Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Частните бирници пак са на мушка

Трима депутати от ГЕРБ, сред които само един е юрист, внесоха предложения за промени в Закона за задълженията и договорите, с които да се промени редът, по който длъжниците погасяват натрупаните от тях задължения. Георги Андонов, Евгения Ангелова и Мария Белова предлагат да се погасява първо главницата, а след нея и натрупаните лихви и разноски по събирането. Основният мотив, който те са посочили, е чувството за справедливост: защото не било редно, докато се изплаща едно задължение, то да трупа нови и нови лихви и да загробва допълнително длъжника. А и защото такива били разпоредбите на Данъчнопроцесуалния кодекс (ДОПК), който регламентира събирането на държавните борчове - първо се покривала главницата, а после лихвите.

Само че, както винаги, медалът си има и обратна страна: новият ред заплашва не само да стовари още едно бреме на гърба на кредиторите, но и да "убие" ефективността на частното съдебно изпълнение. Защото например при принудителното събиране на парични вземания (най-често това се прави чрез запор и удръжки от заплатите) таксите за действията на съдебния изпълнител не се предплащат авансово от кредитора, те се начисляват при самото събиране на дължимите суми. А ако промяната влезе в действие по начина, по който е предложена, остава съвършено неясно кой, кога и как ще плаща таксите на съдебния изпълнител, ако парите в запорираната сметка стигнат само за главница и за лихви, особено когато длъжникът няма друго имущество?

Законът за задълженията и договорите е нещо като Библия на облигационното право и юристите обикновено посрещат "на нож" всяка намеса в него. Особено ако не е добре премерена или представена. Така се случи и сега. Въпреки че промените на пръв поглед изглеждат безобидни: представляват съвършено кратичък и невзрачен текст - буквално едно изречение. Което гласи: "Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, най-напред се погасява главницата, след това лихвите и най-после разноските."

Изменението обаче само изглежда безобидно. То всъщност е твърде съществено, защото на практика се променят из основи логиката на закона и балансът между интересите на кредитора и на длъжника. А този баланс е изграден още преди шест десетилетия, когато е създаван днешният ЗЗД. Тогава целта е била простичка: който дължи - трябва да върне комуто и каквото дължи, просто защото така е редно.

В стария текст с предпочитание са защитени кредиторите, защото те са двойно натоварени финансово: веднъж със самото задължение, което не им се плаща, и втори път с разноските по съдебните дела и процедури, без които няма как да си го съберат принудително. Затова е преценено, че редът за погасяване трябва да е следният: първо да се покриват таксите за принудителното събиране, на следващо място идват разноските на кредитора по съдебни дела. После следва лихвата, защото никой не пречи на длъжника да се разплати с кредитора по всяко време - колкото повече се бави, толкова повече вреда нанася на кредитора си, а именно лихвата е способът за възмездяване на тази вреда. И накрая идва ред на главницата.

В това, което сега се предлага, също има основание. Факт е, че от образуването на едно изпълнително дело до окончателното изплащане на задължението минават месеци. А понякога и години - и през това време задължението продължава да трупа лихви и да "закопава" длъжника все повече и повече.  "В сега действащата нормативна уредба взискателят няма стимул за изпълнение, защото знае, че първо се покриват разноските, а  вземането се увеличава с натрупване на законната лихва. С предложеното изменение в чл.76 от ЗЗД ще се погаси на първо място главницата, като тя ще намалее и дългът няма да се увеличи с натрупаната законна лихва. Впоследствие ще се премине към погасяване на лихвата и накрая ще се погасят разноските на частния съдебен изпълнител и на взискателя. Този ред освен че е по-благоприятен за длъжника, ще стимулира взискателя да търси варианти доброволно да си изплати дълга, включително и извънсъдебно", казват вносителите на изменението в закона.

Въпросът обаче е спазен ли е балансът в интересите на кредитори и длъжници? Защото ако влязат в действие въпросните поправки, не става ясно как един кредитор ще може да се предпази, ако длъжникът му започне да го размотава умишлено. Публична тайна е, че далеч не всички заборчлели българи всъщност нямат от какво да живеят. Съдебните изпълнители знаят стотици истории на хора, които крият доходи или  панически изнасят телевизори и скъпи предмети по домовете на приятели ден преди съдия-изпълнителят да им влезе в къщата. С други думи, в немалко случаи забавянето на разплащането става по вина именно на длъжниците - то е следствие от тяхното неправомерно поведение и всъщност е отказ да погасят задълженията си, въпреки че могат да го направят. И няма логика такова поведение да остава безнаказано. Нито пък е редно вредите и рисковете да се трупат само върху гърба на кредитора.

"Основният проблем са длъжниците, които нямат доходи и имущество. Или то е малко и не стига да си покрият всичките задължения. А това са  90% от случаите, които стигат до нас. Но трябва да се има предвид, че за да ги осъдят, техните кредитори са похарчили за съдебни дела една камара пари - за такси, за разноски, за експертизи и адвокати. После идват при нас и отново плащат за образуване на изпълнителните производства. И накрая разбират, че ще могат само да се снимат за спомен с изпълнителните си листове, защото длъжникът няма нищо или се крие успешно и отказва да плаща. Тези хора са двойно ощетени. В най-добрия случай след години, ако длъжникът получи наследство или започне легално работа, кредиторът му ще може да намери нещо, което да продаде или да запорира. Но дотогава инфлацията ще е стопила парите на кредиторите.

Защо да не се начисляват лихви за това време, през което те ще са принудени да чакат? Кредиторите ще понесат основния удар, проблемът с нашите разноски идва на втори план. Но е факт, че тези промени удрят и по нас - ние имаме разходи, как ще си плащаме за канторите, за служителите, за тока, ДДС-то? И защо трябва да се съсипва системата на частното изпълнение, която работи, кой ще има интерес от това? Днес си длъжник, но утре може да си кредитор? Кредиторите не са само банки или топлофикационни фирми. Кредитори са и работниците, които не са си получили заплатите, които си ги търсят по съдебен ред. Кредиторки са стотици майки с неплатени издръжки", негодуват частните съдебни изпълнители.

Общо взето, редът, който се предлага, е безспорно по-благоприятен за длъжника - това са записали и вносителите на законопроекта. Но точно в това е основният проблем - че напоследък всички са се впуснали да мислят само и единствено за него. Струпаха се куп законодателни идеи, които вероятно ще донесат на авторите си  нови гласове на предстоящите избори, но в същото време е в състояние да срине всякаква идея за справедливост в гражданскоправните и търговските взаимоотношения. Защото изобщо не се взима под внимание интересът на кредиторите. Само си спомнете: освен изменението в ЗЗД депутати от почти всички парламентарни групи влязоха в своеобразна надпревара кой ще внесе повече промени в Гражданскопроцесуалния кодекс - все в защита на длъжниците. А вече има и проект за частния фалит, който изцяло ще "опрощава" задължения, натрупани от граждани.

Необмислените или откровено популистките промени в законодателството са винаги опасни. Защото могат да докарат напълно обратен ефект. Както вероятно ще стане и в случая. След толкова "бой по кредитора" съвсем логично банките могат да свият още повече кредитирането си, което би доубило и без това едва дишащия бизнес. "Затягането" на условията за отпускане на заеми пък ще удари и гражданите, ще ги изпрати при фирмите за бързи кредити. А там лихвите понякога са в пъти по-големи. Ще пострада като цяло сигурността на гражданските и търговските сделки. А за капак, току-виж, отново се нароили мутрите, чието "принудително събиране" с бухалки в един момент ще се окаже далеч по-изгодно за кредиторите, отколкото чрез мудния, скъп и без гарантиран ефект правов ред...

Дали от всичко това на длъжниците ще им стане по-леко? Или това е въпрос, по който ще се мисли преди някои следващи избори?

Facebook logo
Бъдете с нас и във