Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРСКИТЕ КОМАНДОСИ СЪЩО РАЗВЯХА КИРЛИВИ РИЗИ

Когато един човек не иска кирливите му ризи да се развяват като бели знамена, той си наляга парцалите и не се прави на велик. Камо ли да обяви медийна война на довчерашните си ортаци и да започне напоително да разказва какви лекета са те и как той изобщо не може да ги понася. Кой знае защо, тази простичка истина не успя да стане житейска максима на доста хора, самообявили се за строители на демократична България след 1989 година. Примерите за зорлем съсипани кариери са толкова много, че трудно биха се побрали дори в цял брой на Параграф 22. Причината обаче винаги е била една и съща: самочувствие като Джомолунгма - огромно и голо, плюс поразяваща уста, която знае само едно: аз, аз, аз...На пръв поглед разправията, избухнала в началото на седмицата между председателя на Съюза на българските командоси (СБК) проф. Юлий Абаджиев (от една страна) и досегашните му десни ръце Добромир Добрев - главен секретар, Валери Найденов - заместник-председател и Орлин Пенев - главен правен експерт на СБК, идеално се вписва в схемата Дай си ми куклите, на ти си парцалките.В пространно интервю, публикувано в столичен всекидневник във вторник (8 август), тримата в прав текст правят на мат и маскара довчерашния си патрон. При това с такива похвати, че на човек чак да му дожалее в какви ръце е била съдбата на България, докато те са били на работа в разните специални служби и поделения. Върхът на кощунството обаче е обвинението, че с парите за изграждането на паметник в чест на петимата рейнджъри, загинали в Кербала, Юлий Абаджиев си бил купил нова тоалетна чиния. Представяте ли си, всяка сутрин да пикае върху костите на тия момчета, давят се от възмущение Добрев, Найденов и Пенев. За негова чест председателят на Съюза на българските командоси (СБК) проф. Юлий Абаджиев изобщо не остава длъжен на опонентите си и ги поставя там, където им е истинското място - на кучето под опашката. Вярно - с далеч по-въздържан тон и по-благочестиви изразни средства. Въпреки това обаче и между неговите думи прозира една дълго стаявана погнуса от хората, които е бил принуден да търпи толкоз време. Казано с две думи - болезнено амбициозни кариеристи и неблагодарници, които имат само една цел в живота - да му седнат на мястото. За Параграф 22 изобщо не е интересно защо тия четирима бивши командоси са решили да премерят мъжеството си по този начин и чрез медиите. На обикновения българин едва ли му пука дали мутри, цигани и чалгаджии размахват членски карти на СБК и дали Юлий Абаджиев ходи на работа с джип или обикаля държавата на тротинетка. Далеч по-важното в случая е друго. Преди две години Съюзът на българските командоси бе създаден като псевдопатриотична организация, призвана да обслужва определени паралелни структури на властта. Хора, близки до тези среди, твърдят, че това е главната причина, поради която в управителния съвет на Съюза намери място един съдружник на двама меверейци от времето на Жан Виденов - Георги Ламбов, главен секретар на МВР и Любен Левичаров - директор на ЦСБОП (днес - НСБОП), които са бизнес партньори с част от бившите барети на Алексей Петров и други важни другари, работили в органите на МВР и на Държавна сигурност по времето на развития социализъм. А друг един важен член на УС на СБК пък е член на Националния съвет на партия Демократичен алианс, оглавявана от бившия премиер Ренета Инджова. Освен това този български командос е и в ръководството на фондация Алианс (чийто шеф е лидерът на КТ Подкрепа Константин Тренчев), заедно с лицата Сабрие Али Якуб и Явор Милушев. Единият е член на Националния изпълнителен съвет на партия Движение Демократично крило, създадена от ДПС-отцепника Осман Октай. А другият, само допреди два месеца, беше жълт депутат в 39-ото Народно събрание, но на последните парламентарни избори взе, че изпадна от каручката на Симеон Сакскобургготски.Всъщност за обикновения българин изобщо не е важно дали в Съюза на българските командоси членуват 200 или 200 000 души. Нещо повече - обикновеният българин изобщо не го интересува дали Съюзът на българските командоси въобще съществува. Причината е, че откакто тази високопатриотична организация е регистрирана, освен да вдига медиен шум около себе си друго нищо съществено не е сторила. Нито разкри някакъв учебен център за специално обучение на младежи, както обещаха учредителите й през есента на 2002 г., нито написа добре обосновано предложение до президента, правителството и парламента за създаването на Национална гвардия. Онова обаче, с което Съюзът на българските командоси наистина ще остане в историята, е раздаването на съюзните награди, почетни знаци и грамоти. През последните две години СБК отличи толкова много люде, че сложи в малкия си джоб дори журито на фестивала Златният Орфей по времето на развития социализъм. А то, както много добре е известно, награждаваше наред. При едно единствено условие - човекът да се появи пред публиката с микрофон в ръка и да се поклони, без да падне от сцената. В това отношение тримата разколници - Добромир Добрев, Валери Найденов и Орлин Пенев, са прави: шефът на Съюза на българските командоси проф. Юлий Абаджиев раздава щедро награди на когото трябва и на когото не трябва. Онова обаче, с което те пресолиха манджата във всекидневника си, е, че професорът е раздавал наградите в тяхно отсъствие и на неофициални събирания. Трудно човек може да си представи следната картинка: в потайна доба и далеч от хорски очи (примерно - около два часа посред нощ под Лъвов мост) председателят на Съюза на българските командоси тържествено награждава... президента Георги Първанов, главния прокурор Никола Филчев, министрите на отбраната и на спорта - Николай Свинаров и Васил Иванов, омбудсмана на републиката Гиньо Ганев и, да речем - червената депутатка Татяна Дончева. Друг пример в стилистиката на отцепниците. Мрак обвива столичния стадион Раковски. Бившето футболно игрище е обрасло с буренак до пояса. Идеалният център е прясно окосен, а на бившата точка за изпълнение на началния удар е застанал мирно проф. Абаджиев. От вси страни с тържествени стъпки към него идват командирът на Специализирания отряд за борба с тероризма - полковник Георги Узунов; футболните легенди Христо Стоичков, Йордан Лечков и Красимир Балъков; генералите от МВР Красимир Петров (шеф на РДВР-Бургас), Кирил Радев (бивш директор на НСБОП), Живко Живков (директор на Националната служба Жандармерия) и Кирил Войнов (директор на Националната служба Пожарна и аварийна безопасност). Крачат тези мъже към прясно окосения идеален център на стадиона и нищо не може да ги спре: ни бурен до пояс, ни магарешки бодил като боздуган, ни коварна дупка до коляно. Те са се доказали през последните 15 години не само като мъже, но и като български командоси, а там - в пъпа на игрището, ги чака Той с цял наръч награди. И никой не може да наблюдава тържествената церемония, защото тя е тайна и нарочно се провежда на запустелия стадион. В пълно неведение е дори министърът на вътрешните работи Георги Петканов (собственик на въпросния стадион), защото и на него не може да му хрумне, че сред буренака има други живинки, освен бездомни кучета и къртици... Жалко, много жалко. И къде ще членуват сега Рашо Кърпата, Вампира, Тапира, Големия хълм и Мазола? Отговорът е един - в СББ. Но не Съюзът на бившите барети, защото тази мъжествена структура се превърна в неприятен спомен още преди десет години, а в бъдещия... Съюз на бившите бавачаки. Хак да му е на проф. Юли Абаджиев, като го напуснат всички мъже. Ще си остане той най-обикновен основен собственик на Цезар и груп интернешънъл ООД (с 25%), след което ще умре от скука, защото брокерската дейност с ценни книжа и управлението на портфейли (какъвто е предметът на дейност на Цезар и груп интернешънъл) екшън няма. Друг е въпросът кой ще осигурява ценните книжа и кой ще пълни портфейлите, след като и Съюзът на българските командоси няма да го има...

Facebook logo
Бъдете с нас и във