Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРСКИ МУТРИ НАСТЪПИХА КЮРДСКАТА ЗМИЯ

МВР или изобщо няма представа кой и за какво застила улиците и площадите на родината с трупове, или засипва медиите и обществеността с разнопосочна информация в името на следствената тайна. Поредното изхвърляне в тази посока се разигра във вторник сутринта (20 юли), когато стана известно, че 37-годишният сирийски кюрд Локман Ибрахим е разстрелян пред очите на съпругата си, на децата си и на брат си в столичния ж. к. Зона Б - 5. Според информацията, разпространена от МВР, бруталната екзекуция била извършена заради провален наркоканал през западната ни граница. Именно това била и основната следа, по която тръгнали столичните криминалисти още на 19 юли (понеделник) вечерта, за да разкрият убиеца на Локман Ибрахим и на хората, дали мократа поръчка. И наистина, ако човек се вгледа в криминалните сводки през последните двайсетина дни, в информацията на МВР има логика. Последната успешна серия от удари срещу трафикантите на дрога започна на 24 юни вечерта, когато на ГКПП-Капитан Андреево митничарите заловиха най-голямото количество хероин, минавало през последните две години оттам. При проверка на турски хладилен камион Скания, превозващ череши от Турция за Германия, служителите от отдел Митническо разследване и разузнаване на наркотрафика откриха 92 кг хероин. Съгласно ценоразписа, направен за нуждите на съдебната система, дрогата струва над 8 млн. лева. Три дни по-късно - на 27 юни, митничарите на ГКПП-Калотина задържаха 2.8 кг кокаин при проверка на лек автомобил Шкода с чешка регистрация. Според ценоразписа, изготвен за нуждите на съдебната система, цената на дрогата е 532 000 лева. На 1 юли митничарите на ГКПП-Връшка откриха нови 24 кг хероин, този път в камион Мерцедес със старозагорска регистрация, пътуващ за Швейцария, на стойност над 1.5 млн. лева. А на 5 юли митничарите на ГКПП-Капитан Андреево заловиха 50 кг амфетамин на таблетки, скрити в лек автомобил с турска регистрация, напускащ България. Синтетичната дрога е открита в специално пригоден тайник, а в колата за Турция е пътувала и 44-годишна българка. При по-внимателен прочит на горните редове обаче става ясно, че МВР не е участвало в нито един от споменатите удари срещу наркомафията, а разследването на случаите тепърва започва. Ето защо обобщението, че сирийският кюрд е разстрелян заради провален накроканал през западната граница, звучи малко особено. Още по-странно звучи и анонимната информация на МВР, тиражирана от БНР на 20 юли (вторник) по обед. Според нея, убитият Локман Ибрахим е от сирийска фамилия, която отдавна е в България, а членовете й имат българско гражданство. Те не са криминално проявени, но са под наблюдението на службите. В близост до мястото на разстрела преди година пострада братът на убития - Бахзад, чиито крака са рязани със секира. Тогава той не се е оплакал в полицията, но службите имат своето обяснение за случилото се. Двамата братя са подозирани в наркотрафик. Смята се, че единият брат е пребит по поръчка на Косьо Самоковеца, като предупреждение....Ако отговорните фактори в МВР четяха поне онова, което се публикува в сайта на вътрешното ведомство, те едва ли щяха да позволят на някого да им вкара такъв красив гол с помощта на медиите. По повод на инцидента, при който на Бахзад Ибрахим му били рязали (а не секли или кълцали) краката с брадва, на 11 октомври 2002 г. пресцентърът на МВР разпространи следното съобщение: Снощи, около 23 ч., в столичния кв. Зона Б - 5, на площадка между блоковете 2-6, Бахзад И. (41 г.), сириец, постоянно пребиваващ в България, е нападнат от две лица. Нападателите са му нанесли удари по главата и краката с остър предмет. Граждани, чули виковете за помощ, се обадили в полицията и на място незабавно бил изпратен автопатрул на Трето РПУ-София. Полицаите оказали първа помощ на ранения и повикали линейка. Малко преди да го откарат в Пирогов, чужденецът успял да каже, че му е отнет законно притежаван пистолет, който той извадил и насочил срещу нападателите, но не успял да стреля. Извършена му е операция, има опасност за живота му. Според информация на СДВР, Бахзад И. живее в България от 1995 г., има фирма за внос на захар. Не членува в обществена или културна организация на чужденци в страната ни. Криминалистите работят по две основни версии - нападение с цел грабеж и засегнати интереси на конкуренти в бизнеса.Както се вижда от елементарното сравнение между двете съобщения, за да бъде разследвано нападението срещу Бахзад Ибхрахим, изобщо не е било необходимо той да подава оплакване в полицията. Освен това, ако дописката в ИНТЕРНЕТ-страницата на МВР отпреди година и десет месеца е вярна (в което няма никакво съмнение), нападателите на Бахзад изобщо не са били въоръжени с брадва, а с нещо по-леко - мачете, касапски сатър или по-голям армейски нож тип Рамбо. И накрая - те изобщо не са искали да го убиват, а само да го предупредят да влиза по-бързо в правия път. В противен случай нападателите или щяха да го заколят, или да го разстрелят с пистолета, който са му отнели (Берета, между другото).Всъщност, за да стане ясно защо МВР изведнъж заговори, че убийството на Локман Ибрахим е плод на поредния успех в борбата срещу наркотрафика, трябва да бъде отговорено на въпроса кой е брат му - 43-годишният Бахзад Ибрахим. По данни на трезвомислещи служители във вътрешното министерство, Бахзад Ибрахим пристига в България не през 1995 г., а преди... две десетилетия и половина. През 1984 г. той завършва хуманитарна медицина в Плевен и няколко години работи като лекар. След демократичните промени през 1989 г. той напуска професията си и се захваща с бизнес, който се изразява в следното: в продължение на седем-осем години д-р Бахзад Ибрахим внася всичко, което може да се внесе по търговската ос Сингапур и Тайланд - Дубай - Турция - България и което е известно като турско карго: дрехи, обувки, платове, бяла и черна техника, бижутерия, домакински електроуреди, чадъри, бормашини, гаечни ключове, ножици, консерви, детски играчки и т. н. Стоката се е внасяла предимно с ТИР-ове през ГКПП-Капитан Андреево и, в определени случаи - със самолети - през ГКПП-Аерогара София. Пласментът също е бил осигурен, тъй като през първата половина на 90-те години на миналия век, т. нар арабски магазини само в София са няколко хиляди. По онова време неукрепналите във външнотърговско отношение силови структури не обръщат никакво внимание на д-р Бахзад, защото интересите им са насочени в други посоки: контрол над контрабандните канали на алкохол, цигари и петрол, износ на горива за ембаргова Югославия, кражби на леки автомобили, охранителна и застрахователна дейност, организирана проституция и хазарт. В периода 1997-1998 г. покойният вече Константин Димитров-Косьо Самоковеца е командирован в Хасково и Свиленград и установява висаджийския контрол върху част от контрабандния внос през ГКПП-тата в Югоизточна България. По това време обаче д-р Бахзад Ибрахим вече е толкова напред с материала и връзките си с властта, че остава недосегаем дори за Самоковеца и неговите шефове, начело с Мето Илиянски. Досущ като добри и далновидни бизнесмени, твърдят осведомени, в началото на 2000 г. двамата се срещат и разпределят бизнеса по следната схема: за д-р Бахзад турското карго, а за Косьо Самоковеца и Мето Илиянски - китайското карго.Нищо далновидно обаче няма в новите взаимоотношения между двамата, настъпили след разстрела на Поли Пантев на о. Аруба на 9 март 2001 г. и последвалото преразпределение на вътрешния наркопазар и контрола на българската отсечка от трафика по Балканския път на дрогата. По остарели и никому ненужни вече данни на оперативните служби, висаджийската структура претърпява една много съществена реконструкция: Косьо Самоковеца поема дрогата; Мето Илиянски, Николай Методиев-Пилето и Цветан Василев-Хафти - китайското карго и контрабандата, а Красимир Каменов-Къро и Христофорос Аманатидис-Таки - част от легалния бизнес, призван да осчетоводи огромните приходи. Като най-голямо завоевание на структурата от ония години се смята приватизацията на 75% от общинската фирма Паркинги и гаражи. Далаверата, осъществена с активното съдействие на неколцина функционери от бившия Столичен общински съвет, е финализирана през 2001 г., когато Мето Илиянски и хората му слагат ръка на най-апетитните паркинги в София: около Централната гара, Двореца на културата, пред хотела Шератон, хотела Хемус, до басейна Спартак, Банишора и Младост. Иначе казано, те се сдобиват с прекрасна печатница за истински пари, защото всяко от 3000-те паркоместа им носи по два лева на... час. Именно от средата на 2001 г. вносът на китайски стоки става наистина разюздан и на пръв поглед д-р Бахзад Ибрахим с неговото турско карго е забит в ъгъла на пазара. Нещо, което изобщо не е вярно, защото междувременно кюрдът е усетил накъде духа вятърът и също е реконструирал бизнеса си.Схемата му е простичка, но за сметка на това -гениална: той започва да обмитява стоките си на изключително ниски фактурни стойности, след което ги изнася на цени, близки до пазарните. Казано на по-простичък език, д-р Бахзад внася една сингапурска или турска ютия за три лева, а я продава на контрагентите си за десет лева. Благодарение на тази хватка той се превръща в основен доставчик на сравнително по-висококачествени азиатски и турски стоки за Сърбия, Македония, Косово, Албания и дори - Гърция, като запазва позициите си и в системата на българските митнически и данъчни власти непоклатими. Всичко това, твърдят осведомени, разпалва апетитите на Косьо Самоковеца, който вече не иска сириецът да му плаща, а иска да сложи ръка на каналите му. Тази амбиция никак не е лишена от логика, защото, ако човек може да прекара десет контрабандни ТИР-а с телевизори от Сингапур до Косово и Сърбия, какъв ли ще му е проблемът да натовари камионите с дрога? И първият по-сериозен мутренски шамар изплющява по бузата на Бахзад Ибрахим около 22 ч. на 15 април 2002 г.: при въоръжено нападение в заведението за бързо хранене Хепи на магистрала Тракия (до Пловдив) от негови търговци са отнети 180 000 лева. След едночасово преследване трима от нападатели са арестувани под тепетата, но четвъртият е успял да избяга. Още на следващата сутрин - 16 април, пловдивски ченгета информираха, че ограбените са от близкото обкръжение на Бахзад Ибрахим, а ударът е наказателна акция, защото са отказали да плащат процент от печалбата си на Косьо Самоковеца. Като доказателство за тази версия те съобщиха, че са обрани само хората на сириеца - Надежда Тороманова, Хариана Руджери, Хаюрдун Артинова и Стефан Колев, от които били взети 81 000 долара, 700 евро и 4000 лева. По случая е образувано следствие, което е смачкано по възможно най-бруталния начин. На 17 декември 2002 г. тримата задържани са пуснати под гаранция по искане на Пловдивската окръжна прокуратура и с решение на Пловдивския окръжен съд. Причината е, че четвъртият участник в грабежа не е разкрит, а откраднатите пари и оръжията на бандитите не са намерени. А само месец преди това, на 11 октомври, д-р Бахзади едва не бе заклан като пиле в столичния ж. к. Зона Б-5...Колкото и странно да звучи, българските митници се занимават с д-р Бахзди Ибрахим от десет години насам, но нито веднъж досега името му не е било свързано с дрога. Напротив, според източници на Параграф 22, той категорично не е искал да се занимава с подобен бизнес и именно това му е изяло главата. Защото куршумите, изпратили брат му Локман в отвъдното, са били предназначени за него. Причината е, че най-вероятно д-р Бахзди Ибрахим отново е отказал да предостави каналите си за трафик на азиатски хероин за Западна Европа, но новите наркобарони изобщо не са пожелали да се церемонят повече с него. Така, както не са се церемонили с Косьо Самоковеца (разстрелян на 6 декември 2003 г. в Амстердам), с Мето Илиянски (изчезнал безследно на 29 ноември 2003 г.), с Петър Илиев-Кучето (екзекутиран на 14 юни 2004 г. в София) и т. н., и т. н. Според осведомени, в момента от контрабандната и наркоимпериите на Мето Илиянски и на Косьо Самоковеца не е останало почти нищо. Особено след като на 30 юни един от малцината оцелели техни съратници - Антон Милтенов-Клюна, бе прибран зад решетките за нещо, което уж е извършил още през март 2003 година. Което изобщо не означава, че в България дрога не се продава на всеки ъгъл, а за контрабандата се говори вече само в минало време. Онова обаче, което прави пейзажа различен, е нелепата екзекуция на сирийския кюрд Локман Ибрахим. Ето защо никой не бива да се учудва, ако през следващите два-три месеца в София паднат десетина български трупа. Вярно е, че те сигурно ще бъдат свързани с наркотрафика, но в никакъв случай спусъкът няма да бъде дръпнат заради дрогата. Просто кюрдите не са хора, които са навикнали да бъдат мачкани. Особено с куршуми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във