Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БЪЛНУВАНЕ

Истински кошмар. Някъде между София и Варна изведнъж се сещам, че нямам винетка. Втасах я, казвам си, и започват да ми се привиждат катаджии в жълти елечета. Както си карам, встрани от пътя мярвам табела: Винетки - в пещерата на Али Баба! Разгеле, казах си и завих.
Тъкмо стигам до входа пещерата и се чудя къде да почукам, и изведнъж отвътре потни и ужасени заискачаха някакви разбойници. Четиридесет на брой. А след тях един суров гологлав човек. На багер, със заплашително вдигната кофа. Страхът е заразително нещо, по тази причина се улавям как търча, мятам се на колата и с писък на гумите се изнасям оттам.
Мисълта, че нямам винетка обаче не ми дава мира. Чак ме втриса от притеснение, вдигам температура, пътят пред мен почва да се мержелее. Спешно ми трябва помощ, някакъв лек, казвам си, докато с треперещи пръсти стискам кормилото. Изведнъж с премрежен поглед мяркам някакъв надпис. Нещо си там на здравеопазването. Това е мястото, все ще ми дадат лек за треската. Спирам и виждам една усмихната жена с очила. Стои и мълчи. Така и така, обяснявам аз, вдигнах температура, трябва лек.
Усмихвам се, усмихвам се, отвърна жената, клатейки глава като тигърче от задния прозорец на Москвич 418. Тресе ме, допълвам аз с надежда. Тигърчето продължава да се усмихва. Със сетни сили се добирам до дома. Веднага се увивам с одеялото, белким заспя и треската изчезне. Не би. Изведнъж вратата рухва, върху ми скачат няколко мъже с качулки и автомати. Горе ръцете, абсолютен престъпник! Стига бе, и всичко това заради една винетка, едва успявам да кажа. И се събудих. Истински кошмар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във