Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БУРГАСКАТА ПРОКУРАТУРА ПАК ПОРАБОТИ ЗА МИТЬО ОЧИТЕ

Няма сила, която да накара българското държавно обвинение да разследва престъпление на мафията така, както изискват законът, общественият интерес и... елементарната логика. Което значи: да започне с непосредствените извършители, после да подхване помагачите, а накрая да приключи с поръчителите. А пътьом държавното обвинение да не пропусне възможността да разкрие мотивите за извършеното престъпление и да установи съдбата на парите, акумулирани от него.
Неведнъж досега Параграф 22 е писал каква е основната разлика между българските прокурори и техните колеги в Западна Европа и САЩ. ТАМ е изключено да започне процес за убийство, ако обвинението не разполага с четирите ключа за затворническата килия - труп, оръжие на престъплението, заподозрян и мотив. Докато ТУК липсата на един, два или повече ключа обикновено не е никакъв проблем за започване на съдебно дело. Стига, разбира се, някоя от страните да не си е платила предварително, за да не се стига до крайности.
И още една съществена разлика има в отношението към престъпниците в Западна Европа и САЩ, от една страна, и от друга - България.
Обвинението ТАМ - когато е събрало що-годе читави доказателства - продължава битката за максимални присъди до последния съдийски сигнал. А когато не успее, признава с достойнство победата на съперника си и се оттегля, за да открие и отстрани грешките в собствената си работа. Докато ТУК, особено след влизането на новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) в сила (на 28 април 2006 г.), задължително взе да се случва точно обратното. Обвинението и защитата го удариха на такива сделки, че българските съдилища заприличаха на... стокови борси. Където всеки може да си напазарува онова, което му е необходимо - собствената свобода, елиминирането на прекия конкурент чрез поръчково дело или временното отстраняване на врага чрез донос и вкарването му зад решетките с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.
Онова обаче, което се случи в Бургас преди десетина дни, надхвърли дори и най-развинтената фантазия: един от най-известните обитатели на подземния свят в Югоизточна България - Страхил Капелов, получи година и пет месеца затвор, а неговият ортак - Николай Попов-Чайника, се размина само с една година затвор.
Двамата бяха тикнати в следствения арест още на 27 юли 2005 г., след като бяха задържани за атентата срещу концесионера на плажа в Обзор - Рали Пенков, и трябваше да бъдат съдени за престъпление по чл.213а, ал.3 от Наказателния кодекс - за изнудване, извършено от организирана престъпна група. За пореден път обаче се оказа, в България не само всичко е възможно, ами то... задължително се случва. За съжаление.

Точно преди единайсет месеца (на 13 юли 2005 г.) по обед, насред Обзор, мощна бомба самоделка вдигна във въздуха джипа на бургаския бизнесмен Рали Пенков - концесионер на централния плаж в града. От взрива на място загина двегодишната дъщеричка на Пенков, а приятелката му почина няколко дни по-късно от раните си. Самият бизнесмен оцеля по чудо и бе откаран в болница с тежки рани, но без опасност за живота.
По данни на МВР през първите седем дни след атентата през полицейските арести в Бургас са минали над 70 души, а работните версии са сведени до три - неуредени сметки, битка за плажовете и война за местния наркопазар.
Съвсем естествено представители на МВР прогнозираха, че зад атентата стои небезизвестният Димитър Желязков-Митьо Очите, без чиято благословия в Бургаския регион никой не можел и да кихне дори. Отначало Желязков бе споменат като поръчител на атентата, защото Пенков искал да върти бизнес с дрога зад гърба му. След това се чу, че Митьо Очите май нямал пръст в покушението, но бомбаджиите били негови хора. А накрая се разбра, че в касапницата наистина били замесени хора на Митьо Очите, но той изобщо не знаел за какво става дума.
И тъкмо когато всички очакваха, че и това разследване ще приключи като всички останали в региона - безрезултатно, на 20 юли тогавашният главен секретар на МВР лично информира обществеността за големия пробив.
Двама от групата, подозирана за взрива в Обзор, ще бъдат обвинени за рекет и изнудване на концесионера на градския плаж Рали Пенков - съобщи тогавашният главсек Бойко Борисов. - Бургаската окръжна прокуратура до дни ще образува дело за изнудване срещу Страхил Капелов и Николай Попов-Чайника, които са изнудвали бизнесмена за 350 000 лева. За нас е важно те да имат постоянни мерки и да не могат да се събират заедно, тъй като в момента има пълно противоречие в алибитата им, обяви още пред медиите ген. Борисов.
Няколко дни по-късно (на 23 и на 25 юли) в един столичен всекидневник Димитър Желязков-Митьо Очите и Николай Попов-Чайника дадоха уникални интервюта. В тях те обясниха, че са жертва на полицейски и прокурорски тормоз, че познават Рали Пенков и че няма за какво да го гърмят. А в изблик на откровеност Чайника дори сподели, че Пенков му дължи 350 000 лв., а никой нормален бизнесмен не избива длъжниците си.
И... отговорът не закъсня. На 27 юли (сряда) Страхил Капелов и Николай Попов-Чайника бяха задържани и хвърлени в предварителния арест за 72 часа с прокурорско постановление, а три дни по-късно Бургаският окръжен съд им наложи постоянни мерки за неотклонение задържане под стража, които до днес не са променяни.
Срещу тях бяха повдигнати обвинения за рекет спрямо Рали Пенков, който започнал (според тогавашния шеф на РДВР-Бургас и настоящ директор на Гранична полиция - ген. Красимир Петров) от 350 000 лв. и ударил 250 000 евро. Освен това ген. Петров обяви, че срещу Чайника е било образувано и дознание за незаконно притежаване на боеприпаси в голямо количество.
В началото на октомври 2005 г. обвинителният акт срещу Николай Попов-Чайника и Страхил Капелов бе внесен в Бургаския окръжен съд, като те трябваше да отговорят за престъпление по чл.213а, ал.3 от НК - за изнудване, извършено от организирана престъпна група. То се наказва със затвор от пет до петнайсет години, а според обвинението конфликтът между двамата и Пенков се е развил по следния начин.
През март 2000 г. Рали Пенков е взел на концесия плажната ивица в Обзор за срок от 20 години. Отначало той е имал намерение да работи сам, но в един момент парите му свършили и той предложил съдружие на Николай Попов-Чайника. Съвместният бизнес продължил до декември 2004 г., когато Пенков решил, че съдружникът му го лъже и че двамата трябва да се разделят. Чайника обаче не се съгласил с идеята на Пенков, оценил общата инвестиция на 500 000 лв. и го уведомил, че е продал своето вземане (350 000 лв.) на Страхил Капелов.
Процесът срещу Николай Попов-Чайника и Страхил Капелов започна на 20 февруари 2006 г., т.е. пет месеца и половина след внасянето на обвинителния акт в Бургаския окръжен съд. По време на първото заседание бяха разпитани няколко свидетели, сред които Рали Пенков и Димитър Желязков-Митьо Очите. След това председателят на състава - съдия Галя Тодорова, насрочи следващото заседание за 27 март, но на тази дата не се случи нищо, защото... делото бе върнато на Бургаската окръжна прокуратура за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Обвинителният акт трябва да съдържа точно и пълно описание на деянието, както и ясно да посочва конкретните действия на всеки един от обвиняемите. Липсата им в случая се третира като нарушение, което ограничава правото на защита на подсъдимите, се казва в мотивите на съдия Тодорова.
Според нея обстоятелствената част на обвинителния акт също не била прецизна, защото не съдържала пълно и точно описание на престъплението, за което Страхил Капелов и Николай Попов-Чайника са били подведени под наказателна отговорност. И накрая - в обвинителния акт нямало никаква информация за конкретните действия, с които Николай Попов-Чайника е подбудил Капелов да изнудва концесионера Пенков.
Какво са правили бургаските окръжни обвинители от 27 март до 13 юни 2006 г. - не е ясно. Факт обаче е, че на следващия ден процесът срещу Капелов и Чайника продължава в... Бургаския районен съд, защото някой окръжен прокурор е преформулирал обвиненията срещу тях. И те вече трябва да бъдат съдени не по чл.213а, ал.3 от НК (рекет, извършен от организирана престъпна група), а по чл.213а, ал.2, т.3 и т. 4 от НК - изнудване, придружено със заплаха за убийство и извършено от две и повече лица.
На пръв оглед разликата е невинна. На практика обаче чрез тази процедурна хватка Капелов и Чайника отърваха големия затвор. Малко преди началото на делото в Бургаския районен съд те и адвокатите им сключиха сделка с прокуратурата, която на 14 юни бе одобрена от съда.
Според текста на споразумението, прочетено в залата от прокурора по делото - Никола Попов и Страхил Капелов се признават за виновни в това, че от края на 2004 г. до месец февруари 2005 г. са притискали и заплашвали концесионера на плажа в Обзор Рали Пенков първо за пари в брой, а след това и за прехвърляне на концесионнните му права на друго лице.
Без да му мигне окото, пред Бургаския районен съд Чайника сподели, че между него и Рали Пенков е имало общо три срещи. Първите две са били в бургаските заведения Будоар и Национал, на които е присъствал и Страхил Капелов - другият подсъдим. Третата среща се е състояла във вилата на Николай Попов в с. Миролюбово, Бургаско.
В Будоар Чайника е поискал от Рали Пенков 300 000 лева. После го е заплашил, че ако не плати - ще го разстреля със законно притежавания си пистолет. А накрая, за да докаже, че не се шегува, Чайника е произвел и изстрел във въздуха пред заведението. На срещата в Национал парите вече иска Страхил Капелов, представен от Чайника като негов съдружник, с когото човек трябва да се съобразява. А при срещата им в с. Миролюбово Чайника директно заплашил бившия си съдружник, че ще му изпрати биячи, които да му строшат главата.
От своя страна Страхил Капелов призна пред съда, че е провел още две срещи с Рали Пенков. Първата е била в началото на февруари 2005 г. (на една бургаска бензиностанция) и на нея Капелов е обявил пред концесионера на плажа в Обзор и другите си претенции: Пенков му прехвърля концесията или му изплаща 250 000 евро обезщетение. И когато той отказал, Страхил Капелов произнесъл заплашително... Да си жив и здрав. А по време на втората среща, организирана след неуспешния атентат срещу Христо Кьосев - собственик на бургаския ресторант Чевермето и приятел на Пенков, Страхил Капелов недвусмислено заяви на жертвата: Не си играем, и теб това те чака.
Присъдите, наложени на Страхил Капелов и Николай Попов, не са ниски, тъй като обвинението срещу тях е за изнудване, а не за взрива срещу Рали Пенков. Успех е, че подсъдимите се признаха за виновни, защото те отричаха до последно, заяви прокурорът по делото Никола Попов след приключването на процеса.
Това със сигурност е така - поне за Митьо Очите и за хората му. Остава главният прокурор Борис Велчев да разпореди на подчинените си да извършат проверка по случая, за да се разбере и кой друг се е облажил покрай този успех. Дали онзи окръжен прокурор, който така внезапно се сети да преформулира обвиненията срещу Чайника и Капелов? Или пък някой по-висок началник от РДВР-Бургас, където са знаели за изнудването на Пенков още от март-април 2005 г., но не са направили нищо до атентата на 13 юли същата година?

Facebook logo
Бъдете с нас и във