Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРСКИЯТ РУШВЕТ СЪСИПА ТУРСКИЯ БАКШИШ

Тези пропити с много болка думи принадлежат на един турски гражданин, който от доста години се опитва да прави законен бизнес в страната. Понякога усилията му се увенчават с успех, защото има късмета да попадне на свестни държавни мъже и жени.В повечето случаи обаче, за да си свърши работата, на него му се налага да почерпи чиновника отсреща по българските стандарти: за жената, за децата, за тъщата, за кучето и за третата братовчедка на сестрата на вуйчо му. Допреди три седмици настолното четиво на този турски гражданин бе Бялата книга на българската приватизация, написана от НДСВ през 2002 година. Според човека, в нея прекрасно са описани както хватките за масовото и касовото раздържавяване в България, така и трагичните последици от прехода към пазарна икономика в България в периода 1991-2001 година. От началото на март 2005-а обаче въпросният турски гражданин си има ново настолно четиво, озаглавено Доклад на Сметната палата за резултатите от извършения одит на изпълнението на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като институция за осъщeствяване на вътрешен одит на публичните средства. Неговото заглавие е малко по-дълго от нормалното, но съдържанието е толкова интересно, че... компенсира този му недостатък.А най-важният извод, който турският бизнесмен си е направил, изяждайки с кориците двете творби, е, че жълтите не само не са забравили нищо старо, ами са научили доста нови неща.Много са начините, по които управниците на България оправдават категоричното си нежелание да ограничат корупцията поне в рамките на благоприличието. В началото на демокрацията беше актуално извинението: Докато има кой да дава, ще има и кой да взима. Към края на 90-те години на миналия век на мода излезе аргументът, че: Корупцията е животно, което всеки може да опише, но никой не може да нарисува. А преди две-три години, в името на евросъюзническото лустро на управляващото мнозинство, на мода излезе друго извинение: Корупцията е изключително трудна за доказване, защото сделките се извършват на четири очи.Колкото и да е невероятно, току-що цитираните способи за деликатно измъкване от отговорност са формулирани не от друг, а от трима високопоставени държавни служители, призвани да се борят с корупцията: директор на служба в МВР, началник на районно митническо управление и висш магистрат. Първата безценна мисъл бе изразена в началото на 1994 г., когато България бе заприличала на американския Клондайк от края на ХIХ век, т.е. броят на незаконно забогателите бе правопропорционален на броя на труповете. По онова време начело на държавата бе правителството на проф. Любен Беров и само онзи, който го беше срам или страх, не се впусна във вихъра на югоембарговата и контрабандната далавера. Вторият бисер бе пуснат в употреба през късната есен на 1998 г., когато на пръв поглед всичко бе спокойно. Правителството на Иван Костов и парламентарното мнозинство на ОДС с ускорени темпове наливаха основите на европейското бъдеще на България, но бавно и полека си изградиха паралелни структури на властта, без чието участие или подпис и днес рядко се случва нещо в държавата. А третата крилата фраза е логично следствие от всичко, случило се от триумфалното нахлуване (през лятото на 2001 г.) на НДСВ във властта до ден-днешен. Извадили си поука от горчивия опит на предшествениците си, жълтите и техните коалиционни партньори от ДПС сториха онова, което... трябваше да сторят. Първоначално те спечелиха доверието на съдиите, следователите, прокурорите и служителите на МВР. След това така ги насъскаха един срещу друг, че тук-там пламнаха братоубийствени войни. После съблазниха или натиснаха по-мекушавите шефове сред магистратите и ченгетата и ги принудиха да работят за тях. А накрая, ремонтираха и реконструираха законодателната база така, че каквото и да започнат полицията и следствието например, то никога да не бъде довършено от прокуратурата и съда. Или обратното. Като в различните схеми конфигурациите на участниците се променят в зависимост от интересите. И за да не остане някой с впечатлението, че става дума за поредния предизборен вятър, ще върнем часовниците с около три години назад. За да попаднем във времето, когато НДСВ и ДПС започнаха своя поход към... собственото си светло бъдеще. Бялата книгаНа 3 юли 2002 г. подкомисията за приватизационен контрол към парламентарната Комисия за икономическа политика внесе за обсъждане в комисията един доклад, нашумял под името Бяла книга на българската приватизация. В него е запечатана хрониката на българското раздържавяване, разиграло се в периода 1991-2001 г., на което по би подхождала думичката разграбване.Параграф 22 има късмета (то пък един късмет...) да се сдобие с копие от този доклад още тогава и да публикува най-важното от него (бр. 27 от 6 юли 2002 година). Но понеже паметта на българския управник е по-къса и от най-късото съединение в света, ще се наложи да си припомним някои от по-съществените моменти от отдавна забравената, недописана и недопрочетена Бяла книга:Подготовката за приватизация и преминаване към пазарна икономика в България започна още през 1987 г. с издаването на Указ 56, който не беше отменен след приемането на Търговския закон. Предприватизационната подготовка продължи с по-голям темп след промените в политическия живот, станали у нас на 10 ноември 1989 г., и особено след спечелването на изборите от СДС в края на 1991 година. Този етап приключи в глобален мащаб, на държавно равнище, в края на 1992 г. с приемането на Закона за преструктуриране и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП). Най-големият недостатък в периода на икономически реформи у нас след края на 1987 г. е, че се даде възможност за преливане на капитали и ресурси от държавни предприятия в частни фирми. Използвайки неефективната работа на ръководителите на държавните предприятия, а често и в съдружие с тях, частни дружества застанаха на входа и изхода на държавните предприятия. Този модел на скрита приватизация доведе до натрупването на огромни загуби и декапитализация на държавните дружества. Не беше създаден централно поддържан конкретен и изчерпателен списък на държавните активи. ... Агенцията за приватизация и браншовите министерства поддържат свои собствени бази данни, които не са изцяло надеждни, а в някои случаи са непълни или повтарящи се. Не беше създадена единна и изчерпателна база данни от предприятия с пряко или косвено държавно участие. По този начин министерствата, правителствените отдели и Агенцията за приватизация бяха лишени от възможността да ръководят своите портфейли от предприятия по-ефективно, както и да осъществяват контрол върху процеса на приватизация.Един от най-характерните недостатъци както в приватизацията, така и в цялостния стопански живот у нас беше контролът по отношение на действията на приватизиращите органи. Конкурсното начало при назначаването и освобождаването на кадрите в приватизиращите органи, характерно за управлението на СДС през 1992 г., беше заменено с грубо администриране в полза на определени политически сили. В резултат на неудачно проведената приватизация, погрешната методика и подходите в осъществяването й редица атрактивни обекти и държавни активи с добра перспектива се оказаха източени, неефективни, морално остарели, с голяма задлъжнялост и напълно безперспективни по отношение на бъдеща резултатна приватизация. Квалифицираният работен, развоен и научен потенциал беше унищожен. В резултат на закъснелия старт на приватизацията у нас, непрозрачността на процеса, както и на многобройните недостатъци на различните приватизационни техники България пропусна възможността да реализира приходи от приватизацията в размер на 26 млрд. щ. долара, на колкото се оценяват активите на държавните предприятия в началото на процеса на приватизация...Ний раснем бодра смянаПоне засега не е известно кой и по какъв повод пръв е усетил, че жълтите от НДСВ нямат никакво намерение да потърсят сметка на предшествениците си от БСП и СДС. Факт обаче е, че през есента на 2002 г. управляващите от НДСВ и ДПС вече бяха забравили обещанията си да накажат виновниците за разграбването на България чрез съд и присъди. Още тогава Параграф 22 предсказа, че заплахата всички съмнителни сделки ще бъдат дадени на прокуратурата, е съвършено неизпълнима, а целта й е да докара на килимчето всички по-страхливи незаконни приватизатори. Дали този високоорганизиран рекет е успял, също е трудно да се каже. В момента БСП, клонингите на СДС, техните лидери и семействата им изобщо не страдат от липса на финанси и водят такъв организиран и личен живот, за какъвто допреди няколко години изобщо не смееха и да мечтаят. Другото доказателство, че преходът от синьо към жълто бе извършен не само мирно и плавно, ами и в дух на взаимно разбирателство, е споменатият в началото на публикацията Доклад на Сметната палата за резултатите от извършения одит на изпълнението на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол....Според изводите в него, в периода 1 януари 2001 г. - 30 юни 2004 г. държавните институции, общините и държавните фирми са ощетили държавата с 2.387 млрд. лева. Тази сума може и да изглежда астрономическа, но на фона на онези приватизационни 26 млрд. долара, описани в Бялата книга, тя си е направо... пари за кино и сладолед. По разбивки жълтото опоскване на държавата изглежда така: констатирани са вреди за 774. 543 млн. лв. и са установени нарушения на бюджетната дисциплина и финансово-стопанската дейност за 1.613 млрд. лева. А на прокуратурата са изпратени общо 3204 сигнала за финансови нарушения, които са престъпления по смисъла на Наказателния кодекс.Към 30 юни 2004 г. АДВФК е осъществила контрол в 8255 обекта, в това число 3398 бюджетни организации (Народно събрание, Министерски съвет, министерства, общини и други бюджетни предприятия) и 2879 търговски дружества с блокиращо държавно или общинско участие... Целта на одита беше да се предостави на Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на финансите независима и обективна оценка за ефективността и ефикасността на одитната дейност на АДВФК и да се подпомогне ръководството на одитирания обект за подобряване на дейностите в областите, в които са възможни несъответствия между поставените задачи и тяхното фактическо изпълнение, се казва още в доклада, приет от Сметната палата с решение, взето на 10 февруари 2005 година. Общо 3204 от нарушенията, засечени от служителите на АДВФК, са изпратени на прокуратурата, тъй като представляват престъпления по смисъла на Наказателния кодекс.Около 80 сигнала срещу областни и заместник-областни управители от страната са постъпили през последните три години и половина в Министерството на държавната администрация, съобщи на 9 март министър Димитър Калчев при официалното представяне на Бялата книга за държавната администрация. По думите му най-много са жалбите срещу областните шефове на по-големите градове. Сигнали за подкупи и рушвети има, но те не са доказани, обясни още той.Тук някъде трябва да бъдат прибавени и онези 196 сигнала за корупция, постъпили в правителствената Комисия за координация на работата в борбата с корупцията (ККРБК) през 2004 г., но от това едва ли има някакъв смисъл. По простата причина, че до момента няма нито един осъден висш държавен чиновник или кмет и не е разтурена нито една по-скандална приватизационна сделка. За сметка на това обаче всички политически сили се канят да участват отново в парламентарните избори през юни, да ги спечелят и да вкарат България в Европейския съюз. Където наистина има човек за какво да си похарчи парите...

Facebook logo
Бъдете с нас и във