Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРСКИТЕ ТРАФИКАНТИ ОТДАВНА ВЛЯЗОХА В ЕС

България е единствената страна на Балканите, която има добро законодателство за борба с трафика на хора, се казва в първия и единствен доклад на Пакта за стабилност на Югоизточна Европа, части от който Параграф 22 публикува за първи път.Нелегалният трафик на хора се увеличава с тревожни темпове. Всяка година близо 4 млн. души стават жертва на този сравнително нов бизнес на международната организирана престъпност, като 1.2 млн. от тях са деца. Тенденцията е към все по-ниска възраст на жертвите, а в някои страни броят на непълнолетните жертви на трафика се е удвоил. От Международния център за миграционна политика към Пакта за стабилност за Югоизточна Европа сочат, че всяка година от Балканите към Западна Европа се прехвърлят между 120 и 200 хил. жертви - нелегални имигранти, сексуални робини, работна сила, деца за нелегално осиновяване срещу огромни цени. Целият този поток е под контрола на организираната престъпност, като най-често трафикантите са хора с двойно гражданство и използват различни имена. Според Бюрото за контрол на наркотиците и превенция на престъпността на ООН, трафикът на хора е най-бързо развиващият се криминален бизнес в света. Доходите от него са несравнимо по-високи от извършените разходи и потенциалните рискове. Според различни оценки, само за 1999 г. приходите на съвременните търговци на роби, опериращи в страните членки на Европейския съюз, са 3 млрд. долара. А според изчисленията на Международната организация по миграцията (МОМ) в световен мащаб печалбите от този бизнес варират между 12 и 30 млрд. долара годишно. За съжаление, в повечето държави трафикът на хора все още се смята за по-маловажно престъпление от наркотрафика, въпреки че той води след себе си и дрогата, и убийствата, и изтезанията, и търговията с човешки органи.Югоизточна Европа е един от най-важните транзитни региони за нелегална имиграция от Турция, Китай, Иран, Пакистан, Бангладеш, Ирак, Афганистан и други страни от Близкия изток и Азия към страните от Европейския съюз. Освен това Балканският регион е важен източник на имигранти - по-специално от Румъния, Албания и от компактните ромски популации в региона. По данни на МВР, през последните 12 години най-малко 80 000 души са се опитали да преминат нелегално българските граници. Според експерти в областта, трафикът на хора носи годишни печалби между 30 млн. и 50 млн. долара. Нашата страна е важна изходна страна в трафика на жени, предназначени за проституция. Българките най-често са прехвърляни в Турция, Гърция, Македония, Полша и Чехия, но през последните седем-осем години са зачестили пробивите в Италия, Франция, Испания и Холандия. Рисковите райони в България с най-висок процент жертви на трафик на хора са София, Варна, Бургас, Пловдив, Перник и Видин. Голяма част от жертвите обаче идват от граничните райони с Македония, Гърция и Турция. Белите робини се трафикират от страната по три маршрута: през Турция и Гърция - за Кипър и Италия; през Румъния - за Западна Европа; през Македония - за Косово и Албания (а оттам пак за Италия). България играе важна роля и като транзитен център за жени и момичета, трафикирани към Турция и Гърция от Русия, Украйна, Молдова и останалите републики от бившия Съветски съюз.Страните от Югоизточна Европа вече са страни и на произход, и на транзит на хора, и на крайна дестинация, отчетоха участниците в Международната конференция за борба с трафика на хора през ноември, на която бе представен и докладът на Пакта за стабилност.Според този доклад в периода януари 2000 - юни 2003 г. в България са заловени и спасени 423 жертви на трафик - 352 българи и 71 чужденци. Сред тях има такива, които са върнати в България по тяхно желание (чрез различни програми за подпомагане), но има и жертви, които са екстрадирани след намеса на полицията. Отчетено е обаче и друго. Броят на българските жертви на трафик се увеличава постепенно, като в периода 2000-2002 г. е нараснал три пъти. А 61% от общия брой на спасените български жертви са върнати от страните членки на ЕС. Всички жертви от България са жени и са жертви на трафик с цел сексуална експлоатация, отбелязва още докладът. Висок процент от тях са от малцинствените групи, а майките са между десет и петнайсет процента. Нивото на разкритите и спасени в България жени е най-високо сред страните в Балканския регион и това се отчита като сериозен успех на българските полицейски органи и специални служби. Непълнолетните жертви, които са разкрити и спасени в периода януари 2000 - юни 2003 г., са над сто. Те са спасени както по време на акции на българската полиция, така и при операции на специализирани полицейски звена извън България. И тук, както и при жените, основна цел на трафика е сексуалната експлоатация. Докладът на Пакта за стабилност отбелязва още, че е необходимо унифициране на структурите, които се занимават с идентификацията на жертвите на трафика и връщането в България. Като положителен факт е отчетен новият Закон за борба с трафика на хора, който има за цел да изгради по-добри връзки между правителството, общинските власти и неправителствените организации. В момента в България има пет приюта за жертви на трафик - три в София и по един в Сливен и в Благоевград. Капацитетът им е максимум 50 човека, защото два от приютите се намират в общински апартаменти. Този факт е отбелязан в доклада като уникална проява на добра воля, защото подобно нещо не съществува в цяла Югоизточна Европа. Качеството и предлагането на психологическа и психиатрична помощ на жертвите в центровете за консултации в София, пак според доклада, са най-високи в Югоизточна Европа. Доказано е обаче, че психологическата помощ, оказвана на жертвите в страните, които са крайна дестинация на трафика (т. е. там, където те са били заловени), е много по-полезна. Другата практика - жертвите да бъдат депортирани моментално в родината си, постепенно губи актуалност и се прилага във все по-малко държави. Следователно е изключително важно в транзитните и крайните страни да се развият и такива центрове за консултации, препоръчват експертите на Пакта за стабилност. Голяма част от жертвите в България не получават правна защита, няма и програма за защита на свидетелите, изразили готовност да свидетелстват срещу трафикантите, се казва още в доклада. Според неговите автори именно това е причината, поради която много от жертвите се страхуват за своята сигурност и не се появяват в съда. В доклада е посочена и още една основна българска слабост - работата с малолетните и непълнолетните жертви. Те имат нужда от специални грижи и помощ, но обикновено ги получават за известно време, и то само когато пребивават в приютите и центровете за възрастни. На малолетните обикновено не се оказва необходимата им специфична медицинска и психологическа помощ. Ето защо - гласи препоръката в доклада - всяка една организация, която изпълнява програми за консултации и защита на малолетните жертви на трафика, трябва първо да се консултира с Агенцията за закрила на детето и да съобрази помощта си с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Посочено е още, че при реинтегрирането на малолетните в старата им среда семействата могат да бъдат лишени от родителски права. Това обаче невинаги се прави, защото става след дълга и сложна съдебна процедура. Доскоро се оказваше един и същи вид помощ на малолетни и възрастни и не са били развити специализираните стандарти за помощ за малолетните. Това най-често е така, защото в повечето центрове няма информация от каква точно помощ се нуждаят те - посочва още докладът. Освен това за чуждестранните жертви няма специални приюти и центрове и те получават същата помощ като българките...Според наблюденията на психиатрите, залегнали в доклада на Пакта за стабилност, много от жените жертви, получили помощ в чужбина, се връщат в родината си по-малко травматизирани. Необходимо е провеждане и на семейни консултации, но на този етап това се прави само в София. Отчетено е също, че програмите за заетост на жертвите на трафик са абсолютно недостатъчни. Една от причините за това е, че подобни програми в България не са били разработвани до 2002 година. Липсата на програми за наблюдение на живота на жертвите след спасяването им е една от най-големите празнини в България, която трябва да бъде запълнена, препоръчват експертите от Международния център за миграция към Пакта за стабилност. Само за 2002 г. неправителствените организации са провели 230 индивидуални консултации, като най-сериозният проблем (след спасяването на жертвите) е невъзможността им да се върнат при семействата си. Причините за това са две: семействата или не ги искат, или атмосферата е такава, че жертвите отново могат да поемат по обратния път.

Facebook logo
Бъдете с нас и във