Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЦЕНАТА НА БЪРЗОТО ПРАВОСЪДИЕ

Мудните бюрократични процедури и точещите се с години съдебни дела по търговски и граждански спорове са кошмар за бизнеса. И истински ад за чуждестранните инвеститори в България. През последните години като че по някакво неписано правило всеки представител на Евросъюза, който посети страната ни, не пропуска да посочи неразборията в храма на Темида. И докато властта се лута в търсене на изход, някои по-ексцентрични съветници стигнаха дотам, че лансираха еретичната за мнозина идея за приватизация на търговското право. Чуждестранните, а и българските радетели на подобна теза обаче сякаш забравят, че в България, и то не от вчера, функционират арбитражни съдилища, които са алтернатива на бавното и скъпо правораздаване. Тяхната дейност е уредена в Гражданскопроцесуалния кодекс и в Закона за международния търговски арбитраж, приет от парламента още в далечната 1988 година. В него е заложен и добре познатият принцип, при който всяка от спорещите страни посочва по един арбитър (задължително юрист). Така номинираните двама посредници избират председател на състава, което би трябвало да гарантира неговата безпристрастност. По тази схема могат да се решават, кажи-речи, всякакви търговски и имуществени казуси. От юрисдикцията на арбитражния съд са изключени само споровете за собствеността на недвижими вещи, лични и трудови права. У нас действат арбитражи към Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара (БСК) към фондовата борса, към Асоциацията за вътрешен и международен арбитраж, както и Съд за малки граждански спорове към регистрираната във Варна Българската асоциация за гражданско общество и правни инициативи. По думите на Силви Чернев, председател на най-популярния от тях - този към БТПП, напоследък делата, които арбитражът гледа, стават повече. Явно нашите фирми и техните чуждестранни партньори, изнервени от безполезното лутане из съдебните зали все по-често прибягват до услугите на алтернативното правораздаване. Данните на палатата сочат, че арбитражният съд решава средногодишно по 150 случая - по които страни са само български фирми, и около 40 - в които са намесени и чуждестранни интереси. Най-много са споровете за банкови и застрахователни договори, както и за финансов лизинг. Клиенти на съда са компании от ранга на ЛУКойл, Солвей, Кремиковци и др. Понякога като страна по арбитражни дела се явява държавата. Засега това става предимно зад граница. Преди около година Арбитражният съд към Международната търговска камара в Париж отхвърли иск на Артур Андерсън срещу България на стойност 9 млн. евро. Той бе заведен от консултантската компания, след като Агенцията за приватизация отказа да й изплати комисиони по сделките за приватизацията на дружествата Неохим, Нефтохим, Свилоза и Петрол. Пак там страната ни спечели и делото, заведено през 1998 г. от британския инвеститор Дон Робинсън. Бившият притежател на казино в столичния Новотел Европа (сега София принцес) поиска държавата да му изплати компенсация за прекратения договор за наем, след като собствеността на хотела премина в ръцете на турския бизнесмен Суди Озкан. Правителството пък (чрез Агенцията за следприватизационен контрол) в края на 2002 г. реши да се обърне към съда във френската столица, за да възстанови част от загубите си, които понесе, харизвайки фалиралата авиокомпания Балкан на бизнесмена от Израел - Гад Зееви. Искът бе свързан с продажбата на акциите на Балкан в SITA (Световната комуникационна мрежа). Той бе предшестван от рекордната претенция на Зееви, който искаше от съда в Париж да му присъди обезщетение за 250 млн. долара. Но израелецът не внесе таксите, така че до дело не се стигна. Напоследък особена популярност придоби международният арбитражен съд за решаване на инвестиционни спорове към Световната банка. Той се намира във Вашингтон. Там ще бъде разгледан заведеният в началото на тази година от собствениците на плевенската рафинерия Плама иск срещу държавата. От Нова Плама претендират, че Агенцията за държавните вземания е продала имущество на рафинерията, както и че парламентът умишлено бави промените в Закона за корпоративното подоходно облагане. Очаква се с тези промени да бъде премахната т. нар. куха печалба, която тегне върху счетоводния баланс на Плама. Да се обърнат към съда във Вашингтон се заканиха и някои от собствениците на безмитни магазини, които ще бъдат затворени, ако Народното събрание гласува одобрените от кабинета поправки в Закона за акцизите.Средната продължителност на вътрешните дела пред арбитражен съд в България е между шест и осем месеца, а на международните - една или две години, в зависимост от сложността им, сочи практиката. Бързината съвсем не е единственото предимство. Според Силви Чернев, другият фактор, който може да накара бизнесмените да заобиколят Съдебната палата, насочвайки се към арбитража, е, че делата на практика се решават на една инстанция, а решението, с което приключват, има сила на присъдено нещо. Което на практика го приравнява по сила със съдебното. Освен това Софийският градски съд издава доста по-лесно титул за принудително събиране, когато има арбитражно решение. Достатъчно е само страните да са подписали по-рано арбитражно споразумение помежду си и решението за изхода на делото да е било връчено на длъжника. Срокът, в който загубилият може да иска отмяната на решението на арбитража, е тримесечен. С поправките в Закона за международния търговски арбитраж от 2002 г. това може да става само пред Върховния касационен съд (при изрично изброени случаи). Въпреки тези екстри чуждестранните инвеститори рядко предпочитат да се явяват на арбитраж в България. Не помага особено и дадената от законодателя възможност регистрираните у нас дружества с над 50 на сто чуждестранно участие в капитала си да посочват чужди граждани като арбитри при дела в съда на БТПП. Според Чернев едно от обясненията за това е липсата на доверие в нашите юристи. Затова те предпочитат да се отнасят към чуждестранни съдилища, което невинаги е оптималният вариант за компаниите, влагащи средства в икономиката ни. Дори и да се сдобият с печелившо за тях решение на западен арбитраж, ако искат да го приложат в България, те ще трябва да минат през тежка съдебна процедура за признаването му. Ако арбитражното дело се гледа у нас, не е необходимо допълнително решение от страна на държавния съд.Общественото доверие в арбитража бе подкопано донякъде след скандалите, които гръмнаха в началото на годината във Варна. Тогава окръжната прокуратура в морската столица разпореди проверка на дейността на тамошния арбитражен съд. Повод за разследването стана оплакването на строителен предприемач, че са му били запорирани 520 000 лв., за което той дори не подозирал. Пострада и кметството в морския град. Пак след решения на местния арбитражен съд то трябваше да се раздели с имот, за който има документи, че е общинска собственост. Източникът на подобни недоразумения се оказа елементарен: няма нормативни пречки за регистрацията на арбитражен съд. На практика всяко юридическо лице може да се обяви за алтернативен съд, без да се нуждае от лиценз или най-малкото от вписване в специален регистър. Арбитражът, разбира се, не е универсално лекарство за проблемите в търговското правораздаване. Но може да е добра алтернатива на безкрайните съдебни маратони!

Facebook logo
Бъдете с нас и във