Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРСКАТА ТРОЙКА - ЧУДОТО НА ЕВРОПА

Доскоро човечеството познаваше само два вида тройки - шведска и руска. Въпреки че всеки знае за какво става дума, длъжни сме да направим две-три много важни уточнения. В скандинавския вариант участват двама мъже и една жена, докато в руския няма никакво значение дали във впряга ще има три жребеца, три кобили, две кобили и един жребец или два жребеца и една кобила. Освен това при шведската тройка има няколко възможни пози, но класическият вариант задължително изключва подредбата (от долу на горе): мъж - мъж - жена или жена - мъж - мъж. Нещо, което при руската тройка не е чак толкова фатално, защото както и да бъдат впрегнати конете, шейната се носи шеметно само напред, а песента на звънчетата се чува на няколко версти околовръст. В началото на седмицата (вторник, 16 август), след близо 50-дневно умуване, светът беше ощастливен с нов вид тройка - българската. В нея няма никакво значение кой какъв е и къде е - отгоре, отдолу или по средата. Още по-маловажно е кой се води водач на впряга и какви коне трябва да теглят с еднаква сила вляво и вдясно, за да върви шейната в правилната посока. Но най-малко значение има голямата идея за сътворяването на шведската и руската тройка: в единия случай всички да изживеят върховното удоволствие заедно, в другия случай - пътниците да останат доволни както от конете, така и от кочияша. Колкото и странни да изглеждат аналогиите с шведската и руската тройка, това май е единственият начин, по който може да бъде онагледена българската им посестрима, която днес е в конфигурацията ДПС - БСП - НДСВ, преди две седмици беше във вариант НДСВ - БСП - ДПС, а месец по-рано бе във вида БСП - ДПС - НДСВ. Сигурно ще прозвучи смешно - честите смени на позите в българската тройка не бяха заради внезапно схващане на крайник или пък заради умората на водача и необходимостта от впрягането му от ляво или от дясно. Тъкмо обратното - тройката винаги е кипяла от енергия да изкара целия си мандат, но дълго време участниците в нея не успяваха да се спогодят кой какво трябва да прави и срещу какво. Днес вече всичко е толкова наред, че БСП, НДСВ и ДПС дори намериха и точните хора, в чиито ръце да поверят българското си настояще и европейското си бъдеще. И то според класиката в жанра: най-чистата далавера е онази, която мине безнаказано през МВР, следствието, прокуратурата и съда. Всъщност сегашната подялба на властта започна още преди две години, когато тогавашният председател на Върховния административен съд (ВАС) Владислав Славов подаде предсрочно оставка и стана конституционен съдия. Битката за неговия наследник продължи шест месеца, но в крайна сметка тогавашните коалиционни партньори НДСВ и ДПС се споразумяха и чрез промяна в Закона за съдебната власт елиминираха завинаги фаворита на дясната опозиция и на висшата съдебна номенклатура - ексконституционния съдия Георги Марков. През декември 2003 г. мандатът на синия Висш съдебен съвет (ВСС) изтече, а НДСВ не се посвени да напълни парламентарната квота в него (11 от членовете на ВСС се избират от Народното събрание) със свои хора. Отстъпвайки на ДПС само едно място - на Ангел Александров, шеф на стопанския отдел на Националната следствена служба. През зимата на 2004 г. двете партии си направиха по един реверанс, след който тогавашният заместник-председател на ПГ на НДСВ Константин Пенчев стана председател на Върховния административен съд, а Ангел Александров бе назначен за директор на Националното следствие. Не по-малко драматична бе и 2004 година. През март жълтите подмениха философията на съдебната реформа и убедиха Европейската комисия, че досъдебното производство ще заработи, когато следствието бъде ликвидирано. Мисията бе възложена на евроинтеграционния заместник-вътрешен министър Бойко Коцев, той я изпълни успешно и днес отново е заместник-вътрешен министър, но в червения политически кабинет на Румен Петков. Няколко месеца по-късно НДСВ поведе борба срещу един от най-успешните си министри - шефа на Правосъдното ведомство Антон Станков. Тя продължи около шест месеца и след немотивираното уволнение на двамата му заместници (в края на август - началото на септември 2004-а) - Севдалин Божиков и Марио Димитров, Станков развя бялото знаме. Най-напред той обяви, че следствието трябва да бъде ликвидирано. А после припозна МВР-проекта за ремонт на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), чрез който 90% от престъпленията се прехвърлят за разследване от вътрешното ведомство, за свой и го внесе в Министерския съвет. Около месец по-късно 39-ото Народно събрание прие измененията в НПК и сбъдна мечтата на т. нар. управленски елит: политическият контрол от епохата на развития социализъм върху досъдебното производство да бъде възстановен. За да тушират броженията сред магистратите, депутатите записаха в ремонтирания НПК, че измененията влизат в сила половин година по-късно - на 13 април 2005-а. Ходът се оказа изключително успешен, защото през това време ДПС убеди своя човек - директора на Националното следствие Ангел Александров, да не коментира много-много темата. А през май главният прокурор Никола Филчев бе приспан с проекта за нов НПК - т. нар. проект Станков, който утвърждава държавното обвинение като единствен господар на досъдебното производство. В навечерието на парламентарните избори рулетката бе завъртяна за последен път. Най-напред БСП изхвърли от кандидатските си листи за 40-ото Народно събрание бившия директор на бившата Специализирана следствена служба Бойко Рашков. Той пропиля четири години от живота си като депутат на Коалиция за България, надявайки се един ден да стане правосъден министър или главен прокурор. Симеон Сакскобургготски накара главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов да стане водач на жълтите листи в Благоевград и Пловдив-област. Всенародният любимец загуби и двете си битки, след което социолозите забравиха да помпат всекидневно рейтинга му, а ресорните репортери престанаха да произвеждат героични новини от всяка генералска дума. Два дни преди съдбоносния 25 юни (деня на изборите) в едно тв шоу Ахмед Доган заяви, че в момента имало само две партии - БСП и ДПС, с което за последно хвърли прах в очите на електората, че НДСВ няма да участва доброволно в българската тройка. Какво се случи на повърхността след това вече е известно. Но управленският пъзел, подреден по време на задкулисните пазарлъци, придоби малко по-друг вид:БСП държи всички структури, които разследват злоупотребите с европарите и корупцията в държавния апарат - полицията, НСБОП и специалните служби в МВР.НДСВ държи бъдещето на съдебната реформа и юздите на третата власт (чрез евроинтеграционния министър Меглена Кунева и правосъдния й колега Георги Петканов), защото Брюксел винаги се съгласява с онова, което му казват главните преговарящи по Глава 24 Правосъдие и вътрешни работи. А ДПС се задоволи само с контрола (чрез Министерството на околната среда и Министерството на земеделието и горите) над дърводобива, лова и риболова, със защитата на вековните гори в историческите и природните резервати, както и с налагането и събирането на екоглобите.Но най-показателното е, че за пръв път от 1989 г. насам БСП, НДСВ и ДПС взеха мерки и срещу... прокуратурата. С тяхното квалифицирано мнозинство от 169 гласа държавното обвинение като нищо може да изхвърчи от съдебната система, а изборът на главен прокурор да бъде възложен на парламента. Кандидати за отговорния пост дал Господ - Михаил Миков, Младен Червеняков и Татяна Дончева (БСП), Пламен Панайотов, Огнян Герджиков и Борислав Ралчев (НДСВ), шефа на Националното следствие Ангел Александров (по линия на ДПС). А като прибавим тук и факта, че цялата процедура може да приключи в рамките на един календарен месец - работата съвсем заспива. За разлика от участниците в българската тройка, които тепърва трябва да доказват уникалността си...

Facebook logo
Бъдете с нас и във