Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Цацаров твърдо зад военните магистрати

Според обвинител №1 военните съдилища все още изпълняват функции на специализирани съдилища за цялата система за национална сигурност.
S 250 2296e627 1b7f 4975 8c22 f69b6ebe2bc3

Главният прокурор Сотир Цацаров сложи рамо на военните магистрати, чиято слаба натовареност подхранва от години дебата за ползата от тях. Точно преди началото на съдебната ваканция Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши до средата на септември да бъдат поискани становища за реформата във военното правораздаване от прокуратурата и двете върховни съдилища. Това стана след писмо на военните съдии до Цацаров, в което те предложиха промяна в четири закона - Наказателния, Наказателно-процесуалния и Административно-процесуалния кодекси, Закона за административните нарушения и наказания, както и в  Указа за борбата с дребното хулиганство. 

 

В подписаното от главния прокурор становище са приведени доводи в сравнителен и исторически план, въз основа на които е направен изводът, че "всички те дават основание на прокуратурата да подкрепи връщането на подсъдността пред военното правосъдие за всички служители от системата на националната сигурност". В този кръг влизат както военизираните лица, така и цивилните в структурите на правоохранителните органи и армията. Подкрепено е и включването в този кръг на престъпления, извършени от гражданските лица, които не са на служба в системата на националната сигурност.

"Исторически погледнато, близо половин век (до промените в НПК от 2008 г.) законодателят се е придържал към принципа, че силните правомощия на органите за обществен ред и сигурност предполагат силен контрол от специализирани разследващи и съдебни органи. Затова на военните съдилища, наред с традиционните функции, са били възлагани и функции на специализирани съдилища за цялата система за национална сигурност. Следва да бъде отчетено, че дори и след премахването на военните звания  не се е променила спецификата на работата както в МВР, така в органите, изведени от МВР и обособени като самостоятелни", пише в становището на прокуратурата.

" С изваждането на служителите им от кръга на субектите на военни престъпления е създало сериозни празноти в наказателното право, а прокуратурите с обща компетентност се представят катастрофално в случаите на престъпления, извършени от служители на МВР и ДАНС. "Работата по същите се забавя и от самоотводите, които системно се депозират от прокурорите и съдиите, работещи в един съдебен район със съответните служители на МВР", посочва главният прокурор. Приведени са и примери с уредбата на тази материя във водещи правни системи във връзка с подсъдността на този вид дела. 

Някои

крайни предложения на военните съдии за разширяване на тяхната компетентност

не срещат обаче подкрепата на прокуратурата. Не се приема идеята военните магистрати да поемат делата срещу служителите на търговски дружества към Министерството на отбраната, кадрите в Държавния резерв, някои от служителите в Държавната комисия по сигурността на информацията, както и срещу агентурния апарат. Отхвърлени са и исканията на военните магистрати да им бъдат възложени административни и административнонаказателни дела, както и такива по Указа за борба с дребното хулиганство. В становището на прокуратурата са приложени и конкретните редакции на законовите текстове.

Подкрепата на Цацаров за военните магистрати е последователна и беше заявена вече пред депутатите от парламентарната правна комисия при обсъждането на годишния доклад за дейността на държавното обвинение за 2017 година. Цацаров описа тогава масов отказ от правораздаване срещу служители от правоохранителната система - забавяния на работата по преписките и разследванията, масови отводи на наблюдаващите прокурори, нежелание да се внасят обвинителни актове. Все неща, за които по закон се носи дисциплинарна и/или наказателна отговорност, но не стана ясно търсена ли е такава. 

Пред ВСС пък главният прокурор направи уговорката, че част от идеите на военните съдии му се струват неосъществими, но като цяло инициативата заслужава внимание. Същата позиция зае и председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков. Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов възрази обаче, че е категорично против реформата във военното правораздаване да се случва по този начин.

Според Панов военните съдилища трябва да бъдат закрити

вместо да им се търси работа. В подкрепа на казаното той предложи да се прочете становището на колегите му от Наказателната колегия на ВКС по повод исканите от военните магистрати промени.

Както често се случва, новото у нас е добре забравено старо, а военните магистрати вече трето десетилетие удържат срещу призивите структурите им да бъдат закрити. С приемането ни в Европейския съюз мнозина решиха, че иде краят на военните съдилища и прокуратури, но това така и не се случи. През 2008 г. им беше отнето правото да правораздават по дела за престъпления, в които участват служители на МВР. Преди това беше завършена девоенизацията на ведомството, а България се оказа единствената еврочленка, в която полицаите биват разследвани и съдени от магистрати с пагони. Еврокомисията дори препоръча тези структури да бъдат закрити, но управляващата тогава тройна коалиция не се съобрази с това, като се оправда с конституцията, в която е записано, че трябва да ги има.

С премахването на тази подсъдност работата на военните съдии и прокурори рязко намаля. Припомниха се и резултатите от обратната реформа през 1993 г., когато служителите на МВР бяха извадени за пръв път от подсъдността на военните магистрати. През юни 1995 г., когато подсъдността на делата срещу полицаи отново бе върната във военните съдилища и прокуратури, половината от прехвърлените две години по-рано преписки и над 2/3 от делата се оказаха все още неприключени, а в Пловдив и във Варна делът им беше дори 97 процента. Движението им назад продължи до 2001 г., някои дела бяха прекратени по давност, а присъдите се брояха на пръсти. Обяснението беше, че цивилните магистрати отказват правосъдие срещу полицаи, за да не си развалят отношенията и да не стават жертва на компромати.

Тогава

ръководството на военната магистратура успя да си върне полицейските дела

като се позова на статистика, която показваше нарастване на полицейското насилие и на разпасаността сред служителите на МВР - увеличила се употребата на алкохол при работа и шофиране, не се завеждат заявителски материали, възпрепятстват се оперативно-издирвателни мероприятия, проявява се немарливост при охраната на арестанти и затворници. Обратното поемане на тези дела обаче също не увеличи сериозно работата на военните магистрати и те търсят други пътища за защита на специалния си статут. 

Още преди години бяха правени сходни предложения за поемане на повече дела с цивилен елемент - като например за престъпления, извършени в райони, където са базирани военни формирования - независимо дали извършителите са военнослужещи, а също и посегателства над военно имущество и срещу здравето и живота на военнослужещи по време на работа. Различното е, че за премахването на военното правосъдие се беше обявила и Върховната касационна прокуратура - линия, която Цацаров сега обръща.

Няма ги и депутатите от предишни управления на ГЕРБ, които казваха на висок глас, че военните съдилища и прокуратури трябва да бъдат закрити, тъй като на практика нищо не работят. И че с оглед свиването на армията няма нужда дори от специализирани състави за тези дела и нищо не пречи те да бъдат разглеждани по общия ред, а при наличие на държавна или служебна тайна процесът да е при закрити врата, както процедира и цивилният съд.

Преди две години се стигна обаче до

челен сблъсък между ВКС и системата на военните съдилища

след като съдийската колегия на ВСС прие изключително критичен доклад на върховните съдии за работата на колегите им под пагон. От него стана ясно, че магистратите във военните и военноапелативните съдилища работят бавно, лошо и малко. Същата теза беше застъпена и в годишния доклад на ВКС за дейността на съдилищата, както и в предишен анализ на комисията по натовареността във ВСС. 

Подновяването  на дъвканата от десетилетия тема стана в рамките на дебата за нуждата от създаване на т. нар. съдебна карта, която да послужи за оптимизиране на системата. В началото на 2014 г. бяха закрити две от петте първоинстанционни военни магистратури - тези във Варна и Плевен. От това данъкоплатецът не спечели обаче нищо, защото персоналът им беше преназначен в останалите - в София, Сливен и Пловдив. А тезата на Лозан Панов, че един военноапелативен и един военноокръжен съд са достатъчни за страната, така и не успя да пробие.

Последва остро становище на магистратите от Софийския военен съд, в което те изразиха несъгласие с изводите, епитетите и квалификациите в доклада на ВКС. Той беше оценен като тенденциозен, провокативен и целящ да компрометира военните съдии. От становището им става ясно, че го смятат и за поръчков, тъй като е написан от двама  съдии  и не е бил обсъден от общото събрание на Наказателната колегия на ВКС. Говореше се още, че докладът бил преработен, тъй като първоначалните изводи в него били други.

Повечето от

констатациите в доклада на ВКС описват проблеми, типични за цялата система

- забавяне заради многократно връщане на делата на прокуратурата, голям процент на отменени и изменени актове, манипулиране на статистиката с избягване на съкратени процедури и "раздробяване" на делата, за да изглеждат повече на брой, липса на капацитет за решаване на дела с различна фактическа и правна сложност и др. Независимо че броят на военните магистрати не е голям (в сегашните четири военни съдилища работят общо 20-ина съдии), за тях няма дела, които да им осигурят поне минимална натовареност.

Оцеляването на системата на военното правораздаване у нас е обаче почти сигурно. Освен  че я има в цял свят, тя е конституционно закрепена и не може да бъде премахната лесно. Сегашните стъпки не биха били оспорвани, ако страната имаше сериозна армия, но пък изострянето на международната обстановка действа в същата посока. позабравени са и тоталитарните практики, с които военните магистрати демонстрираха грубо репресивно поведение в съдебна зала. Основният мотив си остава обаче нуждата от корекции в натоварването на отделните съдебни структури - проблем, с който съдебната власт не може или не иска да се справи вече трето десетилетие. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във