Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БУРГАС ПРЪВ ОСЪДИ ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК

Общинският съветник от Бургас Зияд Ел Масри бе осъден на четири години лишаване от свобода за подаване на невярна данъчна декларация. Предварителното производство срещу ливанеца с български паспорт продължи цели осем години, а честта да защити пагона се падна на съдия Деница Вълкова от Бургаския окръжен съд. Тя даде ход на делото през февруари 2004 г., а в края на юни произнесе първата по рода си присъда в Югоизточна България. По нещастно стечение на обстоятелствата това събитие бе удавено във водовъртежа от новини и сензационни пикантерии, свързани със задкулисните игрички между жълти и червени при рокадите в НСБОП и Националната служба за охрана (от 21 до 30 юни), покрай поръчковите екзекуции на плевенския бизнесмен Людмил Конов (на 21 юни), покрай подвизите на легендарния бандит Бранимир Григоров-Бранко (на 26 юни) и т.н.Наказателното преследване срещу бургаския общинар Зияд Ел Масри започва през далечната 1996 година. Заедно с него обвиняеми по делото са още трима души: тогавашният шеф на бургаската митница Здравко Караджов, неговият заместник Живко Йорданов и редовият митнически инспектор Бойко Трепечов. Според Бургаската окръжна прокуратура, Зияд Ел Масри трябва да отговаря за престъпления по чл. 313, ал. 2 от Наказателния кодекс, извършени в две последователни години. В обвинителния акт по делото се казва, че през март 1994 г., в качеството му на управител на фирма Ентер, Зияд Ел Масри е затаил истина в писмена годишна данъчна декларация за облагане на печалбата на дружеството за отчетната 1993 г. с цел да се избегнат дължими преки данъци в размер на 16.896 млн. неденоминирани лв. и косвени данъци в размер на 153.1 млн. неденоминирани лв. по реализиране на печалби от внесени митнически манифести. Казано на по-обикновен език, Ел Масри е обвинен, защото е използвал документ с невярно съдържание и е спестил - за сметка на държавата - общо 169.9 млн. тогавашни пари. По вина на Бургаското окръжно следствие и на Бургаската окръжна прокуратура съдът не можа да осъди Ел Масри по това обвинение поради изтичане на давност. Съгласно споменатия чл. 313, ал. 2 от НК за този тип престъпни деяния законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години или глоба от двадесет до двеста и петдесет лева. Като оставим настрана факта, че тази санкция е повече жалка, отколкото смешна, процедурата за оневиняването на Ел Масри е следната: март 1996 г. - сигнал от митниците до прокуратурата за извършените нарушения; март-юли 1996 г. - предварителна прокурорска проверка; 1996 - 2004 г. - следствено дело; 2004 г. - недостижим за ръката на закона. Но и това не е всичко. Поради изтичането на давностните срокове за плащането на дължимите данъци съдебният състав по делото бе задължен да отхвърли и гражданските искове, предявени от държавното обвинение и данъчната администрация. Те трябваше да възстановят в хазната спестените от Ел Масри 169.9 стари милиона в деноминиран вид, т. е. 169 900 лв., макар че това далеч не е реалната загуба на държавата. Дори по най-усреднения курс през 1994 г., когато Ел Масри е трябвало да си плати данъците, един долар се продаваше за трийсетина лева. Оттук нататък не е никакъв проблем за всеки, който може да смята дори наум, да изчисли, че печалбата на ливанеца е около 5.6 млн. долара. Второто обвинение, повдигнато срещу Зияд Ел Масри, също е за престъпление по чл. 313, ал. 2 от Наказателния кодекс. Разликите са, че действието се развива през 1995 г., спестени са данъците за 1994 г., а сумата, която ливанецът прибира в джоба си, е доста по-скромна - 3.5 млн. лв. от преки данъци и 50.6 млн. лв. от косвени данъци. Разбира се, тогавашни пари, които също са малко по-различни от предишния удар на Ел Масри и с тях могат да се купят не повече от 1.4 млн. долара. По това обвинение, чиито давностни срокове изтичат след около осем месеца (в началото на април 2005 г.), общинският съветник бе признат за виновен от Бургаския окръжен съд и осъден на четири години лишаване свобода при първоначален общ режим. Освен това Ел Масри е осъден да изплати на държавата (в лицето на Главна данъчна дирекция) и сумата от 41 477 деноминирани лева. От тях - 1551 лв. са данък печалба, 36 284 лв. - неплатен акциз, и 3642 лв. - дължим ДДС.По закон тези пари би трябвало да компенсират щетите, нанесени от ливанеца преди девет години, но това е невъзможно. Както вече стана дума, през 1995 г. със спестеното от Ел Масри е можело да се купят около 1.3 млн. долара, докато с възстановените от съда стотинки днес трудно могат да се купят дори две леки коли от среден клас. Малка компенсация е, че съдебният състав постанови Ел Масри да плати и лихвите по дължимите от него суми - от 1995 г. досега, но и това е само капка в морето на спестеното от ливанския бизнесмен. В края на заседанието съдия Деница Вълкова обяви, че докато присъдата влезе в сила, Ел Масри остава на свобода под парична гаранция, но не срещу мизерните 1000 лв., а срещу 10 000 лева. Двамата височайши подсъдими Караджов и Йорданов, обвинени за занижен контрол (чл. 219, ал. 4 от Наказателния кодекс), се разминаха с решетките. Здравко Караджов - шеф на Бургаската митница през периода март 1993 - юни 1995 г., бе осъден на година и половина лишаване от свобода условно с четиригодишен изпитателен срок. Отнето му бе и правото две години да заема длъжността началник на митническо управление, който срок започва да тече от влизането на присъдата в сила. Неговият заместник по онова време - Живко Йорданов, получи две години условно с петгодишен изпитателен срок и забрана да заема ръководна длъжност в системата на митниците за срок от три години. Безспорно най-тежко е положението на бившия митнически инспектор Бойко Трепечов, с чиято помощ Зият Ел Масри е въртял далаверите си през 1993-1995 година. Той бе обвинен за това, че като длъжностно лице е подпомогнал престъпната дейност на Ел Масри, скривайки митническите манифести и декларации, в които са били описани реалните количества на акцизните стоки, внасяни от ливанеца. Съдебният състав, председателстван от съдия Деница Вълкова, призна Трепечов за виновен за извършени престъпления по чл. 282, ал. 3 от Наказателния кодекс (злоупотреба с власт, от която са настъпили особено тежки последици) и го осъди на шест години затвор ефективно при япървоначален строг режим. Освен това, след като изтърпи наказанието си, Бойко Трепечов няма право да работи като митнически инспектор в продължение на седем години. В края на март 1991 г. в Бургаския окръжен съд (БОС) постъпва заявление за регистриране на ново дружество от Галина Михайлова (съпруга на Зияд Ел Масри) и австрийската фирма Ентер Ел Масри - Гезелшафт М.Б.Х. Импорт- Експорт- Хендел, представлявана от Зияд Ел Масри. На 24 април във фирмения регистър на БОС е вписано Ентер Ел Масри импорт-експорт - Хендел ООД, представлявано от Зияд Ел Масри и с предмет на дейност: вътрешна и външна търговия, търговско представителство, посредничество, внос и износ и др. През 1993-1994 г. основната търговска дейност на фирма Ентер Ел Масри е внос на цигари от Австрия и Холандия, който се обработва приоритетно от митническия инспектор Бойко Трепечов. Той работи в Бургаската митница от 4 юли 1985 до 18 март 1996 г., когато си тръгва по собствено желание. Напускането му става повод за извършването на вътрешна проверка, при която е установено, че митничарят е оставил зад гърба си над 150 неприключени митнически манифеста, но е отнесъл със себе си други 49 манифеста. Двайсет и четири от тях са на фирма Ентер Ел Масри. По случая е образувана предварителна проверка, която през лятото на 1996 г. приключва с мнение за образуване на предварително производство срещу Бойко Трепечов, Живко Йорданов - заместник-директор на Бургаската митница, Здравко Караджов - директор на Бургаската митница, и бизнесмена Зияд Ел Масри.На 14 ноември 1996 г. Бойко Трепечов е арестуван и му е наложена постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, която на 13 януари 1997 г. е променена в парична гаранция от 50 000 тогавашни лева. Неговите тогавашни шефове - Живко Йорданов и Здраво Караджов, откупват свободата си с по 500 000 стари лв., а Зияд Ел Масри - срещу един милион неденоминирани лева.На местните избори през октомври 1999 г. Зияд Ел Масри влиза в Бургаския общински съвет като лидер на местния Бизнес блок на Жорж Ганчев и става първият общински съветник в България, който е роден в чужда държава. По това време в региона се говори, че той е следствен за крупни далавери, но никой не успява да научи нещо по-конкретно. През есента на 2001 г. Ел Масри отново се кандидатира за общински съветник, този път като представител на набързо създадената бизнес формация Бъдеще за Бургас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във