Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

БУРГАСКИ ОБЩИНАРИ ПРОСЯТ МИЛОСТ ЗА СВОЙ КОЛЕГА КОНТРАБАНДИСТ

Странно животно е българинът и туй то. От 15 години той денонощно се жалва, че правосъдието не работи и непрекъснато слага прокурорите, следователите и съдиите на челно място в класациите за най-мързеливите и най-корумпираните държавни чиновници. Когато обаче правосъдието - по някаква случайност - проработи и прати някоя по-едра риба зад решетките, същият този недоволен българин започва да се влачи по корем с едничката мисъл в главата: какво точно трябва да направи, та пациентът на Темида да не влезе в затвора.
Последното доказателство, че българинът наистина е готов на всичко - само и само да играе контра на официалната власт, се разиграва от десетина дни в Бургас. В началото на март стана известно, че на 25 февруари Върховният касационен съд е потвърдил осъдителните присъди на четирима бургазлии - общинския съветник Зияд Ел Масри и митничарите Бойко Трепечов, Здравко Караджов и Живко Йорданов, слагайки точка на едно от най-брадясалите дела за организирана контрабанда и данъчни измами в най-новата история на България.
Вместо обаче някой да се зарадва и да каже на магистратите Браво, най-сетне тия мошеници си получиха заслуженото, в Бургас започна да тлее... огънят на новото недоволство. Оказа се, че веднага щом са научили за решението на Върховния касационен съд, тамошните общински съветници са организирали кампания в защита на колегата си. Мероприятието трябва да завърши със събирането на внушителна протестна подписка, която ще бъде изпратена до президента Георги Първанов с молба той да помилва Зияд Ел Масри.
Инициаторите на това мило събитие се позовават на чл.74 от Наказателния кодекс, според който президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание. А в писмото, което заедно със споменатата подписка трябва да замине за София в близките няколко дни, общинските съветници пишат: Една от целите на присъдата е превъзпитанието на осъдения, а през десетте години, откакто гръмна случаят, Зияд Ел Масри доказа, че е съвестен гражданин и върху дейността му не е паднала и сянка на съмнение.
Съдебният процес срещу Ел Масри и трима митничари тръгна в Бургаския окръжен съд на 24 февруари и приключи на 25 юни 2004 година. Според обвинителния акт, четиримата са завлекли държавната хазна с над 200 000 деноминирани лева. На пръв поглед тази сума изглежда абсолютно мизерна, защото за никого не е тайна, че в България има хора, които за 200 бона дори няма да станат от леглата си. В същото време обаче Зияд и компания са завъртели далаверите, за които са осъдени в периода 1991-1994 г., когато с 200 млн. неденоминирани лева човек можеше да направи каквото си иска - да си купи няколко банки, да построи три-четири хотела или пък да напазарува четири-пет... крупни промишлени обекта.

Разплитането на аферата започва на 18 март 1996 г., когато Бойко Трепечов, напуска бургаската митница и оставя след себе си истински хаос: неприключените митнически манифести са над 150, а липсващите - само петдесетина. Предварителната прокурорска проверка приключва през лятото на 1996 г. с мнение за образуване на следствено дело. На 14 ноември същата година Бойко Трепечов е задържан и престоява зад решетките до 13 януари 1997 г., когато е пуснат срещу парична гаранция от 50 000 тогавашни лева. Останалите трима участници в аферата са оставени на свобода срещу парични гаранции. Двамата началници на Трепечов - Живко Йорданов и Здравко Караджов, плащат по 500 000 стари лева, а Зияд Ел Масри - един милион неденоминирани лева.
Съдебната фаза от крайморската сага започва на 24 февруари 2004 година. Според Бургаската окръжна прокуратура, Зияд Ел Масри трябва да отговаря пред закона за две престъпления по чл.313, ал.2 от Наказателния кодекс. А за да компенсира по някакъв начин щетите, нанесени от Ел Зияд на държавния бюджет, Бургаската окръжна прокуратура внася иск срещу него (в полза на Главната данъчна дирекция) за дължими 20 400 лв. преки данъци и за 203 720 лв. косвени данъци.
По отношение на първото престъпление, извършено от Ел Зияд, в обвинителния акт по делото се казва: През март 1994 г., в качеството му на управител на фирма Ентер, Зияд Ел Масри е затаил истина в писмена годишна данъчна декларация за облагане на печалбата на дружеството за отчетната 1993 г. с цел да се избегнат дължими преки данъци в размер на 16.896 млн. неденоминирани лева и косвени данъци в размер на 153.1 млн. неденоминирани лева по реализиране на печалби от внесени митнически манифести. Казано на по-обикновен език, Ел Масри е обвинен, защото е използвал документ с невярно съдържание и е спестил - за сметка на държавата общо 169.9 млн. тогавашни пари.
По вина на Бургаското окръжно следствие и на Бургаската окръжна прокуратура обаче съдът не можа да осъди Ел Масри по това обвинение заради изтекла давност. Съгласно споменатия чл.313, ал.2 от НК, този тип престъпни деяния се наказват с лишаване от свобода от една до шест години или глоба от двадесет до двеста и петдесет лева. Като оставим настрана факта, че тази санкция е повече жалка, отколкото смешна, процедурата за оневиняването на Ел Масри е следната: март 1996 г. - сигнал от митниците до прокуратурата за извършените нарушения; март-юли 1996 г. - предварителна прокурорска проверка; 1996 - 2004 г. - следствено дело; 2004 г. - изтичане на абсолютната 10-годишна давност.
Второто престъпление, за което Зияд Ел Масри бе изправен на подсъдимата скамейка, отново е по чл.313, ал.2 от НК, но с няколко несъществени разлики от първото обвинение: действието се развива през 1995 г., спестени са данъците за 1994 г., а сумата, която ливанецът прибира в джоба си, е доста по-скромна - 3.5 млн. тогавашни лева от преки данъци и 50.6 млн. стари лева от косвени данъци.
По това обвинение общинският съветник бе признат за виновен от Бургаския окръжен съд и бе осъден на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Освен това Ел Масри бе осъден да изплати на държавата (в лицето на Главната данъчна дирекция) и сумата от 41 477 деноминирани лева, от които 1551 лв. - данък печалба, 36 284 лв. - неплатен акциз, и 3642 лв. - дължим ДДС. Съдебният състав постанови още, че Ел Масри трябва да плати и лихвите по дължимите от него суми, натрупани от 1995 г. насам.
На първа инстанция двама от подсъдимите митничари - Караджов и Йорданов, обвинени за занижен контрол (чл. 219, ал. 4 от Наказателния кодекс), се разминаха с решетките.
Здравко Караджов - шеф на Бургаската митница през периода март 1993 - юни 1995 г., бе осъден на година и половина лишаване от свобода условно с четиригодишен изпитателен срок. Отнето му бе и правото две години да заема длъжността началник на митническо управление, който срок започва да тече от влизането на присъдата в сила. Според прокуратурата, той е имал пълна информация за сериозните проблеми във връзка с неприключените манифести, но е проявил пълно бездействие.
Вторият обвиняем по делото - Живко Йорданов, по онова време е бил временно изпълняващ длъжността началник на служба Внос на стоки от юридически лица и фирми, като по съвместителство е изпълнявал още една длъжност - шеф на направление Обмитяване. Според обвинението, той не е упражнил достатъчен контрол върху работата на подчинения си инспектор Бойко Трепечов, за което Бургаският окръжен съд го награди с две години лишаване от свобода условно с петгодишен изпитателен срок и забрана да заема ръководна длъжност в системата на митниците за срок от три години.
Не толкова щастливо се разви процесът в Бургаския окръжен съд за третия митничар, замесен в далаверите на общинския съветник. Митническият инспектор Бойко Трепечов, с чиято помощ Зияд Ел Масри е въртял далаверите си преди 13-14 години, бе обвинен за престъпления по чл.282, ал.3 от Наказателния кодекс - злоупотреба с власт, от която са настъпили особено тежки последици. Общите неплатени митни сборове са за 197.595 млн. неденоминирани лева, с което са настъпили вредни последици за бургаската митница. В същото време фирма Ентер Ел Масри се е облагодетелствала със същия размер на сумата, се казва в обвинителния акт на Бургаската окръжна прокуратура.
По време на първоинстанционния процес представителят на държавното обвинение успя по неоспорим начин да докаже престъпната дейност на Бойко Трепечов, а съдът го прати в затвора за шест години, които той трябва да излежи при първоначален строг режим. Освен това Бургаският окръжен съд уважи иска на Агенция Митници срещу Здравко Караджов, Живко Йорданов и Бойко Трепечов и постанови, че тримата солидарно трябва да заплатят на Районно митническо управление - Бургас, общо 199 670 лева.
Защитата на Ел Масри и тримата митничари незабавно обжалва решението на Бургаския окръжен съд, но за най-голямо разочарование на общинския съветник и тримата му ортаци Бургаският апелативен съд не оправда надеждите им. Тъкмо обратното. На 21 март 2005 г. апелативните съдии не само потвърдиха осъдителните присъди на Зияд Ел Масри и на Бойко Трепечов, но замениха условните присъди на Здравко Караджов и Живко Йорданов с ефективно лишаване от свобода.
Също толкова напразни се оказаха и надеждите, че Върховният касационен съд (ВКС) ще размине четиримата с решетките. На 23 февруари 2006 г. тричленен състав на ВКС остави без уважение жалбите на четиримата и потвърди решението на Бургаския апелативен съд, според което Зияд Ел Масри, Бойко Трепечов, Здравко Караджов и Живко Йорданов отиват в затвора.
Много ми е тежко, но ще вляза с достойнство в затвора и след като изляза оттам ще продължа да живея в Бургас. Ако законът ме задължава, ще напусна Общинския съвет. Оставка обаче няма да подавам, защото не съм направил нищо, от което да се срамувам, заяви за Параграф 22 Зияд Ел Масри, след като научи за решението на Върховния касационен съд.
Очаква се до няколко дни делото срещу Зияд Ел Масри, Бойко Трепечов, Здравко Караджов и Живко Йорданов да бъде изпратено в Бургаската окръжна прокуратура, която по закон е длъжна да приведе в изпълнение присъдите, влезли в сила с решението на Върховния касационен съд (ВКС). Поне засега единственият, който може да отложи влизането си в затвора с шест месеца (съгласно чл. 374, т. 1 от НПК), е Зияд Ел Масри. Причината е, че здравословното му състояние рязко се влоши, след като той научи за решението на върховните магистрати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във