Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Чаша, но да не е горчива!

Чашата на истината, както вътрешният министър Цветан Цветанов нарече проекта за създаване на специализирани съдилища, прокуратури и разследващи органи, когато го представяше в Народното събрание, съдържа спасително, но деликатно питие. То трябва да бъде изпито, за да върне българската държавност от оня свят. Но дозите трябва да са строго контролирани, за да не се натрови тя на излизане от будната си кома.
Внезапно представеният (на 3 май в Народното събрание) и дълго пазен в тайна проект за създаване на отделна магистратура за водене на наказателни дела срещу организираната престъпност и корупцията породи полярни реакции както в политическите, така и в юридическите среди.
Да започнем с лютия спор доколко предложените процесуални и устройствени институти са съзвучни с конституцията. Тя изрично допуска създаването на специализирани съдилища със закон и не разрешава учредяването на извънредни трибунали на момента. Разпрата за характера на предложените съдилища е повече креслива, отколкото смислена. Това, което управляващите предлагат, не противоречи на конституцията. Съкращаването на процесуалните срокове наистина е белег на извънредното правораздаване, но той не е достатъчен сам по себе си, за да се говори за такова. И сега в двете фази на наказателния процес се прилагат ускорени режими като бързо и незабавно производство, както и съкратено съдебно следствие, без някой да протестира, че се погазва конституцията. Едно производство се определя като извънредно не просто заради бързото приключване на процеса, а най-вече заради липсата на възможност за защита на обвиняемите и подсъдимите, както и ако липсва равнопоставеност между обвинението и защитата. В случая съкращаването на сроковете е и целесъобразно, тъй като работещите по тези правила магистрати ще гледат вероятно значително по-малко на брой дела и бавният им ход не би могъл да се оправдае с прекомерната натовареност.
Вярно, елементът на специализация ще постресне европартньорите. При тях специализацията се изразява не в съкращаване на процесуалните срокове, а във въвеждане на различни (в общия случай облекчени, опростени, но и съкратени) процедури за разглеждане на определен вид дела в отделен клон на правото. Но този клон не е наказателното право, а трудовото, семейното, конкурентното и др. Идеята е да се спестят излишни разходи и усилия и на съдебната система, и на страните по относително лесни за доказване и изясняване спорове. Но всяка държава е свободна да въвежда специализирани процесуални и устройствени норми според нуждите в отделните сектори. У нас правораздаването допусна равнища на безнаказаност и несправедливост, които са немислими за развитите страни. Може би управляващите попресоляват гозбата с твърденията, че новите институции са препоръчани от Брюксел. Но няма съмнение и че Брюксел е вдигнал ръце от българския батак - в смисъл: правете, струвайте, искаме резултати!
Досегашната практика показва, че загрижените за конституционната чистота на новата наказателна уредба няма от какво толкова да се притесняват. Президентът няма да пропусне да наложи вето върху проекта или върху част от него, а опозицията със сигурност ще го изпрати в Конституционния съд. Управляващите пък имат достатъчно възможности да гласуват конституционни промени, ако това е необходимо, за да се въведат новите правила. Върху тях обаче лежи грижата да разсеят подозренията, че сформират екипи от магистрати със завишени възнаграждения, които да режат с осъдителни присъди всички, посочени като част от Октопода. Не е убедителна и предложената уредба на подсъдността, според която специализираната магистратура ще се занимава с престъпните дела на хора от високите етажи на властта и на магистратите. Това, че тези две групи заемат определени постове и имат възможност да извършат или допуснат големи злоупотреби, не означава, че са единствените, които заслужават бързо съдебно възмездие.
Има го и усещането, че за създаването на този проект има причини и мотиви, чието споменаване се избягва. Ако целта е да започне дългоочакваният и наложителен тотален преподбор на кадрите в съдебната система, това не бива да се крие, а да се сподели с обществото. Защото създаването на паралелна съдебна система може да бъде инструмент за промяна, но не и трайно решение в наказателната политика. Опасенията, че съдебната реформа ще върви на две скорости, са основателни заради вероятността огромният брой дела да останат извън нея. С какво например едно гражданско дело заслужава по-малко внимание от едно наказателно, след като корумпираният граждански съдия узаконява с решението си по гражданско дело един престъпен резултат? В гражданския процес също има бързо производство, но и той плаче за специализирани съдилища, които да отсъждат бързо и най-вече справедливо. Но при толкова много мотаене из съдилищата в тая страна при кого да дойде по-напред бялата лястовица? Дано не уморим и нея, превъртайки, както се изрази Цветанов, Рубикона!

Facebook logo
Бъдете с нас и във