Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Бурлеската "Станишев" вече е жалка

Сергей Станишев

Софийският градски съд прекрати делото срещу Сергей Станишев (в понеделник, 28 септември) и за пореден път върна обратно преписката в прокуратурата. Това действие не изненада практически никого.

Само че бурлеската "Станишев", която от няколко години ни играят прокуратурата и съдът, вече дори не е смешна - жалка е. И понеже сме свикнали с подобни "забавления", поредното фиаско на процеса нямаше изобщо да ни впечатли, ако не беше една "дребна" подробност: че Сергей Станишев вече не е обикновен български депутат, а европейски. При това с позиции, до които друг от "наше село" не е стигал - президент е на Партията на европейските социалисти. Точно по тази причина прокурорско-съдебната сага, завъртяна около него, вече се следи не само от съпартийците му у нас, а и от тези в ЕС, пък и от конкурентните партии, от медиите и обществеността не само у нас - т.е. от всички. И следователно, всички вече са наясно със срамотиите на "правовата" ни държава.

Да припомним, че делото се гледа по настояване на самия Станишев, след като изтекоха двете години, в които законът допуска да се води разследване срещу него. А обвиненията датират от 2010 година. При това те са за деяния, извършени, докато е бил премиер на държавата - в периода 2005-2009 година. Тогава Станишев е загубил седем секретни доклада: три на ДАНС, два на МВР, един на министъра на отбраната и един от НАТО.

След няколко години напъни на разследващите, в които впрочем секретните доклади така и не се намериха, прокуратурата най-накрая клекна и реши да внесе срещу Станишев не обвинителен акт, а постановление, с което да поиска от съда да го освободи от наказателна отговорност и да го накаже само с глоба до 5000 лева. Само че делото така и не успя да тръгне. Вече три пъти стартът на процеса удря на камък. И причината за това съвсем не е в имунитета на Станишев като евродепутат - главният прокурор Сотир Цацаров го поиска и през март тази година Европейският парламент сне имунитета на Станишев.

Причината за безизходицата е в тъпата колизия между два закона - този за класифицираната информация и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). И в нелепото разбиране, че над прокуратурата е само Господ.

Да поясним защо твърдим това: всъщност става дума за една невероятна главоблъсканица. Досега делото срещу Станишев беше внасяно в съда неколкократно, но все не можеше да тръгне - само защото на Станишев не му е връчено обвинение. Обвинение не му връчват, защото е с гриф "секретно". А Станишев няма допуск за работа с класифицирана информация - такъв получават автоматично само нашите депутати, но не и европейските. Защо - законодателите си знаят. Но фактът си е факт: понеже вече не е премиер, нито депутат в нашия парламент - вече няма и допуск. Станишев няма право на достъп до нито един документ с гриф "Строго секретно" - включително и до обвинителния акт срещу себе си.

Всъщност под грифа "секретно" се крият най-строго пазените държавни тайни и информацията, безконтролният достъп до която би застрашил суверенитета, независимостта или териториалната цялост на републиката, националната й сигурност, външната политика и отбраната. Идеята е до тази информация да имат достъп само определен кръг лица, при това след проверка за тяхната надеждност. Въведен е специален режим за обработка, съхранение и ползване на документите, на които е сложен такъв гриф.

Наказателнопроцесуалният кодекс обаче е категоричен: обвиняемият задължително трябва да получи препис от обвинението. Нещо повече - ако не владее български, държавата е длъжна на свои разноски дори да му преведе обвинителния акт или постановлението за налагане на санкция, за да може да го разбира. А отделно му се дават и 7 дни срок, в които да отговори. Нормите в НПК са императивни и това е логично - така изисква гарантираното право на защита, което държавата трябва да осигури за всеки обвиняем или подсъдим. Не защото много иска, а защото се е задължила за това чрез подписа си под купища международни договори. Още повече че само въз основа на спазването на тези задължителни в цял свят норми би могла да претендира да се нарича "правова".

В НПК е записано изрично и че когато едно дело се внесе в съда и съдът установи, че са налице условията за разглеждането му, той насрочва заседание по него в едномесечен срок. И изпраща препис от постановлението на обвиняемия. Очевидно обаче грифът "секретно" връзва ръцете и на съда и той не може да връчи обвинението на Станишев. Точно затова никой не беше изненадан, когато съдията от СГС Александра Йорданова прекрати делото и го запрати обратно на прокурора, за да си приведе обвинението във вид, в който да може да бъде връчено на подсъдимия - да махне грифа "секретно" - единственото, което може да се направи в тази ситуация. Защото допуск на Станишев вече не може да бъде даден - поне не и докато срещу него тегне обвинение в престъпление от общ характер (изискване, заложено в чл.40, ал.1, т.5 от Закона за защита на класифицираната информация).

Да, ама не. Прокурорът по делото Димитър Петков очевидно нямаше намерение да се съобразява със съда и обяви, че ще се пише протест пред САС. Въпреки че абсурдността на ситуацията е видима с просто око: да се засекретява престъплението от неговия извършител е идиотия, която не е съществувала дори по време на инквизицията - дори тогава на вещиците чинно са им разяснявали в какво са обвинени, при това публично. Освен това изглежда, меко казано, нелепо да се смята, че един непълен преразказ на няколко секретни доклада, които никой не е виждал, защото ги няма - липсата на оригиналите е повода за делото, би  могъл да навреди на сигурността на държавата.

Но у нас е така - абсурдите следват един след друг, и то все по-цветни. Но ако в прокуратурата и в съда просто чакат да изтече давността за наказателно преследване на Станишев, не е ли по-нормално просто да си го кажат...

Facebook logo
Бъдете с нас и във