенция за защита правата на човека:Всяко лице, при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество....Къде се вписва тук казусът Майкъл Чорни? В решението си по делото Ал-Нашиф срещу България Европейският съд по правата на човека в Страсбург постановява следното: Дори когато става въпрос за национална сигурност, теорията за законност и принципът за върховенство на закона в едно демократично общество изискват мерките, засягащи основни човешки права, да бъдат предмет на някаква форма на състезателно производство пред независим орган. Този орган трябва да е компетентен да упражни контрол върху причините за решението и относимите доказателства, дори ако е необходимо това да става при подходящи процесуални ограничения за употреба на класифицирана информация. И още: Лицето (в случая - Чорни - бел. ред.) трябва да има възможност да оспори твърдението на изпълнителната власт, че въпросът засяга националната сигурност. Естествено, от съществено значение би била преценката на изпълнителния орган какво представлява заплаха за националната сигурност. Въпреки нея обаче независимият орган трябва да може да реагира в случаите, когато позоваването на националната сигурност не намира разумно основание във фактите или разкрива една незаконна или противоречаща на общия смисъл и произволна интерпретация на понятието национална сигурност. Този независим орган (за съда става дума - бел. ред.) следва да е компетентен да отхвърли твърдението на изпълнителната власт, че е налице заплаха за националната сигурност, ако го намери за произволно и необосновано. Под някаква форма трябва да съществува състезателно производство, ако е необходимо това да става чрез специален представител с разрешително за получаване на секретна информация....И, ако всичко това няма нищо общо с казуса Майкъл Чорни...

Facebook logo
Бъдете с нас и във