Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРСКИЯТ ОМБУДСМАН: ВЛАСТЕЛИН НА ЗАКОНА ИЛИ ИНСПЕКТОР ДЮДЮ?

Преди година и осем месеца Параграф 22 (бр.16 от 20 април 2002 г.) пророкува, че истинските скандали около обвитата с митична призрачност фигура на омбудсмана ще започнат едва след влизането на съответния закон в сила. По онова време в публичното пространство вървеше тиха битка на тема чий законопроект е по-достоен да влезе в пленарната зала - на СДС, на БСП, на нововремеца Емил Кошлуков или на правосъдния министър Антон Станков. По принцип и в четирите разработки ставаше дума за едно и също нещо: създаване на институция, която да брани правата и свободите на гражданите от произвола на държавния и общинския чиновник. Нямаше и как да бъде другояче. Първоначално мисията му (той възниква в Швеция през 1809 г.) е да бъде посредник между парламента и гражданите, но впоследствие правомощията му се разширяват и той се превръща в ефикасно средство за обществен контрол върху работата на чиновническия апарат. В буквален превод омбудсман означава човек, който изпълнява поръчки, работи за другиго. На български това понятие най-често бе превеждано като обществен посредник, народен защитник или обществен адвокат. Докато накрая в закона бе прието нещо съвършено различно: Омбудсманът се застъпва с предвидените в този закон средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги. С други думи, след неколкогодишно умуване българинът най-после се сдоби не с друго, а със... застъпник. Понятие, чието съдържание по никакъв начин не съвпада със съдържанието на най-популярните и най-често употребяваните заклинания - обществен защитник и народен закрилник. В споменатата вече публикация на Параграф 22, озаглавена омбудсманът - новата антикорупционна залъгалка, се казваше още: Опасността точно тази институция да се политизира продължава да грози намеренията за създаването й. Каквото и да ни говорят разни хора от разни трибуни - примерите за подобни явления всекидневно бодат очите на българина. Хубаво е избирателят (електоратът) да е наясно и с още нещо - омбудсманът не е, не може и никога няма да се превърне в лечебно биле в борбата срещу корупцията. Още по-малко пък ще гарантира стопроцентово спасение от административния произвол...По принцип Законът за омбудсмана влезе в сила на 1 януари 2004 година. В частност обаче обществеността за пореден път бе пратена за зелен хайвер, тъй като народният закрилник все още е понятие, изпразнено от съдържание. Въпреки че нормативният акт бе приет още на 8 май 2003 г., управляващото мнозинство предвидливо си остави вратичка, за да се размотава, докато открие съвършения човек. В параграф 2 от преходните и заключителните разпоредби се казва, че в тримесечен срок от влизането в сила на този закон Народното събрание избира омбудсман. След това избраникът, в едномесечен срок от встъпването си в длъжност, трябва да внесе правилник за организацията на дейността си. А накрая, когато този правилник бъде приет, г-н омбудсманът ще трябва да подбере и хора за администрацията си. Процедура, която ще глътне поне още два месеца, тъй като те трябва да получат и разрешения за работа с класифицирана информация. След това идва ред на финансовото тичане по мъките, защото в Бюджет 2004 пари за г-н омбудсмана не са предвидени. И накрая, за да върши що-годе някаква работа, народният закрилник трябва да си извоюва и подходящи помещения (за него, заместника му и за цялата администрация), достатъчно техника и средства за комуникация, както и достатъчно превозни средства. Какво пречеше на Народното събрание да избере омбудсман и заместник-омбудсман досега - не е ясно, пък и вече не е важно. Защото по-интересното е, че гражданството отново бе елиминирано от процедурата за избор на народен закрилник/обществен посредник.Другото безкрайно смущаващо обстоятелство е, че критериите, на които трябва да отговаря даден човек, за да бъде номиниран и избран за омбудсман, също бяха сведени до ниво да може да пази равновесие на един крак. Според първия по рода си тематичен проектозакон, внесен от ОДС още в 38-ото Народно събрание през 2000 г., омбудсманът трябва да е български гражданин, който е навършил 40 години, но не е по-възрастен от 65 години. Той задължително трябва да има висше образование (без да се уточнява какво - бел. ред.), но да притежава солидни познания в областта на националното и международното право, високи морални качества и привързаност към идеите на хуманизма и демокрацията (каквото и да означава това - бел. ред). В червения проектозакон, писан от Любен Корнезов, пък бе определено, че народният защитник задължително трябва да има най-малко 15 години юридически стаж. В крайна сметка, в чл.9 на влезлия преди десет дни в сила закон бе записано нещо съвършено простичко: За омбудсман се избира български гражданин с висше образование, който притежава високи морални качества и отговаря на условията за избор на народен представител. Тоест - в деня на избирането му да е навършил 21-годишна възраст, да няма друго гражданство, освен българско, и да не е с влязла в сила ефективна присъда или с наложена мярка за неотклонение задържане под стража за извършено престъпление. Процедурата за номиниране на кандидати за омбудсман също е опростена до максимум: такива предложения могат да правят само народните представители и парламентарните групи, а изборът става с обикновено мнозинство. От чист инат мнозинството не пожела да претвори в дела няколко съвсем рационални идеи на конкуренцията.Според синия проектозакон например кандидати за омбудсман можеха да номинират президентът на републиката, председателят на Конституционния съд, Висшият съдебен съвет, както и 20 000 пълнолетни български граждани, организирали и внесли подписка в парламента. В червения проект на Любен Корнезов пък се предлагаше друго: омбудсманът да има право да присъства на пленарните заседания в НС, на заседанията на правителството и на Консултативния съвет по национална сигурност при президента. В окончателния вариант на Закона за омбудсмана не се пише за подобни неща, но това не означава, че те са позволени на бъдещия народен закрилник. Тъкмо обратното...Проектът на правосъдното министерство (кой знае защо то бе причислено към конкурентите, наред с ОДС и БСП) също бе пренебрегнат, макар в него да имаше трето полезно нещо: освен един-единствен омбудсман (макар и със собствена администрация), да бъдат узаконени и 28 регионални народни закрилници - по един за всяка област. За летящия старт на тази идея съществуваха съвсем реални предпоставки. В периода 1999-2000 г. започнаха десетина пилотни проекта с назначаването на обществени посредници в Севлиево, Пловдив, Варна, Шумен, Разград, Смолян, Стара Загора, Казанлък, столичния район Младост и София-град. Управляващото сега мнозинство обаче не пожела те да бъдат вписани в Закона за омбудсмана и ги окова в един единствен текст от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) - неговият чл.21а гласи: Общинският съвет може да избира обществен посредник, който съдейства за запазването на правата и законните интереси на гражданите пред органите на местното самоуправление и местната администрация. С други думи - ако даден общински съвет не иска да избере омбудсман, никой и копче не може да му каже. От формална гледна точка парламентарното мнозинство си изми ръцете скорострелно: изменението бе прието на 22 юли 2003 г., бе обнародвано в бр. 69 на Държавен вестник (5 август 2003 г.) и влезе в сила ден след местните избори, проведени на 26 октомври.Разминаванията на законодателя със... себе си обаче не свършват дотук. Според чл.21а, ал.3 от ЗМСМА, организацията и дейността на обществения посредник се уреждат с правилник, приет от общинския съвет. Иначе казано - напълно възможно е всеки местен парламент да изработи правилника така, че да устройва не местната общественост, а съответната администрация. И този правилник да няма нищо общо с принципите, залегнали в Закона за омбудсмана. На всичко отгоре общинският закрилник, за разлика от централния му колега, ще се избира и освобождава с квалифицирано мнозинство, т. е. - с гласовете на 2/3 от общия брой на общинските съветници. Нещо, което прави процедурата дълга и доста мъчителна.Тогава няма да е чудно, ако потърпевшите в регионите изобщо не се поинтересуват как се казва местният им посредник и изпращат всичките си жалби в София.Всъщност, стигайки дотук, ножът наистина взе да стърже в кокала. И то заради три-четири текста от Закона за омбудсмана, звучащи наистина революционно. Единият е чл.19, ал.1, където са изредени неговите правомощия:1. Приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги;2. Прави проверки по постъпилите жалби и сигнали. 3. Отговаря писмено на лицето, което го е сезирало, в едномесечен срок; ако случаят изисква по-обстойна проверка, този срок е три месеца;4. Отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права и свободи пред съответните органи, техните администрации и лицата по т. 1;5. Посредничи между административните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им;6. Прави предложения и препоръки за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите;...8. Уведомява органите на прокуратурата, когато има данни за извършено престъпление от общ характер.Правомощията на омбудсмана са разширени от чл.19, ал.2, която пък повелява, че той може да действа и по своя инициатива, когато констатира, че не се създават необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите.Целият бъдещ хаос, който най-вероятно ще доведе до блокиране на съдебната система, е заложен в единствения параграф на Допълнителната разпоредба на Закона за омбудсмана. В него е уточнено съдържанието, което законодателят е вложил в понятието обществени услуги (чл.19, ал.1, т.1): Образователна, здравна, социална, водоснабдителна, канализационна, топлоснабдителна, електроснабдителна, пощенска, телекомуникационна, търговска дейност, дейности по охрана и по безопасност на движението, както и други подобни услуги, предоставяни за задоволяване на обществени потребности, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги.С други думи - всичко, което се случва или не се случва в България. Като се започне от злоупотребите с връщането на земята в реални граници, мине се през неразбориите на Здравната каса, пенсиите и детските надбавки, и се стигне до концесиите, арендите и реституционните претенции в панелните комплекси из по-големите градове. Оттук нататък не се иска човек да е гений, за да сметне какво го чака клетника, съгласил се да бъде назначен за омбудсман на Република България. Меко казано - ад под небето. Стига, разбира се, парламентът да не му осигури администрация от 2000-3000 души, които да покрият що-годе необятния периметър от права и задължения на т. нар. обществен посредник.Защото омбудсманът е длъжен да провери всеки сигнал, който не е анонимен. След това трябва да напише становище и да направи конкретно предложение на страните за излизане от ситуацията. Ако всички са съгласни - случаят е приключен. Когато обаче държавният или общинският орган (чиновник, дирекция, ведомство, фирма концесионер и т. н.) не пожелае да изпълни препоръката на омбудсмана - той трябва да комплектува преписката и да я препрати в Районния съд, който пък пък да глоби виновния, съгласно Закона за административните нарушения и наказания. Нещо, което граничи с абсурда, защото всички потърпевши имат право да обжалват наложените им наказания пред окръжните съдилища, но по Закона за Върховния административен съд (ВАС). А това означава, че по груби изчисления на тези съдилища ще им се трупнат още няколко хиляди дела допълнително на година. Които - при пословичната ефективност на родната Темида, сигурно ще се точат с години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във