Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Частната охрана – доведеното дете на демокрацията

Нито Марлоу на Чандлър, нито бодигардът на Кевин Костнър има шанс тук

Ще открие ли Филип Марлоу убиеца на русата дама?!


Ако за героя на Реймънд Чандлър отговорът е в някое от неговите криминалета, около българския му колега всичко засега тъне в мъгла. И не може да е другояче. У нас няма регламент за частните следователи и членовете на Асоциацията на частните детективи се движат по ръба, някъде между законите. Затова, когато преди време попитах техни представители - с какво все пак се занимават, отговорът им бе в същия мъглив тон: С какво ли не!


Така или иначе обаче тяхната организация е част от охранителната индустрия, появила се у нас след промените и призвана да съпътства развитието на частния сектор. Днес ръстът й е толкова категоричен, че дори кризата не й оказва съществено влияние. В тази сфера сега се формира около и над 1% от БВП, или към 700 млн. лв. за година. Което означава, че нишата съвсем не е малка. Макар че според представители на бизнеса числата са неофициални и само ориентировъчни. Но в този бранш си изкарват хляба към 150 хил. българи, или на 4-5% от работната сила.


Според НОИ обаче равносметката е съвсем различна - според сметките на института сивата част на охранителната индустрия е над 50 процента. Това сочат като проблем и няколкото официални обединения в сектора, които търсят съдействие от държавата и обществото за справяне с него. Как обаче може да бъде контролиран някой, който не се регистрира и практически не съществува в правния мир!?


Въпросът е и риторичен, и практически, и опира до конкуренцията и ефективността на охранителната дейност. Затова и работещите на светло в бранша настояват както за промяна на закона, който я регулира, така и на уредбата за организиране на обществените поръчки. Защото не е нормално да се издава лиценз за охрана, който не гарантира, че притежателят му е професионалист и може да осигури на клиента качествена охранителна услуга. Или търг за охрана на държавна институция (дружество) да спечели фирма, която предлага най-ниската цена, но пък не дава никакви гаранции, че ще свърши качествено възложената работа! Но, от друга страна, непазарно и неевропейски е и МВР да се явява на този пазар, при положение че е лицензиращ, контролиращ и санкциониращ орган за останалите участници в него.


Над 300 хиляди са обектите, чиято охрана е възложена на частни фирми. В София преобладават жилищата, а за тях и за тези, които са под охрана в страната, тя се осигурява най-вече със сигнално-охранителна техника. Но за доста производствени сгради, складове, ограждения се ангажира физическа охрана. Търсенето на телохранители от частни лица обаче не е голямо. И блясъкът е доста далече от този на бодигарда в едноименния филм с Кевин Костнър.


nbsp;


Срещу пазара


Два члена от Закона за МВР противоречат на българското и на европейското законодателство и затова трябва да бъдат отменени. За това отдавна настояват Българският съюз на индустрията за сигурност и БСК. По силата на чл. 76 и 77 от закона вътрешното ведомство може да се яви на пазара на охранителни услуги и да конкурира частните фирми.


МВР може да се включва и в конкурсите за обществени поръчки, макар че има достъп до информация за своите конкуренти, до търговските тайни. От друга страна, ведомството използва държавен ресурс, за да лицензира фирмите, но отчита тази си дейност като търговска. Това, сочат хората от БСК и БСИС, е непазарна и неевропейска практика.


За работещите на този пазар основните проблеми тук са взаимодействието между частниците и полицията, нелоялната конкуренция на сивия сектор, некоректно организираните обществени поръчки, неспазването на правилата и липсата на стандарти за частните охранителни услуги.



О.р. генерал Петко Ангелов, председател на УС на Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана (НАФТСО), бивш заместник-министър и секретар на МВР
Охранители са част от имунната система на обществото
Г-н генерал, да напомним какъв е периметърът на действие на индустрията за сигурност?

- Съгласно Закона за частната охранителна дейност това са личната охрана на физически лица, охраната на имущество на физически и юридически лица, на мероприятия, на ценни пратки и товари и самоохраната. В сектора официално са регистрирани към 59 хил. служители, но неофициално ги изчисляваме на около 130хиляди.


Какво тласна така чувствително напред развитието на тази индустрия?

- Промяната на собствеността. А един мой колега казва:цената на демокрацията е високата престъпност. Освен това в икономиката вече се проявява цикличност, минава през периоди на кризи, през които много хора се лумпенизират. Как например да оцеляват ромите, които нямат образование и работа? Навремето имаше много ръчен труд, имаше и трудова повинност за младежите, където те задължително получаваха образование и професия.


Успя ли секторът да се откъсне от мутрите и от силовото застраховане?

- Дружествата от нашата асоциация нямат общо с подобна дейност. Но ние нямаме поглед върху фирмите със самоохрана. И именно съмненията, че там има наредени неща зад завесата, ни накараха да настояваме и те да бъдат лицензирани според правилата, валидни за всички останали. Но един от големите проблеми при нас продължава да е сивият сектор.


Някои го изчисляват към 50 процента?

- Ако не и към 70 процента. Защото законът дава рамката за охранителната дейност на фирмите, които са получили лиценз, и върху тях се осъществява контрол. Но кой контролира нерегистрираните? Никой!


Може би законодателят трябва да вкара този тип нерегламентирана дейност в Наказателния кодекс?

- Да, би трябвало. Все в тази връзка голям проблем са и обществените поръчки. Преди време участвахме в търг и след отварянето на пликовете казах: Господа, сивият сектор е на таблото. Защото в конкурса се представяха фирми, чиито оферти предвиждаха заплата за охранител от 320 лева. Това означава, че или ще се назначават неправоспособни пенсионери, или двама-трима ще вършат работата на четирима-петима, или ще се нарушава Кодексът на труда и т.н. Изобщо, сива дейност, която до голяма степен подхранват държавните и общинските институции. В над 90% от конкурсите те правят избор според цената, а вече се приема и условие за отложено до три месеца плащане. Отделно че много често и условията са формулирани така, че да ги изпълни само определена фирма. Затова многократно сме настоявали да бъде променен ЗОП.


За какви други промени в нормативната база настоявате?

- Искаме най-масовата дейност - централизираната охрана с технически средства и мониторинг (само фирма СОТ 161 има 58000 обекта в страната), да се обособи като отделен вид охранителна дейност. Защото сега изискванията към лицата, желаещи да получат лиценз, са чисто административни - да не са осъждани, да нямат срещу тях наказателни производства, да нямат задължения към държавата и т.н. А ние искаме със закон да се заложи стандарт за качеството на охранителната дейност.


Вече много от престъпленията се замислят и осъществяват във киберпространството. Охранителните фирми работят ли в него?

- За съжаление нямаме добър достъп там. А има показателни примери. Преди месец, в полунощ нападат младеж до телевизионната кула и му отнемат колелото. На другия ден той дава показания в първо районно и едновременно с това пуска в интернет съобщение и снимка на колелото - специален каньон от Германия. Два дни по-късно му сигнализират, че са видели велосипеда пред един магазин. Нашите патрули в София също бяха информирани и един от тях много бързо се озова пред магазина. Така, благодарение и на нашето съдействие, колелото бързо бе върнато. Органите на МВР невинаги имат капацитет да поемат даден случай и частните охранители, като част от имунната система на обществото, могат активно да им съдействат.


Какво ще кажете за атентата в Бургас - можеше ли да бъде предотвратен?

- Едва ли бе случаен, но трудно можеше да бъде предотвратен... Но и това, което направиха нашите управници - петима министри начело с премиера да се изсипят на мястото на инцидента, бе абсолютно непрофесионално.


Според о.р. генерал Тодор Бояджиев се е прекъснала приемствеността в т.нар. специален сектор?

- Има нещо такова. В началото на 90-те години, по време на кризата в Залива, получихме сигнал за подготвян атентат срещу американското посолство. Започнахме да следим лицата, за които получихме информация. Те бяха с различни паспорти - японски, тайландски, кувейтски, йеменски, имаха и дипломатически документи. Впоследствие се оказаха членове на японската Червена армия, дошли начело със своята лидерка. Почнаха да изучават бившата сладкарница Роза до бившето американско посолство, но ние плътно ги наблюдавахме. В един момент обаче те усетили, че контролираме техните действия, и решили да се откажат от атентата. Ние бяхме записали всичко това. Представител на американското посолство (работехме много тясно с техните спецслужби) изслуша записа, американците искаха да ги арестуваме. Но ние нямаше за какво да се хванем, тук не бяха направили нищо. Все пак на летището отделихме шефката им в една стая и разговаряхме с нея. Знаете, че ви контролираме, заявихме й в прав текст, но ще ви оставим да си отидете, ако не правите нищо на наша територия. Тя се разрева: Вие сте смачкали комунистическата идея, казва, какво сте направили от мавзолея на Георги Димитров! Пуснахме ги. Дойде след това шефът на японското разузнаване и му дадохме наличната ни информация. Но на наша територия по онова време никой не е правил и не би си позволил да прави разследване вместо нашите служби по какъвто и да било повод.

Facebook logo
Бъдете с нас и във