Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛГАРСКИТЕ ЗАТВОРИ - ЧАСТ ОТ ТУРИСТИЧЕСКА ЕВРОПА

За пръв и последен път Параграф 22 ще си позволи лукса да започне и да приключи броя си с едно и също... изявление. Става дума за приветственото слово на президента Георги Първанов, което той произнесе на коктейла по случай 125-годишнината на българската прокуратура в понеделник (19 декември) и в което особено дебело подчерта следната своя мисъл: Единствено вярната статистика по отношение борбата срещу престъпността е броят на осъдени престъпници и изтърпяващи справедливи наказания....
Ако човек трябва да се вживее в ролята на мнителен перфекционист, съвсем спокойно би могъл да открие в това изречение поне три скрити послания:
- колко много работи МВР и как следствието и прокуратурата нищо не правят;
- колко много работи МВР и как прокуратурата кипи от желание да внася обвинителни актове в съда, но следствието се мотае като за световно;
- как на МВР, на следствието и на прокуратурата очите им изтекоха от писането на дела и обвинителни актове, но съдиите вятър ги вее на бели коне.
Ако продължим да умуваме още малко в тази посока, със сигурност бихме формулирали и четвърта причина за неуспеха в борбата с престъпността, която звучи така: МВР, следствието и прокуратурата работят с пълни сили, а съдилищата издават по 300-400 присъди на седмица. Престъпниците обаче продължават да са на свобода, защото вицепрезидентът помилва осъдените така, както Божественият Муун бракосъчетава последователите си - всеки месец по 1500-2000 двойки наведнъж.
Шегата настрана, но един от най-големите провали на демокрацията е свързан именно с положението зад решетките. Казано в прав текст - състоянието на затворите, на трудово-поправителните общежития и на следствените арести е повече от трагично: мизерия, насилие, корупция и тотален нормативен хаос.

Най-вероятно бившият правосъден министър Антон Станков и неговият ресорен заместник - Марио Димитров, биха споделили с широката общественост поне десет причини, поради които България не е изпълнила нито един свой ангажимент към Брюксел по отношение на реформата в т. нар. места за лишаване от свобода. Като се започне от дежурното оправдание държавата е бедна, а подобряването на условията в затворите струва скъпо и се стигне до наследството, което НДСВ получи през лятото на 2001 г., бе изключително тежко.
Истината обаче е далеч по-простичка, защото никой никога не е искал от правителството на Симеон Сакскобургготски да сътвори чудеса по отношение на затворите. Примерно - всяка килия да е с размери десет на десет метра, да има самостоятелна баня и алуминиева дограма, а затворниците всяка седмица да получават нови одеяла, копринени пижами и нощни шапчици с помпон.
Тъкмо обратното. Жълтите алтернативници трябваше просто да изковат три-четири наредби, в които кратко и ясно да бъдат разяснени няколко процедурни въпроса: какви права и задължения имат затворниците, надзирателите и социалните работници; какви данъчни облекчения имат онези предприемачи, които инвестират в развитието на бизнеса зад решетките; каква част от приходите остават за самоиздръжка на местата за лишаване от свобода и т. н.
Другото, което също не сториха жълтите съдебни реформатори, е свързано с кадровата политика в местата за лишаване от свобода. Малко е да се каже, че там роднинските, приятелските и шуробаджанашките кръгове са оплетени като свински черва. А мизата за назначаване, според познавачите, се движи между 1500 и 5000 лв. в зависимост от вида и качеството на работата, която иска да упражнява кандидатът.
На пръв поглед тези цифри звучат доста стряскащо, защото затворът не е нито митница, нито данъчна служба, нито КАТ, за да може човек да възстанови първоначалната инвестиция за назначаването си. Това обаче е пълна заблуда, защото зад решетките бизнесът върви с пълна сила и по строго определен... ценоразпис:
- подготовка на документи за предсрочно освобождаване - по 100 лв. за всеки неизлежан месец, но не по-малко от 500 лв. общо;
- уреждане на петдневен отпуск - от 100 лв. до 500 лв., в зависимост от затворническото досие на клиента;
- прекъсване на наказанието за срок от седем дни - 500 лв. първоначална такса, плюс 1000 лв. за всеки допълнителен месец на свобода;
- внасяне на мобилен телефон - от 100 до 300 лв., в зависимост от срока на ползване;
- внасяне на алкохол - 10-20 лв., в зависимост от качеството и количеството на напитките;
- внасяне на наркотик - от 50 до 150 лв., в зависимост от вида на дрогата и периодичността на доставката...
Чрез заплащане се уреждат още разрешенията за свиждане, получаването на колети, уреждането на срещи отблизо с нежния пол и тъй нататък. Всичко това обаче, колкото и притеснително да звучи, направо бледнее пред затворническата далавера, която коалиционните партньори от БСП, НДСВ и ДПС започнаха да творят още през лятото.
Съгласно Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН) Държавно предприятие Фонд затворно дело (ДП ФЗД) е юридическо лице със седалище в София и с териториални поделения в затворите и поправителните домове, чиято дейност се урежда със специален правилник. То не е търговско дружество и има статут на държавно предприятие по смисъла на чл.62, ал.3 от Търговския закон, чиято разпоредба гласи: Със закон могат да бъдат образувани държавни предприятия, които не са търговски дружества.
Според Закона за изпълнение на наказанията дейността на Държавно предприятие Фонд затворно дело е насочена към повишаване на обхвата на трудовата заетост на лишените от свобода, а основната й цел е превъзпитанието и поправянето на лишените от свобода, като ресоциализацията им е приоритетна пред изпълнението на икономическите и финансовите резултати.
Законодателят е предвидил няколко пътя за постигането на тази високохуманна и общественополезна цел: изграждане и подобряване на битовите и производствените условия зад решетките; трупане на оборотен капитал с производствено предназначение; подобряване на медицинското обслужване; финансиране на изследователска и издателска дейност в областта на затворното дело; подготовка и професионална квалификация на лишените от свобода и на служителите; културна и спортна дейност; стимулиране на заслужилите затворници и служители и т. н.
За да се случи всичко това, в чл.5 от Правилника за устройството и дейността на ДП Фонд затворно дело е записано, че основните приходи на предприятието са освободени от данъци и че идват от стопанска дейност и от отдаване под наем на сгради и съоръжения. А за да претвори писаното слово в дела, само девет дни преди НДСВ да загуби (уж) предизборната битка за 40-ото Народно събрание, правителството на Симеон Сакскобургготски сътвори чутовен подвиг. Според едно кратичко съобщение, разпространено от правителствения пресцентър, но останало незабелязано във всеобщия предизборен кипеж, на 16 юни 2005 г. Министерският съвет е предоставил за безвъзмездно ползване на Държавното предприятие Фонд затворно дело (ДП ФЗД) - София, няколко недвижими имота и ги деактува от публична в частна държавна собственост. В съобщението е уточнено, че става дума за столова и две бунгала в местността Паничище, за терен с площ 216. 393 декара в софийското с. Казичене, за бивша казарма в гр. Елин Пелин и за Учебно-възстановителен център и няколко сгради в лесопарк Росенец, Бургаска област.
И... толкоз. Подробностите около щедрия жест Параграф 22 научи сам, но едва след неколкочасова разходка из ИНТЕРНЕТ и информационната система Дакси. И те, в интерес на истината, са потресаващи.
Най-вероятно зад тъй лаконично описаните учебно-възстановителен център и няколко сгради в лесопарк Росенец се крие бившата база на бившата Организация за съдействие на отбраната (ОС) за подготовка на водолази, която се намира на 17 километра южно от Бургас, недалеч от с. Черноморец. Именно в този лесопарк през май 2001 г. синият министър на транспорта и съобщенията Антони Славински продаде почивната станция на БДЖ за 500 001 лв., но явно днес интересът към държавните имоти в Росенец са паднали до такава степен, че освен част от тях да бъдат подарени на предприятие Фонд затворно дело, друг изход от задънената ситуация няма.
Колкото до споменатите в правителственото съобщение столова и две бунгала в местността Паничище, там работата е още по-любопитна. Доколкото Параграф 22 успя да научи, тези постройки по нищо не приличат на някои от седемте чудеса на света - Висящите градини на Семирамида в Древен Вавилон. Тъкмо обратното - столовата и двете бунгала са построени върху най-обикновена рилска земя (не по-малко от декар-декар и половина, както твърдят осведомени), която също е дадена за безвъзмездно ползване на Държавното предприятие Фонд затворно дело.
Едновременно с това в ИНТЕРНЕТ върви ожесточена дискусия около целесъобразността за изграждането на международен курорт в Рила, наричан засега Супер Паничище. Съвпадението на името с печалноизвестния царски проект Супер Боровец и все по-често одумваната идея за изграждане на Супер Банско не е случайно. Причината е, че в момента върви с пълна сила разработката на общ устройствен план, призван да обогати туристическата карта на България с нов мегакомплекс по оста Паничище - Седемте рилски езера - връх Кабул, който ще разполага с 24 километра нови писти и 27 километра лифтови съоръжения. Плюс... неизвестно количество хотели, чайни, дискотеки и ресторанти.
Имената на фирмите, които от доста време са обречени да играят ролята на стратегически инвеститори в курортното бъдеще на община Сапарева баня (курортната местност Паничище е на нейна територия), нямат кой знае какво значение. По-важното е, че от тях нататък, според информационната система Дакси, следите водят до Краун Хотелс Мениджмън на Георги Емилов Велчев до търговския център Боила на Руси Хубанов Русев и до Сигма Кепитъл Мениджмънт на Веселин Божидаров Данев.
В това отношение също няма кой знае какви изненади защото първият е брат на жълтия финансов министър Милен Велчев. Второто лице нашумя преди време като съдружник на Сергей Бут, който пък е брат на руския трафикант на оръжие Виктор Бут. А третото лице просто е син на Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара.
Така че продължава да буди леко недоумение единствено начинът, по който двете недвижими придобивки на Държавно предприятие Фонд затворно дело - край Черно море и в Рила планина - ще допринесат за по-нататъшната ресоциализация на българския затворник. А отговорът е един: чрез физическото укрепване и духовното облагородяване на неговия принципал - министъра на правосъдието, и на подопечните му чиновници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във