Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРСКИТЕ ДЕПУТАТИ - ЩРАУСИТЕ НА ЕВРОПА

Като не обръща внимание на собствените си медии, най-после политическият елит на България трябва да се зачете и да се заслуша в онова, което пишат и приказват западните ни колеги. Те не получават пари от българската червена мафия и от бившите ченгета на бившата Държавна сигурност. Техните шефове и работодатели не могат да бъдат купени с тлъсти договори за рекламиране на държавни монополи, с резервирано място в правителствения самолет, с непрекъснати доставки на достоверна информация от първа ръка, за срещи на четири очи или пък с назначаването на говорители, работили като журналисти в най-правилната медия. Ето, поради тези няколко причини народните ни избраници трябва да престанат да се държат като щрауси в опасност. Тоест - да изровят главите си от българските подвижни пясъци и да спрат със самозалъгването, че в Брюксел лягат и стават с едничката мисъл как по-бързо България да стане пълноправен член на ЕС. Тъкмо обратното. Откакто на доскорошния посланик на САЩ в България Джеймс Пардю му пресъхна устата да обяснява, че съдебната реформа и борбата с престъпността у нас съществуват само на хартия, а на Европейската комисия й омръзна всяка година да преписва един и същи доклад за напредъка на България, западните медии се върнаха към изразните средства и епитети, с които боравеха по българската тема в началото на 90-те години на миналия век. Всичко, за което ще стане дума оттук нататък, е публикувано оттатък Калотина през последните петнайсет дни, но звучи така, сякаш е писано през смутните 1993-1994 г., когато труповете се стелеха по улици и площади като ланска шума, а реките от кръв можеха да задоволят енергийните нужди на 5-хилядно градче за срок от една година. Репортаж на Ройтерс, препечатан от Вашингтон Поуст и озаглавен Насилие разтърсва България (гангстери сеят безредие и хаос): Българската полиция признава безсилието си, а западни дипломати смятат, че престъпността е проникнала в държавните институции. Престъпните босове в България са безочливи и заобиколени от въоръжен антураж, като положението не се подобрява, а става по-лошо. Престъпниците са по-видими и по-агресивни отколкото когато и да било. Българските престъпници се страхуват много повече от убийство, отколкото от съд и затвор.Статия в италианското списание Панорама, озаглавена България се превръща в страна-мафия: Присъствието на организираната престъпност по софийските улици е очевидно, а виновни за това са българските управляващи, които не упражняват контрол и не вземат мерки, като в някои случаи са дори съучастници. Ирландският Айриш Таймс: В най-добрите софийски ресторанти групи от мъже в костюми, с огромно количество златни бижута и големи издутини под мишниците са често виждани да си поръчват шумно скъпи вина и да размахват пари, а убийствата в България вече се извършват с въображение. Публикация във Файненшъл Таймс, озаглавена Гангстерският рай България, тиражирана след бруталния бомбен атентат (на 13 юли) срещу бургазлията Рали Пенков, при който загинаха съпругата му и двегодишната им дъщеричка: За последната година около 60 босове на организираната престъпност са убити в България. А в петък (22 юли) и понеделник (25 юли), в списание Нюръпиънс, излизащо в Париж, бе публикуван софийският репортаж на Джон Дайър, озаглавен Безредие в българските съдилища. Въпреки че авторът понякога трудно намира точните думи и борави със стари за България факти, четивото е интересно и си заслужава да бъде препечатано. Ако не за друго, поне да знаем кой как ни описва пред бъдещите ни европейски братя и сестри.Приемането в Европейския съюз беше свещеният Граал за българите, откакто комунистическата партия загуби властта преди повече от 15 години. Но изпълняването на един от най-важните критерии на ЕС - справедлива и добре функционираща съдебна система - изглежда не е по силите на страната.Брюксел многократно посочва бавните темпове на съдебната реформа в България като проблема, който може да отсрочи влизането на страната в най-голямата група от либерални демокрации в света. Американският посланик Джеймс Пардю редовно обвинява местните държавници за това, че не залавят големи риби в страна, залята от корупция.В действителност българите настояват за промени. Техният напредък обаче се възпрепятства от характера на системата, която са наследили. Те трябва да се справят с бюрокрацията в магистратурата, носеща отпечатъка на комунистическата неефективност и липсата на отговорност, а съдебната им система, създадена след падането на стария режим, се оказа уникално устойчива на реформи.През 1991 г. България отделя съдебна система от изпълнителната и законодателната власт, както е в много западни държави. За разлика от европейската практика обаче, прокурорите са оставени в съдебната система. По този начин съдиите, които решават делата, и държавното обвинение са част от една и съща власт. Например Висшият съдебен съвет, който е своеобразен мишмаш от съдии, прокурори, следователи, адвокати и университетски преподаватели, назначава не само съдиите, но и прокурорите.По времето на комунистическия режим политическото ръководство на България имаше богат опит в използването на прокурори и съдии - марионетки, за да неутрализират т. нар. врагове на държавата чрез вкарването им в затвора или чрез... по-радикални методи. Днес проблемът е обърнат, твърдят български и чуждестранни юристи. Политиците изобщо нямат думата по въпроса как действат прокурорите и съдиите и по никакъв начин не могат да контролират работата им. Така че чудно ли е изобщо, че реформата се бави и че много малко български политици с охота приемат бремето да оправят една съсипана система?Правителството не носи никаква отговорност в случай на провал в борбата с престъпността и това е много добро извинение за неуспеха му да се справи с проблема, твърди Нели Куцкова - съдия от Софийски окръжен съд и председател на Съюза на съдиите в България. Според експерти обаче положението е много по-лошо. Хроничната липса на политическа воля за реформа е превърнала съдебната система във феодално владение, чиито обитатели са по-загрижени за собственото си оцеляване, отколкото за прилагането на законите. Имаме няколко автономни бюрократични механизма, които до голяма степен са генератор на корупция, смята Йонко Грозев от Българския Хелзинкски комитет. Това, че дясната ръка не знае какво прави лявата, се видя и в случая със сръбския полковник Чедомир Бранкович. В края на април 2005 г. българската полиция го арестува по искане на Интерпол. Той е обвинен в подпалване на католически църкви и в убийството на цивилни граждани в Хърватска по време на югославската война. После Софийският градски съд го освободи, защото бил част от дипломатическа мисия. Министерството на външните работи взе страната на полицията, но Софийският апелативен съд потвърди първоинстанционното решение.Драмата около Бранкович се случи няколко дни след като България подписа договора за присъединяване към ЕС (на 25 април - бел. ред.). А, както помните, Европейският съюз отложи разговорите за членството на Хърватска, защото тази балканска страна беше сметната за твърде небрежна в преследването на военните си престъпници.Тъй като от съдиите се очаква да бъдат над политическото и общественото мнение, липсата на отговорност е особено очевидна при прокурорите. Според Йонко Грозев от Българския Хелзинкски комитет, наред със законната си работа те преследват свои собствени цели. Очакваме тази система да бъде по-безпристрастна и деполитизирана - казва той. - На практика има много високо равнище на политизиране, но то се движи под повърхността и не се основава на официална власт.В тази обстановка престъпността и корупцията процъфтяват. През април Файненшъл таймс съобщи, че през последната година в България са били убити 60 лидери на организираната престъпност, много от които са били застреляни по улиците на София. Незаконното строителство по Черноморието заплашва да съсипе екосистемата в региона. Почти 14% от компаниите, развивали бизнес в България през 2003 г., са получили лицензи или разрешения чрез подкупване на обществени служители, смята Коалиция 2000 - мрежа от неправителствени организации, посветени на идеята за изкореняване на корупцията. Според експертите на коалицията, през 2003 г. над 45% от фирмите, получили държавни поръчки, са дали подкупи на чиновниците в процеса на кандидатстване.Още по-явна е липсата на действия срещу бившите комунистически лидери в България, които след сваляне на режима изчезнаха, отнасяйки със себе си т. нар. червени милиони. Изправянето им на подсъдимата скамейка и връщането на част от тези пари би върнало донякъде доверието в съдебната система, но прокурорите и следователите не са обучени, зле финансирани или твърде корумпирани, за да проведат толкова сложни разследвания, коментират наблюдатели.Прокурорите и съдебната система в България като цяло се нуждаят от повече познания в проследяването и залавянето на финансовите престъпници, смята Том Пийбълс - юридически съветник на американското посолство в София.Румен Ненков - заместник-председател на Върховния касационен съд - последната инстанция по наказателни дела в България, обаче не е много оптимистично настроен по въпроса за изправянето на бившите комунистически лидери пред съда. Те нямаха нужда да крадат от държавата, тъй като цялата държава беше тяхна - казва Ненков. - Има правило, че не можеш да обвиниш човек за деяние, което по негово време не се е смятало за престъпление. Някои неща обаче нито могат да бъдат установени, нито доказани - начините, по който са изнесени част от държавните пари, например, твърди той.Вижда се защо Европа може да се притеснява от българските проблеми. Заместник-директорът на Националната служба за борба с организираната престъпност към МВР Иван Йовчев признава, че през България се пренася повече хероин, отколкото през други европейски държави. Той допълва, че вътрешният пазар не може да поеме дори количествата дрога, които служителите му конфискуват. Следователно излишъкът се озовава по улиците на Амстердам, Берлин, Лондон, Милано и Париж. Тези престъпления стигат до такива равнища, че се превръщат в проблем за другите европейски страни, казва Йовчев. Допълнителна спирачка за съдебната система е личната вражда между председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров и главния прокурор Никола Филчев. В миналото двамата бяха приятели, но през последните няколко години отношенията им се развалиха. Стигна се дотам, че Филчев нареди разследване на ремонтните работи в софийската Съдебна палата, намеквайки, че по някакъв начин Григоров може би се възползвал от проекта.През март главният прокурор изрита чиновниците от няколко кабинета в Съдебната палата с думите, че помещенията са нужни на прокуратурата. Сцената беше непристойна, защото прокурорът принуди съда да прекъсне работата си, за да опразни въпросните помещения.Заместник-председателят на Върховния касационен съд Ненков, за когото се смята, че представлява вижданията на Иван Григоров, отвърна на удара. Институцията на прокурорите е просмукана от комунисти - заяви той. - Сега прокуратурата действа като партия. И крайно време е да се каже, че проблемът е свързан с конституционно уреденото място на обвинението в съдебната власт.Българските прокурори трябва да са част от изпълнителната власт, каквато е практиката в много западни държави, така че да бъдат по-отговорни пред обществото, смята Ненков.Кабинетът на Никола Филчев не отговори на многобройните искания за изявление. Човек обаче добива впечатление за неговата гледна точка от коментарите, които той направи на една конференция през юни. Според София Нюз Ейджънси (Sofia News Agency) главният прокурор е предложил да бъдат амнистирани всички незаконно придобити капитали, включително и червените милиони, изнесени от България преди края на комунистическия режим. Още на следващия ден обаче той промени мнението си. Амнистия - заяви той пред агенцията? - Не забравихте ли вече за това?

Facebook logo
Бъдете с нас и във