Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРСКИЯТ КМЕТ - РЕФОРМАТОР ИЛИ ВЕЩИЦА?

Странен субект е българският градоначалник. За него не важат нито действащите нормативни актове, нито неписаните правила на джунглата. По закон той би трябвало да носи отговорност за всичко, което се случва в поверената му община, но на практика е отговорен само за постигнатите успехи.Противно на всякаква логика, предопределяща края на всеки кметски мандат, българският градоначалник никога не губи в достойна битка с опонентите си, а винаги е прецакан от задкулисни играчи начело с вездесъщите и вечно млади служители и агенти на бившата Държавна сигурност. Същото се отнася и до сблъсъците на българския кмет със закона по време на мандата му: той винаги е жертвата, която изгаря, за да е светло на избирателите му. Независимо от това дали става дума за източване на общински бюджет, за незаконна приватизация, или за уреждането на роднини и приятели с апетитни общински имоти за благотворителни цели.Примерите за кметове мъченици са много. Безспорно обаче класацията се оглавява от градоначалниците на София и Пловдив - Стефан Софиянски и Иван Чомаков, с чиито прокурорски несгоди медиите се занимават денонощно от три-четири месеца насам. Само преди миналата седмица към тях се присъедини и кметът на Видин Иван Ценов. При това - по един нестандартен и уникален начин: в негова чест, на 9 юли, Правителствената комисия за координация на работата по борба с корупцията проведе край тихия бял Дунав първото си извънстолично заседание. То бе ръководено от председателя на комисията - правосъдния министър Антон Станков, а в работата му взеха участие видинските депутати Нина Чилова (НДСВ) и Михаил Миков (Коалиция за България), прокурорът от Върховна касационна прокуратура Ангел Илиев, председателят и тримата заместник-председатели на Видинския общински съвет, областният управител Мартин Дончев и ръководството на РДВР-Видин.Целта на високото посещение бе несекващият спор между видинския градоначалник Иван Ценов и губернатора Мартин Дончев, който върви най-малко от година и половина и който няма никакви изгледи да приключи скоро. Според областния управител Мартин Дончев, градоначалникът е извършил редица закононарушения, с които е нанесъл щети на общината за няколко милиона лева и е ипотекирал почти целия град. Според кметът Иван Ценов обаче нищо подобно не се е случило. Тъкмо обратното - губернаторът завиждал на кмета за победата му на местните избори през есента на 2003 г. и сега правел и невъзможното, за да го очерни. На всичко отгоре Видинската окръжна прокуратура е проверила всички сигнали срещу кмета Ценов, а становищата й са все едни и същи: данни за извършени престъпления няма.В крайна сметка разправията стигна до ушите на Правителствената комисия за координация на работата по борбата с корупцията, която на 9 април 2004 г. състави работна група и й нареди да провери истинността на сигналите. Четири месеца по-късно тази група приключи проверката и се отчете пред комисията с деветстраничен доклад. Точно той беше прочетен и обсъден от комисията на заседанието във Видин на 9 юли, за което стана дума. По закон сбирките на правителствените борци срещу корупцията са закрити и на тях журналисти не се допускат. Ако се съди обаче по изражението на върховния прокурор Ангел Илиев, с което той напусна заседателната зала, от чутото вътре никак не му е станало приятно. Особено що се отнася до бездействието на Видинската окръжна прокуратура в спора между областния управител и градоначалника. Като издание за любознателни хора, Параграф 22 успя да надникне в доклада от проверката, в който са включени само седем земни гряха на видинския кмет Иван Ценов и хората му в Общински съвет, сътворени по време на предишния им мандат в периода 1999-2003 година. Според осведомени, списъкът би могъл да бъде поне три пъти по-дълъг, но практиката на Правителствената комисия за координация на работата по борбата с корупцията е да се описват само случаи, за които има неоспорими документи. Безспорният връх е кредитът от 1.6 млн. лв. взет от Първа източна международна банка (ПИМБ) и предназначен за реконструкция на уличната мрежа и модернизация на уличното осветление. На пръв поглед в това няма нищо лошо, защото сделката е подплатена с Решение № 90 на Общинския съвет (ОС) от 4 юни 2003 г., а кредитът е гарантиран с 22 общински недвижими имота. Проблемите идват малко по-късно, когато в 14-дневния законов срок областният управител на Видин спира със заповед решението на ОС за вземане на кредита, която кметът Ценов обжалва пред Видинския окръжен съд. В хода на съдебната схватка изведнъж става ясно, че от половин година между кмета и областния управител вече се води подобен двубой, който в началото на юни 2003 г. още не е приключил. На 27 февруари 2003 г., с Решение № 18, Общинският съвет е преобразувал въпросните 22 недвижими имота от публична общинска собственост в частна общинска собственост. Предложението идва от кмета Иван Ценов, а мотивът му е, че като публична общинска собственост имотите не могат да бъдат залагани, давани под наем или под аренда. Областният управител моментално спира изпълнението на това решение, а кметът обжалва. През пролетта на 2003 г. Видинският окръжен съд потвърждава, че преобразуването е незаконосъобразно и отменя решението на Общинския съвет. Както може и да се очаква, кметът Иван Ценов обжалва пред Върховния административен съд (ВАС). И докато делото, образувано във ВАС, чака своя ред, видинските общинари използват удобния момент, за да довършат операцията по сключването и усвояването на кредита. Именно тогава те се събират и приемат споменатото вече Решение № 90 от 4 юни 2003 година. За да им е вързана в кърпа сделката, те се облягат на чл.16 от Закона за административното производство, който гласи:В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се предотвратят загуби за народното стопанство или да се защитят други важни държавни или обществени интереси, както и при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта.По какъв начин уличното осветление и тротоарите се вписват в току-що цитираната разпоредба изобщо не е ясно, но докато всички се усетят - кредитът е отпуснат, а за неговото обезпечение е учредена ипотека върху 22-ата недвижими имота. . Осемнайсет дни след историческото по своя характер решение на Общинския съвет - на 22 юни 2003 г., Върховният административен съд потвърждава, че преобразуването на 22-ата имота от публична в частна общинска собственост е незаконосъобразно и отменя целевото Решение № 18 на общинарите от 27 февруари 2003 г., за което стана дума по-горе. Както се казва по друг повод - решението на ВАС (№ 5813 от 22 юни 2003 г.) е документ като слънце, в който най-добросъвестно е описано къде общинарите са стъпили накриво и какво следва да се направи, за да не си навехнат някой крайник. В случая обаче ползата от този документ е по-скоро декоративна, защото никой не му обръща никакво внимание: кредитът е отпуснат, неговото усвояване е започнало, а ПИМБ е в правото си да съхранява нотариалните актове за имотите, докато Община Видин си върне борча с лихвите. Заобикалянето на нормативната уредба, действаща през лятото на 2003 г., далеч не приключва с казаното дотук. Оказва се, че с гласуването на кредита Общинският съвет е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.4 от Закона за общинските бюджети, който гласи:Общинският съвет не може да взема решение за ползване на банкови заеми, за емитиране на общински облигации и за отпускане на временни безлихвени заеми от бюджета на общината в 6-месечен срок преди изтичане на мандата. (бел. ред. - на Общинския съвет)По онова време вече е било ясно, че местните избори ще се проведат на 26 октомври 2003 година. Тоест - видинските общинари са просрочили кредитното гласуване с цели два месеца. По същия начин изглеждат и останалите шест прегрешения на видинския кмет Иван Ценов, фиксирани в доклада, изработен по поръчка на Правителствената комисия за координация на работата по борбата с корупцията и обсъден във Видин на 9 юли. Всички те наистина плачат за прокурор, защото са свързани с очевадни нарушения на Закона за обществените поръчки; с отчитане и осчетоводяване на несвършена работа; с уреждането на свои хора с отчуждени общински имоти (става дума за съпругата на г-н кмета Цеца Николова) или с осигуряването на безвъзмездни дарения от общинския фонд Приватизация (в полза на бившия заместник-кмет Лъчезар Николов и председателя на бившия Общински съвет Илия Раденковски) и тъй нататък. С други думи - все неща, които по никакъв начин не могат да бъдат уредени от враговете с цел политическо омаскаряване. Колкото до бездействието на Видинската окръжна прокуратура, легитимирано с дежурната формулировка липсват данни за извършено престъпление, то също има своето логично обяснение. Според осведомени, съпругът на висш местен обвинител е на заплата при градоначалника Ценов и при всеки отказ за образуване на предварително производство срещу патрона той е бил стимулиран по подобаващ начин: било чрез увеличение на заплатата, било чрез повишаване в длъжност. Именно този факт, изнесен по време на закритото заседание на комисията (на 9 юли - бел. ред.), шокира върховния прокурор Ангел Илиев - заявиха за Параграф 22 участници в заседанието, пожелали да не цитираме имената им. - Искрено се надяваме, че най-после Върховната касационна прокуратура ще се намеси и истината за прокурорското бездействие ще излезе на бял свят.И за да не си помисли някой, че отстрелът на кметове върви по списък съгласуван предварително между управляващите и прокуратурата, във вторник (13 юли) пламна чергата и под краката на ботевградския градоначалник Георги Георгиев. Предсрочното прекратяване на мандата му е поискано от Павлин Марков, който на местните избори през есента на 2003 г. е бил кандидат за общински съветник.Според жалбата на Марков, депозирана в Общинската избирателна комисия, градоначалникът Георгиев нарушава чл. 41 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, който забранява на кметовете да участват в ръководни органи на политически партии. На 5 юли 2004 г. будният ботевградчанин е получил от Софийския градски съд удостоверение за актуалното състояние на кметската партия Движение Инициатива за Ботевградска община (ДИБО), регистрирана от СГС на 22 април 2003 година. Според документа кметът Георги Георгиев продължава да представлява ДИБО в качеството си на секретар и член на управителния й съвет. Съдебната регистрация на ДИБО също продължава да е на стария си адрес - гр.Ботевград, бул. Трети март № 47, вх. Б, ет.3 ап. 5, където по една случайност живее самият Георги Георгиев. По същата схема, но заради участие в управителния съвет на търговско дружество, временно от поста си бе отстранен и велинградският кмет Фидел Беев. Решението бе взето от Общинското избирателна комисия на 21 юни, а на 7 юли то бе потвърдено от Пазарджишкия окръжен съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във